Решение № 302 от 29.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 372/2026
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Красимира Медарова, Бонка Янкова, Даниел Луков
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателен кодекс
- чл.199, ал.1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.346 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. София, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Медарова
Членове:
Даниел Луков
Бонка Янкова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200372 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава Двадесет и трета от НПК и е образувано по жалби на подсъдимия М. А. И., лично изготвена от него - с вх.№ 2206/ 05.03.2026 г. и от служебния му защитник - адвокат Д. П. от АК Пловдив, с вх.№ 2591/13.03.2026 г., по описа на ВКС, против решение № 3 0/ 18.02.2026г . на Апелативен съд Пловдив по в.н.о.х.д № 291/25 г., с което първоинстанционната присъда, постановена по н.о.х.д. № 141/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е изменена само в частта относно разноските, които са служебно превалутирани, а в останалата част е потвърдена. С последната, подсъдимият И. е признат за виновен в това че: 1/ на 06.01.2023г. в /населено място/, отнел чужди движими вещи - л.а. /марка, модел/ с ДК№ /№/, собственост на Ф.С., от владението на К.А. и подробно описани, намиращи се в автомобила вещи, всичко на обща стойност 16 262 лв., като употребил сила за запазване на откраднатите вещи и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т. 4 във вр. с чл.198, ал.3 и чл.29, ал.1 б.“б“ от НК е осъден на 6 години лишаване от свобода, като е признат за невиновен да е отнел зелена прахосмукачка за кола на стойност 15 лева и е оправдан за разликата над 16 262 до 16 277 лв.; 2/ на 19.12.2022 г. в /населено място/, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи в големи размери от владението на Н. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като предмет на кражбата е МПС 1 л.а. /марка/ с ДК №/№/, с номер на рама /рама№/ собственост на /дружество/ ООД с управител Н. Д. и подробно описани вещи, намиращи се в автомобила, всичко на обща стойност 56 453 лв., като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.12 , вр. с чл.194, ал.1 и чл.29, ал.1 б.“б“ от НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, като е признат за невиновен - да е извършил престъплението при условията на чл.26, ал.1 от НК, осъществено в период от 28.11.2022 г., включващо отнемането на вещи от владението на М.К., както и за разликата над 56 453 лв. до 79 646 лв., както и за това - на 28.11.2022 г. да е отнел от владението на М.К. чужди движими вещи - л.а. /марка/ с ДК № /№/ на стойност 23 000лв., собственост на Г.К., ведно с намиращите се в същия вещи, всичко на обща стойност 23 168 лв., поради което и в тази част на обвинението е бил оправдан; 3/ на 19.12.2022 г. в /населено място/, община Д. си служил с табела с регистрационен номер /№/, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за л.а. /марка/ с номер на рама /рама№/ поставени на л.а. /марка/ с номер на рама /рама №/, поради което и на основание чл.345, ал.1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание, а именно найтежкото от така наложените - в размер на 6 (шест) години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим.
В жалбите са наведени всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, а отправените искания са в алтернативност: за оправдаване, з а връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК от името на частния обвинител Г. К., подадено от упълномощения пред касационната инстанция повереник адв.Н.Ш. от АК Пловдив е постъпило възражение/отговор, с доводи за неоснователност на касационните жалби на подсъдимия.
Пред ВКС жалбите се поддържат от подсъдимия лично и от неговия защитник, с подкрепящите съображения, изложени в тях.
Частните обвинители А. К. и Ф. С., както и упълномощеният им повереник адвокат Ч. П., редовно призовани, не се явяват.
Не се явява, редовно призована и частния обвинител Г. К..
Упълномощеният й повереник адв.Ш. поддържа съображенията в подаденото възражение за неоснователност на оплакванията.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че оспореното въззивно решение следва да се потвърди, тъй като липсват основания за изменението или отмяната му.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното:
Касационните жалби на подсъдимия, подадената лично от него и чрез защитникът му - адв.П. са допустими, но неоснователни.
Решението, както се посочи, е оспорено с оплакване за наличието на всички касационни основания, поради което и ВКС следва да уточни, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието би могла да бъде осъществена само в случай, че касационният 2 състав отговори отрицателно на оплакването за наличие на основанието по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, предвид отменителните последици при евентуалното му констатиране.
І.Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, следователно подлежи на обсъждане първо, но разгледано по същество е неоснователно, поради следното:
І.1. Прочитът на въведената в жалбите поддържаща аргументация сочи, че главният акцент е поставен върху изразеното несъгласие с фактическите положения, възприети от инстанциите по фактите и недоволството от оценъчната им дейност, вследствие на която, според касатора, не е постигнато разкриването на обективната истина.
ВКС не констатира да е допуснато нарушение при доказателственото обезпечаване на делото, претендирано от подсъдимия като непопълнено с всички възможни доказателства. Твърденията на подс.И. за процесуално бездействие на съда, при което, в нарушение на чл. 13 от НПК не били положени усилия за установяване на посочения от него друг извършител - с имена и телефони са голословни. От прегледа на делото е видно, че още при предявяване на разследването подсъдимият е поискал разпит на две лица с прякор “Ивица“ посочвайки и два телефона за връзка. По съображения за липса на достатъчно индивидуализиращи данни за лицата прокурорът е оставил искането без уважение. В разпоредително заседание, проведено на 11.04.2024 г., отново е отправено искане от защитата на подсъдимия за разпит само на едно лице с първо име „Ивица“, като след уточняващите данни, позволяващи идентифицирането му, посочени от самия подсъдим в молба с вх.№ 13805/17.04.2024г., (л.59, н.о.х.д.№ 141/24г.), съдът е допуснал до разпит, като свидетел, установеният по тези данни И. М.. В съдебното заседание на 25.09.2024г., последният се явил и разпитан посочил, че не познава подсъдимия, което последният потвърдил, но направил изявление, че всъщност нямал предвид явилия се И. М., а друго лице с тези имена от Република Северна Македония и поискал от съда да му даде възможност да го осигури, след като бъде освободен от затвора. До приключване на делото пред първата инстанция и въпреки, че подсъдимият е бил освободен на 16.10.2024г.
