Решение № 745 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100901531 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, чл.

49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 307 ТЗ.

Ищецът „Х.У. 1“ ЕООД твърди, че от 2014 г. произвеждал електрическа енергия чрез вятърна електроцентрала с мощност от 3,075 МВт, а ответникът „А29 Е.Б.“ ЕООД бил лицензиран търговец на електроенергия и координатор на стандартна балансираща група. Между страните били сключени рамков договор за продажба на електрическа енергия от 02.07.2019 г., изменен с допълнително споразумение № 1 от 08.02.2021 г., и договор от 02.07.2019 г. за участието на ищеца в стандартна балансираща група, координирана от ответника. Според рамковия договор ищецът като продавач се задължил да доставя на ответника цялото количество активна нетна електроенергия, произведено от него, в съответствие с регистрирани дневни почасови графици. На 23.04.2021 г. въз основа на рамковия договор страните сключили индивидуална сделка Потвърждение № 4, с която бил уговорен период на доставка от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. и единична цена от 50 евро/МВтч без ДДС. С Изменение № 1 периодът на доставка бил отложен - от 01.07.2022 г., и продължен до 31.12.2026 г., а цената била определена на 109,10 лв/МВтч без ДДС. Ответникът заплатил на ищеца авансово сумата от 3 456 288 лв. за 26 400 МВтч електроенергия, подлежаща на произвеждане в срока на индивидуалната сделка. През юли 2022 г. ищецът доставил на ответника електрическа енергия в обем от 451,685 МВтч, а ответникът му изпратил сетълмент въз основа на фиксираната цена от 109,10 лв/МВтч без ДДС за сумата от 49 278,83 лв. без ДДС. Според ищеца обаче тази цена не обвързвала страните, тъй като рамковият договор и Потвърждение № 4 били нищожни поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 вр. ал. 1 и ал. 5 ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), които изисквали производител като ищеца (с обект с определена инсталирана мощност) да продава цялата произведена електрическа енергия на организиран борсов пазар - или самостоятелно, или чрез координатор на 1 балансираща група, който следвало да продаде енергията чрез отделна борсова регистрация. Въведените с чл. 100, ал. 5 ЗЕ изключения от това изискване не касаели процесната хипотеза, поради което договорът между ищеца и ответника бил такъв по чл. 100, ал. 6 ЗЕ (съответно чл. 11, т. 17 ПТЕЕ) и продажната цена, която се дължала на ищеца, била в размер на борсовата среднопретеглена почасова цена на пазара „Ден напред“, публикувана от „БЪЛГАРСКА НЕЗАВИСИМА ЕНЕРГИЙНА БОРСА“ ЕАД (БНЕБ). Ето защо уговарянето на фиксирана цена водело до нищожност на рамковия договор и на сключената въз основа на него индивидуална сделка.

Въпреки това поради участието на ищеца в балансиращата група на ответника между двамата съществувало регулираното от чл. 100, ал. 6 ЗЕ договорно правоотношение, по силата на което ищецът задължително продавал енергията на организиран борсов пазар чрез ответника като косвен представител, правата от сключените от ответника борсови сделки възниквали за ищеца, а ответникът следвало да се отчете, като предаде на ищеца получената на борсата продажна цена. Освен това договорната обвързаност на страните следвала и от трайните им търговски отношения, свързани с приемане на доставената от ищеца енергия, в който случай цената можело да се определи по реда на чл. 326, ал. 2 ТЗ като обичайната за такъв вид стока за съответното време и място, каквато именно била среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ.

Дори противоречието с нормативната уредба да не водело до нищожност на целия рамков договор и на индивидуалната сделка, нищожна на това основание била самата уговорка за фиксирана цена. Нищожността й следвала и от противоречието с добрите нрави, тъй като за страните съществувал значителен дисбаланс (борсовата цена била значително повисока от фиксираната). Ищецът се позовава и на заобикаляне на закона, забраняващ договаряне извън борсовия пазар и по фиксирана цена, а също и на договаряне в нарушение на предоставените с лицензията права. С допълнителната искова молба от 25.04.2023 г. заявява също, че допълнително основание за нищожност на индивидуалната сделка било сключването й без изрично разрешение на КЕВР, което било необходимо предвид срока на договора (по-дълъг от една година по смисъла на т. 3.2.3 от лицензията), а също и сключването му без спазване на условията по лицензията за финансово гарантиране на сделките.

Поради нищожността на Потвърждение № 4, съответно на клаузата за фиксирана цена, ищецът издал фактура № 171/31.07.2022 г., с която фактурирал доставеното през юли 2022 г. количество електроенергия на цена в размер от 262 103,77 лв., определена на база среднопретеглената цена на пазара „Ден напред“ на БНЕБ. Ответникът отказал осчетоводяването й, позовавайки се на уговорената в индивидуалната сделка фиксирана цена и между страните възникнал спор относно действителния размер на задължението. Предвид авансовото плащане в размер, по-голям от фактурираното задължение, ищецът счита, че няма интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на цената по фактура № 171/2022 г., а единствено от установяване на правото му на вземане за цена в по-големия размер (262 103,77 лв.), поради което моли съда да установи същото.

