Решение № 79 от 15.06.2020, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 15.06.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка

Димитрова при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 150 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.4, ал.6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г.), във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано по жалба на В.А.Д. с ЕГН ********** от адрес ***, подадена чрез пълномощника ѝ Д.и.д., против Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен. С обжалвания акт на оспорващата е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г. В жалбата са наведени доводи за материална незаконосъобразност на постановения с оспорваната заповед отказ да се отпусне целева помощ за отопление, въз основа на които е отправено искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание В.А.Д. се представлява от нейния син Д.и.д., който заявява, че поддържа жалбата и настоява за нейната отмяна. Сочи че, административният орган по никакъв начин не е доказал, че вписаните в нотариалните актове суми са получени от неговата майка. Моли за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът – Директор на

Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че събраните по делото доказателства установяват наличието на фактическото и правно основание, въз основа на което е постановен отказ за целева помощ за отполение, а именно – прехвърляне на имот и идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чията стойност на сделките надвишава 60-кратния размер на ГМД. С оглед изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена.

Шуменският административен съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано въз основа на заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г., подадено от В.А.Д. *** с искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г.

В хода на административното производство на 26.07.2019г. била извършена служебна справка в системата Реджикс, от която било установено, че на 14.03.2018г. В.Д. е продала идеална част от поземлен имот за 175 лева; на 20.02.2018г. е продала идеална част от поземлен имот за 100 лева; на 23.03.2017г. е продала идеална част от поземлен имот за 982,60 лева; на 23.03.2017г. е продала идеална част от поземлен имот за 2550,85 лева; на 17.03.2017г. е продала поземлен имот за 500 лева; на 03.02.2017г. е продала поземлен имот за 1132,48 лева, като общата стойност на сделките е 5440,93 лева и надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход (ГМД) от 4500 лева.

На 29.07.2019г. бил изготвен социален доклад, с който било предложено целевата помощ за отопление да бъде отказана на основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като заявителката има прехвърлени имоти и идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на сделките - 5440,93 лева, надхвърля 60-кратния размер на ГМД - 4500 лева.

Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г.

Директорът на ДСП - Шумен отказал на В.А.Д. да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г., с мотив: прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД.

Несъгласна с издадения административен акт, В.Д. го оспорила пред Директора на Регионална дирекция «Социално подпомагане» (РДСП), гр.Шумен.

С решение № 30-80438#1 от

02.09.2019г. Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил жалбата на В.А.Д. против Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г. на директора на ДСП - гр.Шумен.

Несъгласна със Заповед №

ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г., издадена от Директора на ДСП - Шумен, В.Д. я оспорила пред Административен съд – Шумен.

С решение № 246/12.12.2019г., постановено по АД № 445/2019г., Шуменският административен съд констатирал, че изводите на административния орган са формирани при неизяснена фактическа обстановка, поради което отменил Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/30.07.2019г., издадена от Директора на ДСП – Шумен и върнал преписката на административния орган с указание да се произнесе отново по Заявление - декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308 от 23.07.2019г. на В.А.Д. за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение, а именно - след установяване каква част от продадените съвместно със съсобственика Д.и.д. идеални части от съответните поземлени имоти, описани в нотариални актове № 119/14.03.2018г., № 72/20.02.2018г., № 115/27.04.2017г. и № 154/23.03.2017г., са били собственост на В.Д. (в т.ч. чрез изискване на документите за собственост, въз основа на които са издадени посочените нотариални актове и удостоверенията за наследници на лицата, описани като носители на правото на собственост в тези документи за собственост).

В изпълнение на съдебното решение в хода на административното производство били изискани и събрани допълнителни доказателства относно притежваните от оспорващата идеални части от недвижимите имоти, посочени в писмо изх.№ 2705-92-00-0320/10.01.2020г. и писмо изх.№ 2705-92-00-0321/10.01.2020г.

Въз основа на събраните доказателства на 21.01.2020г. социален работник при ДСП - Шумен изготвил социален доклад по заявление – декларация вх.№ ЗСП/Д-Н/1308/23.07.2019г. Видно от констатациите, обективирани в пункт IV от социалния доклад, при извършена служебна справка в системата Реджикс, било установено, че на 03.02.2017г. В.Д. е продала поземлен имот в гр.Шумен за сумата от 1132,48 лева; на 17.03.2017г. е продала поземлен имот за сумата от 500 лева; на 23.03.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 19/30ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са 10/30, за сумата от 2685,11 лева; на 24.04.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 19/30 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са 10/30, за сумата от 1034,32 лева; на 20.02.2018г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 6/6 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са 2/6, за сумата от 133,33 лева; на 14.03.2018г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.продават 5/9 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, продадени лично от оспорващата са 3/9, за сумата от 210,00 лева.

