Решение № 265492 от 20.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 20.08.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ

СТОЯНОВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12612 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.01.2020г. по гр. д. № 78921/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, са уважени предявените от П.Х.Л. срещу А.В.К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати сумата от 1 043 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на наето жилище, намиращо се в приземния етаж на адрес гр. София, ул. “******, в периода от 01.06.2015г. до 14.06.2018г., както и сумата от 150 лева – обезщетение за невърнати след прекратяване на наемното правоотношение вещи – печка “Раховец”, цвят бял, закупена преди около 7-8 години, и хладилник “Кроун”, цвят бял, закупен преди около 7-8 години. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 1 043 лева до пълния предявен размер от 1 800 лева, както и за разликата над сумата от 150 лева до пъния предявен размер от 1 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадане в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата А.В.К.. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява в имота да са извършвани ремонтни дейности, каквито са описани в исковата молба и са въведени като предмет на претенцията. Вещото лице по назначената експертиза посочило, че само на отделни места имало признаци за извършен ремонт. Не били установени твърдяните грундирания по стени и тавани, както и отстраняването на мухъл от стени и тавани на обща стойност от 184 лева за стаята и 116 лева за кухнята. Навежда съображения, че показанията на свид. Л.относно причината за поява на мухъл, не следва да се кредитират, тъй като ответницата е живяла сама и нищо не налагало да пере деноношно. В жалбата са развити доводи, че основна причина за появата на мухъл в помещенията е липсата на изолация по стените и таваните, както и обстоятелството, че самите наети помещения са разположени на около 10 см. под нивото на терена и по тази причина помещенията се наводняват. Освен това в наетите помещения не е имало никаква вентилация в кухнята и банята, а над наетото помещение е разположен недовършен етаж без покрив и улуци, с четири отвора, без монтирана дограма, от където е навлизал студен въздух, в резултат на което се получавал конденз. В обобщение е направен извод, че твърдените повреди върху наетото помещение произтичат от обективното състояние и характеристика на самия обект, както и от поведението на самия ищец – кредитор, който не е проявил грижата на добрия стопанин по аргумент на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД.

Жалбоподателката оспорва изводите на съда за основателност на претенцията за заплащане на стойността а липсващите вещи. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна П.Х.Л. оспорва въззивна жалба по подробно изложени съображения за неоснователност. Счита първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и обосновано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-роот ГПК.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за наем в периода от 01.06.2015г. до 14.06.2018г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: жилище, намиращо се в приземния етаж на адрес гр. София, ул. “******.

Наемодателят твърди, че жилището било предадено за ползване в добро състояние, както били предадени и намиращите се в него мебели и обзавеждане, включително – печка “Раховец”, цвят бял, закупена преди около 7-8 години, и хладилник “Кроун”, цвят бял, закупен преди около 7-8 години. Ответницата не оспорва обстоятелството, че жилището е било в добро състояние, както и печката и хладилника били предадени за ползване и се намирали в наетото помещение по време на действие на договора. Не е спорно, че между страните не е подписан приемо-предавателен протокол при сключване на договора, нито е бил подписан такъв при връщането на имота след прекратяване на договора. По делото е установено също /при липса на спор относно това обстоятелство между страните, а и с оглед непротиворечивите помежду си в тази част гласни доказателствени средства/, че в периода на действие на договора за наем в ползваните от ответницата помещения /кухня и стая/ се е появил мухъл по стените и на таваните на стаята. В отговора на исковата молба това обстоятелство е признато от ответницата, но са изложени твърдения, че причина за появата на мухъл е обективното състояние на наетото помещение, което се намирало на едно ниво с терена, а над жилището имало разположен втори недовършен етаж. Освен това наемателката твърди, че в банята липсвал вентилатор, стените на помещенията били външни, нямало дренаж около помещението, липсвали улуци, които да отвеждат водата, площадката пред прозореца била с обратен наклон и при валежи водата се стичала към помещението, което способствало за поява на конденз и мухъл. Изрично е оспорено твърдението в исковата молба, че появата на мухъл в помещението е в резултат на виновно поведение на ответницата.

При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета /чл.

230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 -то /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова.

В конкретния случай се установи, че страните не са съставили приемо-предавателен протокол относно състоянието на имота при предаването му за ползване, поради което и при липсата на ангажирани доказателства от насрещната страна за оборване на презумпцията по чл. 233, ал. 1, изр. 4-то от ЗЗД, се налага извод, че вещта е била приета в добро състояние – конкретно без следи от влага и мухъл по стените и таваните на наетите помещения. Възраженията на ответницата, че още при наемането на жилището в същото имало мухъл са недоказани.

Както бе посочено вече, наемателката не оспорва обстоятелството, че при освобождаване на наетото помещение в същото е имало мухъл по стените и тавата на кухнята и стаята, дори сочи, че основна причина за прекратяване на договора е именно появата на мухъл. Същевременно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно, се установява състоянието на процесния имот към момента на огледа – 29.08.2019г., т.е. огледът е извършен след прекратяване на процесния договор за наем и връщането на наетото жилище. Вещото лице е посочило, че стените и таваните на кухнята и стаята са боядисани с нов бял латекс, като на места имало видими следи /грапавини и неравности/ от прешпакловане, а на други отделни места – слабо очертани, но видими жълти петна от боядисване при недобре изсъхнала основа /мазилка и шпакловка/. В заключението е отразено още, че при извършване на огледа в имота няма видими следи от мухъл. Посочена е стойността на отделните видове дейности /строителни работи/ - за изкъртване на мазилка, измазване на изкъртена мазилка, отстраняване на мухъл от стени и таван, грундиране на мазилка по стени и таван, боядисване с латекс по стени и таван, като общият размер за двете стаи е определен на сумата от 1 043 лева.

Предвид констатациите на вещото лице се налага извод за неоснователност на възражението на ответницата, че по делото не са ангажирани доказателства, че в процесното помещение след прекратяване на договора за наем са извършвани дейности по премахване на мухъл по стените и тавана. Както бе посочено тя не оспорва наличието на мухъл към момента на освобождаване на жилището, какъвто обаче не е бил установен от вещото лице при извършване на оглед на имота. На следващо място, експертът не е отрекъл необходимостта от извършване на всички твърдени в исковата молба ремонтни дейности, включително за изкъртване и измазване на мазилка и за отстраняване на мухъл. Ето защо се налага извод, че наведените в жалбата доводи в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /т.е. вината на наемателя се предполага/. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта.

Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова. В този смисъл основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна на ищеца на следните правопораждащи факти, а именно: 1/ че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/ че е предоставил на ответника ползването на процесния имот, като към момента на предаване на ползването имотът е бил обзаведен с твърдените липсващи вещи; 3/ че през време на ползването на вещта в причинна връзка с действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота, изразяващи се в поява на мухъл по стените и тавана на кухнята и стаята, както и в изкъртване на мазилка в помещенията; 4/ размера на твърдените вреди. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е върнал имота с вещите, с които последният е бил обзаведен при сключването му и конкретно с процесните готварска печка и хладилник, както и че повредите в имота се дължат на причина, за която той не отговаря - случайно събитие, действие на трето лице и др.