Решение № 94 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20221100900120 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 от КЗ, вр. чл.394 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 18.07.2018 г. сключил с ответника застрахователен договор под формата на писмена застрахователна полица № 4704185203001745 за имуществена застраховка „КАСКО Стандарт“ на МПС с клауза „Пълно Каско“, съгласно приложими Общи условия със срок на валидност от 00:00 часа на 25.07.2018г. до 00:00 часа на 25.07.2019 г. с обща дължима застрахователна премия в размер на 3 193. 70 лева с уговорено разсрочено плащане на четири равни вноски и застрахователна сума в размер на 78 000 лева. Обект на застрахователния договор е бил собственият на ищеца лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. № ******* и pама номер SALVP2BG5EH941176. Застрахователната полица е влязла в сила от момента на подписването й без да е извършен оглед и заснемане на МПС, тъй като се е касаело за подновяване на договора без прекъсване. Така е възникнало валидно застрахователно правоотношение между договарящите страни по имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС с произтичащите последици. Още на 25.07.2017 г. и съобразно изискванията на застрахователя при застраховането на автомобила за първи път е било монтирано бордово устройство БУ13 със сериен номер 13Т2000517, за което е била издадена фактура от „В.А.Д.С.Б.“ ЕООД. В периода на застрахователно покритие за времето между 00:10 и 08:45 часа на 18.01.2019 г. в гр. София, ул.“******* застрахованото превозно средство е било противозаконно отнето от владението на Ц.Х.П. без негово съгласие с намерение да бъде ползвано. По този начин е бил осъществен съставът на престъплението „кражба“. Веднага щом е установил, че собственият му лек автомобил 1 липсва от мястото, където е бил паркиран, ищецът е уведомил 3-то РПУ към СДВР, за което е било образувано ДП № 227 ЗМК119/2019 г. По случая е била образувана още пр. пр. № 2450/2019 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител. Проведените в рамките на наказателното производство действия по разследването не са довели до разкрИ.е на извършителя на престъплението, както и до установяване на откраднатия лек автомобил.

Поради това досъдебното производство е било спряно с постановление от 15.03.2019 г. на наблюдаващия прокурор. Във връзка с горното ищецът е подал до ответника застраховател уведомление с надлежно и добросъвестно декларирани обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие. Въз основа на предявената претенция № 4704-0131013/19 г. за плащане на застрахователна сума е била заведена щета. С писмо изх. № АЗ01941/12.03.2019 г. застрахователят е изискал представянето и на допълнителни документи. Независимо от представянето им с последващо писмо изх. № АЗ 01971/22.04.2019 г. ответното дружество е отказало изцяло заплащане на застрахователно обезщетение по щетата, посочвайки, че при ответника е получена информация за открИ.е и задържане на застрахования автомобил в Литва. С молби от 30.12.2019 г. и от 05.06.2020 г. ищецът е депозирал възражения по отказа, но дължимото застрахователно обезщетение не е било платено. В исковата си молба ищецът излага подробни съображения за това, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение се явява незаконосъобразен. От проведеното разследване от компетентните органи в Литва се установява, че макар номерът на рамата на открития там автомобил да съвпада с този на рамата на отнетия в България, то не се касае за идентични автомобили. Този автомобил е бил задържан в Литва, но е бил освободен, а воденото досъдебно производство е било прекратено с постановление от 30.10.2019г. До същите изводи е достигнала и Софийската районна прокуратура, доколкото воденото наказателно производство в България е спряно, а не прекратено. Ответникът е запознат с обстоятелствата, но отказва да преразгледа отказа за изплащане на застрахователно обезщетение. Касае се за виновно неизпълнение от страна на ответника на договорното му задължение, регламентирано в разпоредбата на чл. 405, ал. 1от КЗ и включено в съдържанието на валидно възникналото застрахователно правоотношение между страните, при забава на ответника от датата на окончателното му произнасяне, при което е дължима и законна лихва върху претендираната главница, считано от 22.04.2019 г. С оглед изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 78 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователната полица във връзка с настъпилото застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил, със законната лихва от датата на исковата молба (18.01.2022г.) до окончателното плащане, както и сумата от 20 496. 67 лева мораторна лихва за забава от 22.04.2019 г. до датата на входиране на исковата молба в съда – 18.01.2022 г., с присъждане на направените разноски Ответникът, в отговора на исковата молба, не оспорва факта на сключване на договора за застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на посочения от ищеца лек автомобил, както и че е била предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, приключила с отказ; факта че в Република Литва е било проведено разследване, в рамките на което е било установено, че задържан на територията на тази 2 държава лек автомобил със същата марка, модел и номер на рама е бил законно внесен след удар в САЩ и възстановен, а от изследванията на номера на рама на автомобила е установено, че той не е бил обект на интервенция или преправяния. Ответникът оспорва, че в посочения от ищеца период лек автомобил “Ланд Ровер“, модел „Рендж Ровер Ивоук“ с pама номер SALVP2BG5EH941176 и придаден рег. № ******* е бил обект на противозаконно отнемане; че ищецът е собственик на автомобила и че е налице забава.

Излагат се твърдения, че ищцовото дружество не е придобило собствеността върху автомобила, в т. ч. че евентуалният праводател не я е придобил на валидно правно основание; че автомобилът е валидно закупен и е притежание на лице от Република Литва и че не са налице доказателства за извършена кражба. Доказателствата и актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с обвързваща сила за съда по смисъла на чл. 300 ГПК. Оспорва се истинността на приложените към исковата молба доказателства по т. 5 и т.

