Решение № 145 от 04.10.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100656 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от законния представител, чрез пълномощник, срещу Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес:

***.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 – кредитор и ответника – кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит № 7000723112. Предоставен е кредит в размер на 1 088,63 лева, като кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на кредитополучателя. Договорната лихва по кредита е уговорена между страните в размер на 111,97 лева, като общото крайно задължение по договора възлиза на 1 200,60 лева, която сума е разсрочена на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100,05 лева. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца. Срокът на договора е изтекъл на 25.08.2019 г. Твърди още, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на месечните погасителни вноски на 26.09.2018 г. Сочи, че на 29.10.2021 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ищеца е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на 1 вземания (цесия) от 31.08.2018 г., по силата на който от последния са придобити вземанията по договора, сключен с ответника – изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Твърди, че ответникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/7000723112 от 29.10.2021 г., получено от ответника на 11.12.2021 г. Твърди също, че се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, издадена по ч.гр.д. № 311/2022 г. по описа на Районен съд Своге за сумите, предмет на настоящото производство. Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответникът Р. Р. И., в качеството си на кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит № 7000723112 от 23.08.2018 г., дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумата от 1 088,63 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7000723112 от 23.08.2018 г., сключен между Р. Р. И. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 80,23 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.09.2018 г. до 25.08.2019 г. по същия договор и сумата от 369,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.09.2018 г. до 31.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2022 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноски за настоящото и за заповедното производство.

С отговора ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете, като твърди, че уведомлението за цесия не му е връчвано, като не е подписвал известието за доставяне, представено с исковата молба. Освен това, според ответника, процесният договор е сключен в противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК и накърнява добрите нрави, поради което договорът е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Освен това, се твърди, че договорните разпоредби, касаещи възнаградителния лихвен процент, както и годишния процент на разходите по кредита, и общата сума, дължима от потребителя, са неравноправни и с оглед на това нищожни, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – противоречие със закона. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представител, но пълномощникът на ищцовото дружество с писмени молби подробно аргументира тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебносчетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение съдът кредитира като логично и безпротиворечиво, с изключение на частта, с която е определен годишния процент на разходите по договора за кредит, за което по-долу ще бъдат изложени съответните съображения.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 311/2022 г. по описа на Районен съд Своге, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 177 от 01.06.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Р. Р. И. да заплати на ищеца в настоящото производство сумата от 1 088,63 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7000723112 от 23.08.2018 г., сключен между Р. Р. И. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 80,23 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.09.2018 г. до 25.08.2019 г. по същия договор и сумата от 369,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.09.2018 г. до 31.05.2022 г. и 130,77 лева разноски по делото, от които 30,77 лева за заплатена държавна такса и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение. Поради това, с определение от 26.09.2022 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.10.2022 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил на 01.11.2022 г. настоящите искове за установяване на вземанията си със сила на пресъдено нещо.

Между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател (потребител) е сключен Договор за потребителски кредит № 7000723112 от 23.08.2018 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на ответната страна сума в размер на 1 088,63 лева (чл. 7.1 от договора). В чл. 9.1 от договора е постигнато съгласие за лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 18,47 % годишно към датата на сключване на договора. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка (чл. 7.2.1, вр. чл. 11.2 от договора), като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета по делото ССЕ. Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, платими на 25-то число на месеца, а крайният падеж е 25.08.2019 г. (чл. 11.2 от договора).

Процесният договор за кредит е подписан на ответника, което обстоятелство не се оспорва от него.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на 23.08.2018 г. от ответника чрез банков превод по посочената в договора банкова сметка, като не са установени внесени суми за погасяване на задълженият по договора.

Съгласно експертизата, законната лихва за периода от 26.09.2018 г. до 31.05.2022 г. е в размер от 310,51 лева, вместо претендираната сума от 369,39 лева. Съдът не възприема за верен посочения от вещото лице действителен 3 размер на годишния процент на разходите, тъй като вещото лице при определянето му е взело предвид размера на задълженията към настоящия момент – претендираната от ищеца договорна лихва от 80,23 лева, вместо уговорения с договора размер на същата от 111,97 лева, както и законната лихва за периода от 26.09.2018 г. до 31.05.2022 г., в размер от 310,51 лева.

Последното е в противоречие с предвиденото в закона, че годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, следва да бъдат изчислени към момента на сключване на договора за кредит, а не към настоящия момент. Освен това, в чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което сумата от 310,51 лева не е следвало да бъде вземана предвид при изчисляването на действителния годишен процент на разходите по кредита, който, предвид последното, съдът приема, че в процесния случай не надвишава нормативно въведеното с ал. 4 на чл. 19 от ЗПК ограничение. Съгласно чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Същевременно, правилно не са взети предвид от вещото лице разходите на потребителя за застраховки по договора от 35,64 лева и от 36,35 лева, тъй като сключването на договорите за застраховки не е условие за предоставяне на кредита (чл. 19 от договора за кредит) и посочените суми не представляват „Общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По делото са ангажирани доказателства, че на 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – цедент и ищеца – цесионер, е сключен Рамков договор за продажба на вземания (цесия), а на 29.10.2021 г., между същите страни е подписан анекс към договора, по силата на който цедентът е продал на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието им към 23.09.2021 г. (релевантната съгласно анекса дата), в който е списък са включени и процесните вземания срещу ответника.

В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за покупко-продажба на вземания и Приложение № 1 към него.

По силата на писмено пълномощно цедентът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е овластил цесионера (ищеца в настоящото производство) с правото да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съгласно договора за покупко-продажба на вземания, всички длъжници за сключения договор.

Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото производство, подписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, което дружество действа от името на цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

По делото липсват доказателства за плащането от ответника на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение в заповедното производство.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и 4 заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за потребителски кредит); предоставяне на сумата по кредита на ответника; уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на сумите; настъпване на падеж на вземанията; наличието на сключен валиден договор за цесия, прехвърляне вземането на ищеца по договора за цесия и уведомяване на длъжника за извършената такава; по отношение на претенцията за договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже основанието за начисляването й и нейния размер; по отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва ищецът носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.