Решение № 3569 от 17.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................. гр. София, ……………. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА

ЙОАННА при участието на секретаря Юлия

Асенова, разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело № 11973 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 350073 от 28.02.2018 г., постановено по гр. дело № 17063 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 40-ти състав са частично уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Г.Б.П. и М.С.П., както следва: признато е за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделност следните суми: 2338,10 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. – м. 03.2016г. за топлоснабден имот, находящсе в гр. София, ж.к. “*********, вх. Б, ап. 32, абонатен № 304556, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от.

27.10.2016 г. до окончателното й изплащане и 363, 59 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.10.2013 г. до 18.10.2016 г., като исковете са отхвърлен за главницата до пълния предявен размер от 2791,89 лв. и за м. 04.2016 г. и за лихвата до пълния предявен размер от 434,16 лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца “П.И.” ООД.

Недоволен от постановеното решение са останали ответниците, които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са подали въззивна жалба, в която са изложени доводи за невалидност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че заповедта по чл. 410 ГПК не е нищожна Поддържа се, че “доставената топлинна енергия” не представлва индивидуализация на родово определена вещ. Поддържа се, че постановеното решение е в противоречие с правото на ЕС, както и в нарушение на Конституцията на Р.България. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като по делото не са представени доказателства за солидарна отговорност, а съдът се е произнесъл по разделна отговорност без да е предявен такъв иск. Поддържа се, че в исковата молба не бил посочен правопораждащия правоотношението юридически факт. Поддържа се, че в приетата СТЕ не е налице нито едно изчисление. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че облигационното отношение възниква по силата на закона, тъй като разпоредбата на ЗЕ е в колизия със ЗЗП и правото на ЕС, както и Конституцията. Излагат се доводи, че редакцията на чл. 150 и 153 ЗЕ от 27.07.2012 г. противоречат на чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС. Поддържа се, че всички договори с ФДР са прекратени по силана на пар. 5 от Наредба 16 334/07 г. Прави се възражение, че нормативната уредба регламентираща топлоподаването противоречи на Конституцията, Директива ЕС/32/2006, както и на законите на физиката. Излага доводи, че съгласно ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издава фактура. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1