Установено е също, че съгласно справка в системата Реджикс, В.Д. е извършила прехвърляне чрез договор за дарение идеални части от недвижими имоти, а именно: на 15.07.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.даряват 2/3 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, дарени лично от оспорващата са 1/3, което е в размер на 309,50 лева; на 29.08.2017г. В.Д., заедно със сина си Д.Д.даряват 2/3 ид.части от поземлен имот в гр.Шумен, като ид.части, дарени лично от оспорващата са 1/3, което е в размер на 430,11 лева.

Било предложено целевата помощ за отопление да бъде отказана на основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като заявителката има прехвърлени имоти и идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на сделките - 5695,24 лева, надвишава 60-кратния размер на ГМД - 4500 лева.

Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. Директорът на ДСП - Шумен отказал на В.А.Д. да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020г., при следните мотиви: на основание чл.10, ал.1, т.6, във вр.с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП – г-жа Д. е прехвърлила имот и идеални части от имоти през последните пет години срещу заплащане, чиято стойност на сделките от 5695,24 лева, надвишава 60-кратния размер на ГМД - 4500 лева.

В.Д. обжалвала издадената заповед по административен ред. С решение № 27-94Д-00-0088#2/20.02.2020г. директорът на РДСП – Шумен отхвърлил жалбата.

На 28.02.2020г. Д.и.д., в качеството си на пълномощник на В.А.Д., подава в деловодството на ШАдмС настоящата жалба против Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на ДСП – Шумен с искане за нейната отмяна.

Към делото е приобщена административната преписка по издаване на акта, както и материалите, съдържащи се в АД № 445/2019г. на ШАдмС.

От събраните писмени доказателства – нотариални актове и писма изх.№7/14.01.2020г. и изх.№8/14.01.2020г. на нотариус С.С., се установява, че:

- съгласно нотариален акт №

119/14.03.2018г., том I, рег.№ 1624, дело № 88/2018г. на нотариус с район на действие ШРС, на 14.03.2018г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали собствените си 5/9 идеални части от нива - 4 дка в землището на кв.Дивдядово, гр.Шумен, за сумата от 350 лева, като В.Д. е собственик на 3/9 ид.части, които съставляват 210 лева от общо получената от двамата сума;

- съгласно нотариален акт №

72/20.02.2018г., том I, рег.№ 1074, дело № 51/2018г. на нотариус с район на действие ШРС, на 20.02.2018г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали собствените си 3/6 идеални части от поземлен имот в земеделска територия - обработваема земя, поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2983 кв.м., за общата сума от 200 лева, като В.Д. е собственик на 2/6 ид.части, които съставляват 133,33 лева от общо получената от двамата сума;

- съгласно нотариален акт № 115/27.04.2017г., том II, рег.№ 3087, дело № 240/2017г. на нотариус с район на действие ШРС, на 27.04.2017г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали собствените си 19/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Шумен, с площ 3468 кв.м., за общата сума от 1965,20 лева, като В.Д. е собственик на 10/30 ид.части, които съставляват 1034,32 лева от общо получената от двамата сума;

- съгласно нотариален акт №

154/23.03.2017г., том I, рег.№ 2120, дело № 118/2017г. на нотариус с район на действие ШРС, на 23.03.2017г. Д.и.д. и В.А.Д. са продали собствените си 19/30 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Шумен, представляващ нива с площ 9003 кв.м., за общата сума от 5101,70 лева, като В.Д. е собственик на 10/30 ид.части, които съставляват 2685,11 лева от общо получената от двамата сума;

- съгласно нотариален акт №

127/17.03.2017г., том I, рег.№ 1857, дело № 99/2017г. на нотариус с район на действие ШРС, на 17.03.2017г. В.А.Д. е продала собствената си 1/3 ид.ч. от овощна градина от 3,001 дка в землището на кв.Дивдядово на гр.Шумен, за сумата от 350 лева;

- съгласно нотариален акт №

70/03.02.2017г., том I, рег.№ 507, дело № 36/2017г. на нотариус с район на действие ШРС, на 03.02.2017г. В.А.Д. е продала собствената си 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Шумен, представляващ нива с площ 3997 кв.м., за сумата от 1132,48 лева.

Въз основа на установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед № ЗСП/Д-Н/1308/21.01.2020г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Шумен, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, решението на директора на РДСП - Шумен е съобщено на оспорващата на 26.02.2020г., поради което жалбата, подадена на 28.02.2020г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Разпечатката съдържа 49 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e9631cc-9156-4b0c-9a5e-a9a492d80971