Определение № 20 от 06.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502070 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.274 ГПК и сл. и е образувано по частна жалба с вх.№ 50656/27.11.2025г. от регистъра на БРС,предявена от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК: 102004621 чрез адвокат Олена Шишкова от АК-София,със съдебен адрес: София,ул.“ Позитано“ № 3,ет.1,офис 1, срещу Определение №6160/04.11.2025 г.,постановено по гр. д. 3205/2025 г. по описа на БРС в частта, с която БРС: „ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал.2 от ГПК производството по делото в частта по предявения иск от "Хелио-Тур-С" АД, ЕИК 102004621 против Ф. Н. П., ЕГН ********** за приемане за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, с адрес гр. Созопол, м. Каваци, с площ от 610 кв.м. на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота“.

В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната част е неправилно,постановено в противоречие със закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС.Твърди, че не били налице основанията по чл.298, ал.1 ГПК, респ. чл. 298. ал.2 ГПК, но районният съд , без да изиска в цялост цитираното гр.д.№ 3058/2004 г. на ВКС,приел, че предметът на спора по двете дела съвпада. В настоящия случай липсвал идентитет в отправеното искане към съда, доколкото в предходното производство не бил проведен косвен съдебен контрол на реституционното Решение на ПК.Излага съображения за това,че законосъобразността на Решение 1450/17.03.1999 г. на ПК-Созопол не била обхваната от СПН в предходно воденото съдебно производство.На второ място изтъква, че в производството, по което е постановено Решение № 437/31.05.2006 г. по гр. дело № 3058/2004 г. на Върховния касационен съд, не бил изследван въпроса за придобивния способ по чл. 17а от ЗППДОБП (отм.) в светлината на постановената задължителна 1 съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение № 4/16.03.2016 г. по тьлк. дело № 4/ 2014 ОСГК на ВКС. Излага подробни обстоятелства и доводи като изтъква, че доколкото било реализирано строително мероприятие преди реституиране на имота и приемането на ЗСПЗЗ, ПК-Созопол издала нищожно поради материална незаконосъобразност

Решение

№

1450/17.03.1999 г.Заявява, че в производството по гр. дело № 3058/2004 г. на Върховния касационен съд не бил изследван въпроса дали изградените бунгала върху територията на ПИ с идентификатор *** са били част от цялостното строително мероприятие Комплекс „Каваци" и са били изначална пречка за реституирането на имота. В същото време обаче в настоящата искова молба подробно били изложени доводи за нищожност на основание чл. 106 ЗСПЗЗ на Решение 1450/17.03.1999 г. на ПК Созопол, с което първоначалните праводатели са се легимирали като собственици.Моли постановяване на съдебен акт, с който да се отмени Определение № 6160/04.11.2025 г. по г. д. 3205/2025 г. по описа на БРС в частта, с която съдът е прекратил на основание чл. 299, ал.2 от ТПК производството по делото в частта по предявения иск от "Хелио-Тур-С" АД, ЕИК 102004621 против Ф. Н.

П., ЕГН ********** за приемане за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, с адрес гр. Созопол, м. Каваци, с площ от 610 кв.м. на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота,като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу частната жалба е предявен писмен отговор с вх.№ 52119/08.12.2025г. от Ф. Н. П., ЕГН **********, представлявана от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „БАКАЛОВА, ДАМЯНОВ И АТАНАСОВ с адрес: гр. София, ***, ет. 5, чрез адв. ВАЛЕНТИНА

БАКАЛОВА, в който се заявява становище за неоснователността й. Заявени са доводи срещу оплакването за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, като се изтъква, че нито закона,нито правната теория и съдебната практика не обвързвали недопустимостта на повторно заведено дело с изискване за идентитет на мотивите на влязлото в сила решение и твърденията в исковата молба, по която е образувано повторното заведеното дело.Излагат се съображения и за неоснователност на оплакването , че първоинстанционният съд не е съобразил, че на едно и също правно основание - чл. 108 ЗС е възможно да съществуват и да се заявят различни фактически и юридически основания за собственост.В тази връзка ответникът по частната жалба посочва , че поради формираната сила на присъдено нещо с Решение

№

437/31.05.2026г.по гр.д.№

3058/2004г. на

ВКС първоинстанционният съд е прекратил производството по делото единствено в частта на главния иск, като в определението било посочено, че делото ще остане висящо само за евентуалния иск,с който се претендира ищецът да бъде прогласен за собственик по давностно владение.Правилно районният съд приел,че обстоятелството дали е извършен косвен съдебен контрол на Решението на Поземлената комисия е въпрос по съществото на приключилото дело и на приложението на материалния закон, който не може да преодолее 2

СПН на Решение № 437/31.05.2006г. по гр.д.№ 3058/2004г. на ВКС.Цитира се т.1 от ТР№7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.Моли се оставяне на частната жалба без уважение.

