Решение № 2990 от 06.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2990 гр. Варна, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110103007 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.

49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу О.В., адрес: ***, представлявана от кмета Б.К. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт и ограничен жизнен капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна патела, настъпило в резултат на препъване на 08.12.2023 г. в необезопасена и необозначена част от подземен кабел, стърчащ над тротоарната повърхност на бул. „Христо Смирненски“, в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока запад – изток, на около 20 метра след заведението ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 08.12.2023 г. около 19.40 часа, в тъмната част на денонощието, излезли, заедно с негов приятел, от ресторант „Гюрлата“, находящ се в град Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 239 и вървели от запад на изток, посока, входа на УМБАЛ „Света Марина“. След ресторанта има пешеходна пътека, по която предприели пресичане като се оглеждали за коли. Непоследствено след пресичането и стъпване на отсрещния тротоар, десният крак на ищеца се закачил на нещо твърдо - стърчащ от тротоара кабел, поради което не можал да запази равновесие и паднал с лице напред като при удара в земята почувствал силна болка в дясното коляно. Не можал да се изправи и след като придружителят му се обадил на жена му, тя дошла с колата и го отвела в спешния център на УМБАЛ „Света Анна“, където се установило, че е получил счупване на пателата на десния крак и му била поставена гипсова 1 имобилизация. На 11.12.2023 г. посетил ортопед, а на 19.12.2023 г. и на 21.12.2023 г. му извършили още два прегледа. Две седмици бил с гипсовата имобилизация, а пред следващите три с ортеза. Изпитвал болка и не можел да се обслужва. Не можел да спи нормално. 30 дни бил непрекъснато на легло и не можел сам да се справя с ежедневните и битови потребности, с оглед на което разчитал на помощта на съпругата си. Провел физиотерапия в доболнична помощ, но предвид липсата на подобрения се наложило долекуване в болнични условия. Твърди, че се движел с помощни средства, но се опасявал да не падне и затова търсел подкрепата на друг човек. От 13.02.-20.02.2024 бил приет за лечение в УМБАЛ „Света Марина“, където го изписали с подобрения, но въпреки това изпитвал болки и не можел да разгъва десния си крак нормално. Това затруднявало и движението му. Препоръчан му бил нов курс физиотерапия, след месец. Твърди, че още е в болнични, а през месец март отново трябва да влезе в болница. Изваден е от обичайния си жизнен ритъм, станал потиснат и затворен. Не можел да излиза от вкъщи. Заявява, че ответникът е задължен да поддържа тротоарите и улиците в рамките на населеното място.

Претърпените болки и страдания са в пряка причинна – връзка с бездействието на ответника по поддръжка на улици и тротоари в изправно и безопасно състояние. Моли за уважаване на исковата молба и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че оспорва, че на посочената дата е съществувала неравност, както и че същата е в причинна връзка с падането на ищеца. Заявява, че вредите не могат да настъпят по описания начин, а и същите са резултат от невнимание на ищеца. В условията на евентуалност, моли за намаляване на размера на иска, като посочва, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното от фактическа страна:

Приети като писмени доказателства по делото са четири болнични листа, от 26.02.2024 г., от 24.12.2023 г., от 23.01.2024 г., от 22.02.2024 г., издадени на името на Р. Н. Н., в които му е предписан домашен амбулаторен режим за периода както следва от 23.02.2024 г. до 23.03.2024 г., 11.12.2023 г. до 24.12.2023 г., от 25.12.2023 г. до 23.01.2023 г. и от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г., с оглед поставена диагноза – счупване на пателата. Видно от същите е, че професията на Н. е експерт търговия в „Г.“ ООД.

От представените четири амбулаторни листа, от 08.12.2023 г., от 11.12.2023 г., от 21.12.2023 г. и от 08.01.2024 г., приети като писмени доказателства, се установява, че на Р. Н.

Н. са извършени на горепосочените дати медицински прегледи. От първия е видно, че е налице болка, отток и ограничение на движението в областта на дясната колянна става като е предприета терапия чрез гипсова имобилизация за 35 дни. От извършения преглед на 11.12.2023 г. е видно, че е продължена терапията чрез гипсова имобилизация, а на 21.12.2023 2 г. е поставена имобилизираща ортеза и на 08.01.2024 г. е продължена тази терапия чрез имобилизация с ортеза.

Като писмено доказателство е приета лицева и профилна графии на дясна колянна става от 19.12.2023 г. относно пациента Р. Н. Н.. От нея е видно, че се касае за фрактура на дясна патела без дислокации на фрагменти.

Приети като писмени доказателства по делото са карта и снимка, от които се онагледява мястото на настъпилия инцидент - бул. „Христо Смирненски“, в района на заведение за бързо хранене „Гюрлата“ в посока запад – изток, на около 20 метра след заведението, посока УМБАЛ „Света Марина“.

Приета по делото е съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че на 08.12.2023 г. Р. Н. Н. е прегледан в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“ – Варна като му е поставена диагноза счупване на дясна колянна капачка, в резултат на спъване в кабел на тротоара и падане напред като носел в двете си ръце пазарски торби. Поставена е гипсова имобилизация и изпратен за лечение в домашни условия. От прегледа на 11.12.2023 г. е видно, че е продължена гипсовата имобилизация. На 19.12.2023 г. е извършен нов преглед като е потвърдена диагнозата – фрактура на дясна патела без дислокации на фрагменти и е продължена терапията с гипсова имобилизация. На 21.12.2023 г. е поставена имобилизация ортеза, на 08.01.2024 е продължена терапията с ортезата. На 13.02.2024 г., Р. Н. Н. е постъпил в клиника по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Света Марина“ като е изписан на 20.02.2024 г. При престоя в болницата е отразено, че пациентът изпитва дискомфорт при ходене, особено изразено при слизане по стълби и невъзможност за сгъване на коляното. Отбелязано е, че при престоя в болницата походката е анталгична, с накуцване като е изписан с препоръка за спазване на двигателен режим и провеждане на ЛФК в дома.