6 ( удостоверение и постановление за спиране ). Документите са неистински по съдържание и не удостоверяват обстоятелствата и факта на настъпване на събитие „Кражба“, тъй като почиват на показания на техния заявител. При липсата на качеството собственик на застрахования автомобил, застрахователният договор е сключен при липса на застрахователен интерес. Ответникът оспорва истинността на свидетелство за регистрация Част 1 № 008624999 от 28.06.2017 г. Ищецът не е материално легитимиран да предявява иска. Автомобилът, задържан в Литва, е с оригинално положен номер на рама и негов собственик е чужд гражданин. В случай, че се приеме, че искът е основателен, ответникът прави възражение да прихващане на четвъртата от общо четири дължими премийни вноски, която възлиза на 798. 42 лева и е дължима, но не е заплатена от ищеца. Ответникът възразява и че размерът на предявените искове е завишен спрямо действителната стойност на застрахования лек автомобил, която е значително по-ниска. Поради неоснователност на иска за за главница като акцесорен се оспорва и искът за лихви за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл.405 КЗ.

Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен и действащ между страните, към момента на настъпване на застрахователното събитие, договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, кражба на автомобила, обект на договора, представляваща покрит застрахователен риск и размера на вредите.

Безспорно по делото е обстоятелството, че на 18.07.2018 г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО Стандарт“ във формата на писмена застрахователна полица № 4704185203001745 на лек автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с рег. № ******* и pама номер SALVP2BG5EH941176. с клауза „Пълно Каско“ съгласно приложими Общи условия със срок на валидност от 00:00 часа на 25.07.2018г. до 3

00:00 часа на 25.07.2019 г. при застрахователна премия в размер на 3 193. 70 лева с уговорено разсрочено плащане на четири равни вноски и застрахователна сума в размер на 78 000 лева.

Спорен по делото е въпросът, относно действителността на сключения застрахователен договор с посоченото съдържание. В тази връзка ответникът е оспорил факта на придобИ.е от страна на ищцовото дружество на правото на собственост върху автомобила, с твърдения, че неговият праводател не я е придобил на валидно правно основание, доколкото автомобилът е собственост на лице от Република Литва, в евентуалност договорът е недействителен, тъй като такова МПС не е регистрирано в Италия.

При тези възражения на ответника и с оглед факта, че ищецът е сключил имуществената застраховка за лекия автомобил като е заявил, че имуществото е негова собственост то следва да се приеме, че съдът е сезиран с възражение за нищожност на договора за застраховка на основание чл.349, ал.2 КЗ като сключен при липса на застрахователен интерес.

Предвид изложеното по така релевираното възражение в тежест на ответника е да докаже, че собственик на застрахования лек автомобил е трето лице, а не застрахованият, както и че основанието, от което са възникнали правата на застрахования е недействително.

Застрахованият „Т.-Т.-Р.“ ЕООД се легитимира като собственик на лекия автомобил “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с номер на шаси SALVP2BG5EH941176 и цвят сив, по силата на сключен на 20.06.2017 г. с „М.С.Т.“ ЕООД договор за покупко – продажба в писмена форма ( т.1, л.135 от делото ). Първата регистрация на автомобила е на 25.02.2015 г., което е посочено в представеното свидетелство за регистрация, част 1. За установяване на първата регистрация на автомобила на 25.02.2015 г. и легитимацията на прехвърлителя е представено свидетелство за регистрация СЕ 0073856 и цифров сертификат за собственост за лек автомобил регистрационен номер FB632JS, в който е посочено, че е собствен на Б.Л. лек автомобил с посочения номер, марка Ленд Роувър Ивоук с номер на шаси SALVP2BG5EH941176, както и че за този автомобил е подадено уведомление за извеждане от експлоатация на 30.05.2017 г. Представено е и Удостоверение № 2936200/28.06.2017 г., издадено от „Българска рециклираща компания“ АД, в което е посочено, че ищецът участва в колективна система по чл.14, ал.2 от Закона за управление на отпадъците за периода 28.06.2017 г. – 27.06.2018 г. за МПС “Ланд Ровер, Рендж Ровер Ивоук“ с номер на шаси SALVP2BG5EH941176 и година на производство 25.02.2015 г.

От събраните по реда на Регламент 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета доказателства от Република Италия се установява следното:

В Национален автомобилен архив от информационната система на гражданска моторизация и транспорт на концесия на гр. Рим, Република Италия с регистрационен номер FB632JS е регистриран лек автомобил „Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама SALVА2BG0FH045922, собственост на К.Р.. Не е издавано свидетелство за регистрация СЕ 0073856, а за превозно средство с марка „Рендж Ровер Ивоук“ с номер на рама 4

SALVА2BG0FH045922 е издадено свидетелство за регистрация А000944FG16 от 19.01.2016 г., а автомобил с шаси SALVP2BG5EH941176 не е регистриран никога на територията на Република Италия. Лицето Б.Л. е установено, че е собственик само на автомобил „Смарт“ с регистрационен номер *******. Лицето Л. е разпитано и от разпита му се установява, че относно процесния автомобил е бил разпитван във връзка с операция, извършена на пристанището на Бриндизи, по проверка на автовоз, пътуващ за България, с водач български гражданин, натоварен с луксозни коли, всички документи за които са били регистрирани на негово име. В тази връзка е посочил, че при кражба на личния му автомобил марка „БМВ“ Х6 е била открадната личната му карта и е подал жалба за престъпление представяне под чужда самоличност като е представен и препис от жалбата.