Решение № 79 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100815 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Я. К., ЕГН **********, адрес в *****, съдебен адрес в гр.Хасково, бул.“България“ №150, ет.2, офис 217, подадена чрез – адв. К.Генев, против Община Приморско, Булстат 102164063, представлявана от кмета Иван Гайков, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ №21, ет.1, ап.2, чрез адв.

Теодора Кабакчиева-Пеева, с която се иска осъждането на ответната община д а заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 26.06.2024 г. на моста над река „Дяволска“ по стария път от гр.Приморско към гр.Китен, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 26.06.2024 г., около 22,30 часа, по стария път от гр.Приморско към гр.Китен ищецът управлявал електрическа тротинетка – ИЕПС по смисъла на §6, т.18б от ДР на ЗДвП. С него била и приятелката му-Р.М., която самостоятелно управлявала друга тротинетка.

Достигайки моста над река „Дяволска“ предното колело на управляваната от ищеца тротинетка пропаднало в голяма и необезопасена дупка на пътното платно вследствие на което тротинетката се преобърнала и ищецът паднал на земята, удряйки силно дясното си рамо в асфалта. От удара ищецът изпитал силни болки в дясно рамо и лакът и загубил съзнание. Р.М. помогнала на ищеца да се изправи на крака и го съпроводила до най-близкото лечебно заведение, където раните по дясната ръка и лакът на ищеца били промити и обработени, след което ищецът бил освободен за домашно лечение. Поради 1 продължилите силни болки в областта на десен лакът и рамо, на 27.06.2024 г. ищецът потърсил медицинска помощ в „МЦ II-Бургас“, където му била извършена рентгенография на дясна раменна става, според която ищецът получил счупване на горния край на дясната раменна кост. Предписано му било обездвижване на дясното рамо с раменна ортеза, която ищецът трябвало да носи за срок от 25 дни. Ищецът твърди, че в продължение на месец от инцидента изпитвал изключително силни и интензивни болки в областта на фрактурата, поради които приемал обезболяващи и седативни медикаменти.

Поради обездвижването не можел да се обслужва самостоятелно, да се облича и съблича, да се къпе и да извършва всички свои битови и хигиенни нужди, поради което се нуждаел от помощта на своите близки, на които се налагало да бъдат неотлъчно до него. Твърди се и това, че лечебно-възстановителният период продължил около 3-4 календарни месеца, като и към настоящия момент ищецът все още изпитва болки и дискомфорт в областта на дясното си рамо при по-резки движения, вдигане на тежки и обемисти предмети, промени във времето и физическо натоварване. Всичко това се отразило на психиката му, започнал да се оплаква от понижено настроение, тревожност, изпитвал нарушения на съня и вниманието. Според ищеца, гореописаните неимуществени вреди са резултат от бездействието на ответната община Приморско да изпълни задължението си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък, за който твърди, че е общинска собственост.

В подкрепа на иска с а ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен с твърденията, че не е налице противоправно деяние на община Приморско, настъпилите вреди за ищеца не са пряка и непосредствена последица от действия, респ.бездействия на ответника и липсва причинна връзка. Възразява да е отговорна за стопанисването на моста над река Дяволска и твърди, че соченото от ищеца място на инцидента попада под управлението и стопанисването на държавата, защото мостът е част от поземлен имот, публична държавна собственост.

Твърди и това, че конкретният пътен участък е добре осветен и е изграден съобразно нормативните изисквания, поддържан в годен за експлоатация вид, при липса на компрометирани участъци, които с оглед своята структура, големина и вид биха представлявали заплаха за здравето и безопасността на участниците в движението. Счита, че настъпилото травматично увреждане на ищеца се дължи изцяло на поведението на ищеца като участник в движението и подвеждането на общината под отговорност е неоснователно. Възразява и по твърдението на ищеца, че в резултат на полученото увреждане е изпитвал пълна невъзможност да посреща всекидневните си нужди. Оспорва и размера на претендираното обезщетение и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като твърди, че същият сам е допринесъл за настъпване на инцидента поради движение с несъобразена скорост, в нарушение на чл.80а, ал.1, т.2, 3, 4 и 5 от ЗДвП. Претендира за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на претендираното обезщетение. Ангажира доказателства, търси разноски.

2

Предявените искове са с правно основание чл.49 , вр.чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

За установяване на мястото и механизма на настъпване на уврежданията на ищеца, по делото са депозирани показания от свидетелката Р.М., приятелка на ищеца, от които става ясно, че вечерта на 26.06.2024 г. двамата са били заедно в гр.Приморско. Решили да отидат до бунгалата на плаж ММЦ, като за целта се качили на собствените си електрически тротинетки, марка Xiaomi 365. Движили се един зад друг по посока на движението, като ищецът бил непосредствено зад свидетелката М., на разстояние 2-3 метра след нея.

Двамата управлявали тротинетките с включени светлини и скорост от около 15-20 км./ч. При управление на тротинетките в пътния участък, съвпадащ с моста над река Дяволска, ищецът и свидетелката М. се движили в близост до средата на платното за движение в посока ММЦ. Свидетелката М. твърди, че този пътен участък не е бил осветен, а в средата на пътното платно е имало необезопасена дупка с размери от 7 до 10 см. дълбочина и над 20 см. ширина.