При вещото лице, е проведен преглед на 29.05.2024 г., в който е отразено, че Р. Н. Н. е в добро състояние, ориентиран и адекватен, движенията в ставите на десния долен крайни в пълен обем, неболезнени, походка нормална. Констатирана е лекостепенна хипотрофия на мускулатурата на десния долен крайник, разлика в обиколка на дясно бедро към 1 см. От заключението на вещото лице, се установява, че в резултат на травмата Р. Н. Н. е получил счупване на дясната колянна капачка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни като увреждането е възможно да се получи по описания в исковата молба начин. След поставяне на диагнозата десния долен крайник е имобилизиран в изправено положение в коляното до 21.12.2023 г., когато е свалена и подменена с ортеза при свито коляно от 30 градуса. След 08.01.2024 г., е започнало раздвижване на коляното. С поставената гипсова имобилизация може да ходи макар и трудно с изправен крак, след поставяне на ортезата при свито коляно от 30 градуса, походката се подобрява. Обичайният период за възстановяване е около 4 месеца като от болничните листи е видно, че същите са за 104 дни временна нетрудоспособност. В съдебно заседание вещото лице, уточнява, че няма корелация между временната нетрудоспособност и времето за пълно излекуване, тъй като има трудова дейност, която не изисква голямо ходене, нито физическа дейност. Крайният период от счупването до излекуването е четири месеца 3 като след изписването от болницата, където е проведена рехабилитация, е посочено, че следва да се спазва ЛФК у дома и да проведе нов курс лечение, след месец, което е взето предвид от вещото лице и затова е посочил, че периода на лечение е четири месеца. Не е напълно възстановена мускулатурата на крака, но затова е необходимо продължително време. Уточнява, че мускулатурата ще се възстанови във времето с ходене. Заявява, че е налице причинно следствена връзка между настъпилия инцидент и увреждането.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.С.А., който заявява, че познава Р. от около 20 години и поддържат близки, приятелски отношения. Знае за инцидента, който е претърпял, тъй като бил поканен от Р. да му гостува на 08.12.2023 г. в град Варна. След като Р. приключил работа, отишли да напазаруват от ресторант „Гюрлата“ и тръгнали към пешеходната пътека посока болница „Света Марина“, за да пресекат към дома му като уточнява, че пешеходната пътека е малко под входа на болницата. Заявява, че до ресторант „Гюрлата“ няма пешеходна пътека. Инцидентът се случил между 19.30 часа и 20.00 часа като навън е било тъмно и не е било добре осветено. Посочва, че и двете ръце на Р. били заети от торбите, които носел. Двадесет метра, след ресторанта по посока пешеходната пътека, посока болница „Света Марина“, Р. пада, тъй като се спъва в тръба, прикриваща кабел, който излиза и след това пак влиза в земята и същият се намира в началото на тротоара. Първоначално свидетелят се разсмял, но след като видял, че ищецът изпитва болка в десния крак и след като не успял да го вдигне, извикал жена му и отишли до болница „Света Марина“, но тям нямало ортопед и затова с колата отишли в Окръжна болница. Помогнал му да стигне до входа на болницата и се върнал да ги изчака в колата, което продължило около 2 часа. Когато излезли от болницата, Р. бил с гипсиран крак до таза.

Заявява, че им се провалил празника като Р. прекарал нощта в болки. Бил е с гипс, по спомен около 20 дни, а след това с шина около месец. След това са поддържали връзка и ищецът му е заявявал, че го боли крака и дори го е молил за съдействие за проучване на лекари в София. Уточнява, че в сравнение със тогавашното му състояние, сега е добре, щом го вижда да ходи.

От показанията на С.Р.Н. се установява, че е съпруга на Р. и инцидента с него се е случил миналата година на 08.12.23 г., когато техен близък им гостува. Р. и гостът отишли до ресторант „Гюрлата“ и излизайки от него посока пешеходната пътека се спъва в кабел, който стърчи и който е все още там и пада като после й се обадили да отиде, понеже изпитвал много болка. Оказало се, че в болница „Света Марина“ няма ортопед и се наложило да отидат до Окръжна болница „Света Анна“ като прекарали там около два часа, два часа и половина, за да го снимат и съпругът й излязъл от болницата с гипсиран крак от глезена до бедрото. Твърди, че Р. не е можел в продължение на месеци да се обслужва сам и е било необходимо да бъде обгрижван. Имат две малки деца, което допълнително подсилило кошмара, тъй като не можела да разчита на мъжа си. Пиел е обезболяващи за болката, не е можел да спи като са подлагали възглавници под гипса, не е можел да се обръща. Твърди, че се е нуждаел от денонощно обгрижване. След слагане на ортезата, пак се налагало да поставят възглавници, освен това при хранене също се нуждаел от помощ, тъй като не 4 можел да стои седнал, което довело до необходимостта да му носят храната в леглото и да му поставят помощни масички. До месец април постоянно са му помагали. Излизал е само за прегледите, но отново придружен от нея, тъй като не е можел да шофира и да стои седнал.