Частната жалба е допустима като предявена в срок, от процесуалнолегитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с внесена по сметка на БОС държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съдът споделя мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Съображенията за крайния извод на съда са следните:

Производството по делото е образувано пред БРС по исковата молба на “Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК 102004621 против Ф. Н. П., ЕГН ********** за приемане за установено, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, с адрес гр. Созопол, м. Каваци, с площ от 610 кв.м. на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота, евентуално за приемане за установено, че ищецът е собственик на имота по давностно владение и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху имота. Твърди се, че ищецът е собственик на процесния имот. Той е бил одържавен през 1962г. и включен в ДЗС с. Черноморец. След това имотът, заедно с друга част от землището, е отреден за курортно строителство, за изграждане на курортен комплекс Каваците. През 1972г. е определена окончателна строителна площадка за комплекса. През същата година комплексът е отреден за комплекс на ТК“Балкантурист“. През 1973г. на ТК“Балкантурист“ е разрешено да изгради къмпинги върху залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд. Така в бъдещия комплекс Каваци е започнало изграждането на 4 къмпинга с бунгала, хижи, санитарни възли, кухни, магазини и др. През 1990г. е била създадена държавната фирма Хелио-Тур-С. ТП“Балкантурист“ е прекратено, като новата фирма е поела съответната част от активите и пасивите му. През 1991г. “Хелио- Тур-С“ е преобразувана в акционерно дружество. Процесният имот е включен в имуществото на дружеството като част от терена, върху който е разположен КК“Каваците“, на основание чл.106 от Конституцията. С ПМС от 1993г. правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на преобразуваните дружества. Ето защо за комплекс “Каваците“ е издаден акт за държавна собственост от 04.07.1994г. След това, на основание ЗОС и ЗППДОП е бил издаден АДС от 11.09.1996г., в който теренът и сградите на комплекса са актувани и е отбелязано, че те са включени в капитала на “Хелио-Тур-С“ ЕАД, което в последствие е приватизирано и организационната му форма е променена на АД. Имотът е бил държавна собственост когато е предоставен за нуждите на Балкантурист. След това имотът е станал част от имуществото на държавната фирма, което след това е преминало в патримониума на ищеца, по силата на чл.17а ЗППДОП. Вещният ефект е настъпил по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество.

3

Издадените АДС доказва, че ищецът е собственик на целия комплекс Каваци, в който е включен и процесният имот. Имотът не е бил изключван от комплекса. Издадените АДС доказва, че ищецът е собственик на целия комплекс Каваци, в който е включен и процесният имот. Имотът не е бил изключван от комплекса. Така ищцовото дружество е станало собственик на имота. Твърди се още, че придобивната давност за имота е настъпила в полза на държавата за периода от 1972г. до 1995г., като “Хелио-Тур-С“ АД се явява правоприемник на ТК“Балкантурист“. Ищецът е присъединил владението на държавата, понеже е станал правоприемник на имуществото на ТК“Балкантурист“. През периода от 1996г. до 2009г. ищецът е управлявал комплекса си и е развивал в него туристическа дейност. След 2009г. ищецът упражнява владението върху имота чрез трети лица наематели, като е сключил с тях договори за наем през 2009г, 2015г. и 2016г. ПК с решение от 17.03.1999г. незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на наследниците на П.Д.М.. С отреждане на терена за къмпинг, той е загубил предназначението си на земеделска земя и според чл.10б ЗСПЗЗ не може да бъде възстановен на бившите собственици, понеже върху него е извършено благоустройствено мероприятие. В него са построени сгради и други курортни съоръжения, които изключват земеделската реституция. Заради нарушението на императива на чл.10б ЗСПЗЗ решението на ПК се явява нищожно. С договор за доброволна делба от 2001г. ответницата е придобила в дял къмпинг с площ от 0.609 дка в местността Каваци, представляващ имот № 010092. С нотариален акт от 2025г. ответницата е призната за собственик на имот с идентификатор ***. Въпреки тези актове, ответницата не е станала собственик на имота, понеже нейният праводател П.М. се е легитимирал като собственик с решението на ПК, което обаче не е породило вещно действие.

Така собствеността не е преминала в сферата на ответницата. Така издаденият констативен нотариален акт в нейна полза е нищожен. От друга страна ищецът е собственик на имота заради включването му в неговия патримониум. Отделно ищецът е и собственик по давност. Така ищцовото дружество е станало собственик на имота.

Ответницата е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заявява, че главният иск за признаване на ищеца за собственик на имота на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие и за осъждането й да предаде имота е недопустим, понеже спорът е решен с влязло в сила решение. С решение на ВКС от 31.05.2006г. по гр. дело № 3058/2004г. е бил отхвърлен искът на ищеца против ответницата да бъде осъдена да му предаде владението на имот № 10093. Идентичността на процесния имот *** и имота по решението е удостоверена от Община Созопол, освен това не е оспорена от ищеца. Налице е пълен идентитет на страните, основанието и петитума на съдебното производство по гр. дело № 3058/2004г. на ВКС и на страните, основанието и петитума на главния иск по сегашното дело. Формирана е сила на пресъдено нещо и тя е пречка за упражняване на правото на иск.

Районният съд приел, че по главния иск била формирана сила на присъдено нещо с влязло в сила решение № 437/06 от 31.05.2006г. на ВКС по 4 гр. дело № 3058/2004г., с което е бил отхвърлен искът на Хелио-Тур-С АД против Ф. Н. П. да бъде осъден ответникът да му предаде владението на недвижим имот с площ от 0.610 дка, имот № 010093, при описани граници, възстановен с решение № 1450/17.03.1999г. на ПК Созопол, като част от изоставена нива с площ от 3.663 дка, десет категория, м. Каваци, землището на Созопол, имот № 010040. БРС е преценил, че така предявеният иск бил с правно основание чл.108 ЗС и е бил предявен с твърдението, че ищецът е собственик на имота, който е бил даден за управление на Балкантурист и след това е включен в активите на държавната фирма Хелио-Тур-с, която в последствие е приватизирана. При тази проверка БРС е намерил, че основанието на правния спор, разрешен от ВКС с постановено от него влязло в сила решение № 437/06 от 31.05.2006г. на ВКС по гр. дело № 3058/2004г. , е между същите страни, за същия имот и съвпада с основанието на предявения по гр.д.№ 2070/2025г. на БРС главен иск. По тази причина и на основание чл.298 ГПК ,БРС е с обжалваното определение в тази му част производството по гр.д.№ 2070/2025г. на БРС.