(л.207, н.о.х.д.№ 141/24г.) не е довел/ осигурил за разпит искания свидетел, а сочените пред първата инстанция причини за това, с основание не са възприети за състоятелни. При така установената процесуална хронология във връзка с доказателственото искане на подсъдимия, основано на въведената от същия теза за друго лице съпричастно към престъплението, за което самият той бил привлечен, касационната инстанция не намира каквато и да е основателност в твърдението за процесуално бездействие на съда, реализиращо нарушение по смисъла на чл.13 от НПК, а именно нарушение довело до компрометиране разкриването на обективната истина.
Не е допуснато и нарушение на правото на защита на подсъдимия, осъществено чрез ограничаване възможността му да представя доказателства, както неоснователно се твърди. Първоинстанционният съд не е отхвърлил направеното доказаталствено искане, а обратно – е сторил нужното да установи и разпита индивидуализираното по посочените от подсъдимия данни 3 лице, като съвсем отделен е въпроса, че свидетелят М. няма връзка със случая, което е потвърдил и самия подсъдим. Последното обаче е обстоятелство, напълно неотносимо към претендирания процесуален порок.
Оплакването, поддържано и в заседанието пред ВКС за бездействието на въззивната инстанция да издири друго лице със същите имена е несъстоятелно, понеже - на първо място, доказателствени искания, включително и относно разпит на И. М., не са били отправени пред въззивната инстанция и второ, ако такова лице действително съществува единственият, който би могъл да го индивидуализира е самият подсъдим и както се отбеляза, същият го е сторил при това – както в подадената молба, така и допълнително - в проведеното на 18.06.2024 г. съдебно заседание и по които именно данни, съдът е реализирал в цялост задължението си по чл.
107 от НПК.
Ето защо и възражението на касатора, че с неуважаване на искането му за разпит на И. М. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в необезпечаване на делото с необходимите за разкриване на обективната истина доказателства и паралелно с това - компрометиране правото на защита и по - конкретно правото му да представя доказателства, е напълно неоснователно.
Само за изчерпателност следва да се посочи, че общо заявеното оплакване в касационната жалба, лично изготвена от подс.И. за ограничаване правото му на защита, реализирано от съда с пропуска да разпита „ключови свидетели, които могат да потвърдят моята невинност и алиби“ е лишено от дължимата конкретика и не позволява да бъде проверено за неговата основателност, понеже извън горепосочения свидетел М., искания към съда за разпит на свидетели не са депозирани. Ето защо ВКС счита така отправената критика за голословна и поради това декларативна.
І.2. Лишено от опора е и оплакването за превратна оценка на установените от показанията на св. А. К. обстоятелства. ВКС намира за необходимо да отбележи в тази връзка, че подкрепящите данни по начало разкриват белези на доводи за необоснованост, доколкото се оспорва решението на съда да се довери на депозираните от свидетеля показания, без да се сочат процесуални нарушения, допуснати при техния анализ и оценка.
Така например в жалбата се твърди , че св.А. К. „описва коренно различен човек от мен“, предоставящо единствено собственото мнение на подсъдимия за съдържанието на свидетелските показания. Доколкото все пак оплакването съдържа елементи на оспорена оценъчна дейност, предвид твърдението за различно от възприетото от съда съдържание, то и следва да се посочи, че от проверката на аналитично - доказателствена дейност на контролираната инстанция не се установи каквото и да е отклонение от предвидените в НПК процесуални правила. Както вярно са констатирали инстанциите по фактите, свидетелят А. К. е ключов свидетел, понеже е непосредствен очевидец на инкриминираните действия по отнемането на автомобила /марка/ с № /№/ и са подходили стриктно към задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК. Още първият съд е провел внимателно и обстойно разпита на свидетеля (л. 284 – л.287, н.о.х.д.№141/24г.), събрал е с нужната 4 задълбоченост всички относими към предмета на доказване фактически данни и прецизно е изследвал тяхното съдържание, без да е изопачил действителния смисъл на казаното и информационната му стойност. Съпоставил е по нататък свидетелските показания на св.К. с другите доказателства по делото и е извел на тази база изводите си за тяхната достоверност. С така осъществената, отговаряща на изискванията на НПК аналитична дейност въззивният съд с основание се е съгласил, възприемайки направените от първата инстанция фактически изводи и стъпвайки именно на намерените за достоверни показания на св.К.. Мотивирал е от своя страна съображения за възприетата достоверност, с което е отговорил и на отправените във въззивната жалба, идентична на наведените и в касационната жалба, възражения в тази посока. От данните от делото е видно, че в проведеният му разпит пред първата инстанция св.К. е отговорил на всички въпроси, а прегледът на показанията му сочи устойчивост във възпроизведените факти, независимо от множеството депозирани на досъдебната фаза показания, които надлежно са били приобщени, поради което и при отчитане на критериите за оценка, включващи като показатели последователност, вътрешна устойчивост и логичност и не на последно място обстоятелственост при възпроизвеждане на относимите към предмета на доказване данни и с които критерии предходните инстанции са се съобразили, процесуалната им дейност не търпи критика.
Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e9452c2-609c-4656-97c8-874b8862261a