Ищецът преминал през дупката и паднал от тротинетката, в резултат на което получил охлузвания по лакътя и счупване на рамото. Раните му били обработени в спешния център на гр.Приморско, а на другия ден - 27.06.2024 г., двамата със свидетелката М. посетили „Медицински център II“-Бургас, където на ищеца било направено рентгеново изследване и му било назначено консервативно лечение чрез поставяне на раменна ортеза за срок от 25 дни.

Свидетелката твърди, че след инцидента ищецът е търпял болки, за които е приемал обезболяващи. Такива търпи и към настоящия момент, но само когато времето се разваля. Пак от показанията на свидетелката М. става ясно и това, че през целия възстановителен период е помагала на ищеца при обличане, обуване и къпане.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и служител на ***** И.П., на длъжност *********, от показанията на който става ясно, че конкретния пътен участък е част от ул.“Съединение“ в гр.Приморско, с дължина около 30 метра и се поддържа от *****. Свидетелят потвърждава, че на самия мост няма улично осветление, но оспорва през 2024 г. да е имало дупки по него и в тази връзка твърди, че на всеки десет дни мястото се обхожда от служители на общината с цел предприемане на мерки за поддържането му в годен за експлоатация вид.

Преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелката М. в частта, в която същата твърди, че на 26.06.2024 г., в средата на платното за движение в посока гр.Приморско-ММЦ, в участъка на моста над река Дяволска, е имало дупка с размери от 7 до 10 см. дълбочина и над 20 см. ширина, тъй като възпроизвеждат непосредствените й впечатления от инцидента. За разлика от нея, свидетелят на ответната страна – И.П. изказва предположения за невъзможност конкретния пътен участък да е бил компрометиран с дупка към датата на инцидента, което предположение обосновава с периодичния надзор, който общината осъществява през летния 3 сезон с цел поддържане на пътя в изправно състояние.

Ето защо съдът не кредитира като обективни показанията на св.П., а ги възприема като такива, обслужващи защитната теза на ответника.

В останалата част показанията на двамата свидетели не си противоречат, напротив кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира.

По делото е извършена СМЕ, чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно дадено и от което действително се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил фрактура в проксимална част на дясна раменна кост – туберкулум майорис без дислокация на костни фрагменти, което трайно затруднява движенията на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни, както и хематом в областта на дясна лакетна става, което при липса на инфекция отзвучава за срок от 10-15 дни. Вещото лице дава заключение, че получените травматични увреждания са в причинно следствена връзка с инцидента от 26.06.2024 г., но поради липса на медицинска документация приема за достоверни свидетелските показания, че възстановителният период е продължил 3- 4 месеца. Тъй като фрактурата е била без дислокация на костни фрагменти, няма извършена оперативна интервенция и на ищецът е назначено консервативно лечение чрез поставяне на ортеза за 25 дни, вещото лице приема, че към настоящия момент би трябвало да има пълно възстановяване в обема на движенията на дясна раменна става, като е възможно при физическо натоварване и промени във времето ищецът да получава болки в засегнатата става.

Извършена по делото е и САТЕ, вещото лице по която дава заключение за технически възможният и вероятен механизъм на настъпване на ПТП, а именно при движение на електрическа тротинетка по платното за движение в тъмната част на денонощието и при недостатъчна осветеност, предното и/или задното колело на тротинетката попада в настилков дефект (дупка/неравност), което води до рязка промяна в контактните реакции колело-настилка, загуба на устойчивост/управляемост и падане на водача. Според вещото лице категоричността в този извод зависи от доказване на точна позиция/размери на дефекта и условията на осветеност. Пак в сферата на предположенията е и заключението на вещото лице досежно скоростта на движение, като посочва диапазона 15-20 км/ч. Според вещото лице, при липса на обективни следи точната скорост не може да се изичсли количествено, като за целите на анализа може да се приема работен диапазон от 15-20 км./ч. Относно възможностите на водача да избегне произшествието вещото лице дава заключение, че същите зависят от дистанцията на възприемане на дефекта (осветеност, контраст, фар на ИЕПС), време за реакция и налична свободна ширина за маневра/заобикаляне и възможност за безопасно спиране. Според вещото лице, при твърдяната липса на осветление на моста и при положение на дефект в зоната на движение (по средата на дясната лента) е възможно дистанцията за своевременно възприемане да е била недостатъчна, поради което предотвратимостта може да е била ограничена. В съдебно заседание вещото лице посочва, че на база изготвения от него на 28.01.2026 г. снимков материал, в конкретния пътен участък са видни следи от извършен ремонт, 4 налице са множество участъци с различна текстура, цвят и очертани граници на частични възстановявания, пътната настилка е в лошо състояние и сочи, че назад във времето са извършвани ремонтни дейности, които не са от скоро.

С оглед на събрания доказателствен материал съдът възприема заключението на в.л.инж.Пашов по изготвената от него СТЕ като обективно и компетентно дадено.

Приета като доказателство по делото е справка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, видно от която ПИ с идентификатор №*** е държавна публична собственост и представлява територия заета от води и водни обекти, река, а ПИ с идентификатор №*** и №*** са общинска публична собственост и представляват първостепенна улица, местен път.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e968448-0a7c-4e88-b480-7c0b55019c5c