Наред с това ищецът заявява, че във връзка с възникналия спор относно приложимата цена предложил на ответника прекратяване на договорните отношения и поискал да смени балансиращата група, като сключил договор с нов координатор с начална дата на изпълнение 01.07.2022 г. и при 2 среднопретеглена цена за календарен месец на БНЕБ за всеки период на сетълмент, от която се приспадали само разходи за балансиране. Ответникът обаче възразил срещу смяната на балансиращата група пред мрежовия оператор и по този начин препятствал приключването на процедурата.

Подаването на възражението било в нарушение на чл. 102, ал. 2 ПТЕЕ, тъй като към датата на подаване на искането за смяна на координатора ищецът нямал задължения към ответника по договора за балансиране. В резултат от това противоправно действие ищецът претърпял вреда, изразяваща се в невъзможността да реализира приход от новия договор за участие в балансираща група. Ето защо ответникът му дължал обезщетение в размер на разликата между среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ за юли 2022 г., и фиксираната цена, уговорена в Потвърждение № 4, относно произведеното за този месец количество електроенергия. На това основание при условията на евентуалност ищецът претендира сумата от 255 389,93 лв., както и лихва за забава за периода 01.07.2022 г. – 19.08.2022 г. в размер от 3 547,37 лв.

Евентуално на основание чл. 307 ТЗ ищецът моли съда да измени индивидуалната сделка в частта относно договорената цена поради стопанска непоносимост, настъпила в резултат от световната пандемия, покачването на цените на природния газ и войната в региона. Тези фактори довели до трайно и значително повишение на цените на електроенергията в страната, което увеличило разходите на ищеца за производство, включително разхода му за закупуване на електроенергия за собствено потребление, а тяхното заплащане не можело да се компенсира от извършеното от ответника авансово плащане поради настъпилата междувременно инфлация. Същевременно КЕВР приела решение за нулеви стойности (от 01.07.2022 г. – и отрицателни) на премиите, дължими на производителите от ВЕИ и предназначени да компенсират разликата между борсовата и фиксираната цена, а договорът със свързаното с ответника лице, от който се очаквал допълнителен приход, бил едностранно и неочаквано прекратен. Тези обстоятелства не били предвидими към момента на сключване на Изменение № 1 и били непреодолими, а въздействието им върху стопанската конюнктура било дълготрайно и засягало ищеца в прекомерна степен. Ето защо ищецът моли съда да измени индивидуалната сделка, като за периода на действието й (01.07.2022 г. – 31.12.2026 г.) определи цена на доставената електроенергия в размер на среднопретеглената почасова цена на пазара „Ден напред“, постигната от ищеца на БНЕБ.

Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „А29 Е.Б.“ ЕООД (с предишна фирма “АЛПИК Е.Б.“) оспорва исковете. Твърди, че в договорните отношения между производителя на електроенергия и координатора на балансираща група цената подлежала на свободно договаряне, а борсовата цена била приложима за последващата сделка, която сключвал координаторът на организирания борсов пазар.

Задължението по чл. 100, ал. 4 ЗЕ за реализиране на произведената от ищеца електроенергия на борсата било въведено с цел осигуряване на достатъчно количества и по-висока борсова ликвидност, а не целяло установяване на императивни правила за договорните отношения между ищеца и ответника, още по-малко относно цената. Ищецът можел да избере как да изпълни задължението за продажба на електроенергията на борсовия пазар – или да продава сам на борсата, където би могъл да реализира борсова цена, или да продава на координатор на балансиращата група, който от своя страна да продава закупената от него електроенергия на борсата съгласно чл. 26а 3

ПТЕЕ. Избирайки втория вариант, ищецът се съгласил с определяне на свободно договорена цена, различна от борсовата, която му осигурявала сигурен приход в периоди на понижаване на борсовата цена. Разпоредбата на чл. 100 ЗЕ, на която ищецът основавал тезата си, била в раздел „Сделки при свободно договорени цени“ и нямала за предмет установяването на регулирани цени, а такива не били установени за процесния период и с решение на регулаторния орган. Ответникът поддържа също, че уговорката за дължимата цена, постигната в индивидуалната сделка, не противоречала на добрите нрави, които биха били нарушени само ако насрещната престация е (почти) нулева, какъвто не бил настоящият случай. Наред с това ответникът твърди, че процесната сделка, обективирана в Потвърждение № 4, вече била изпълнена от него чрез предварително заплащане на цената за цялото договорено количество електроенергия, подлежащо на доставка за периода на договора, и според счетоводството на самия ищец ответникът нямал непогасени задължения.

Ответникът оспорва и иска за заплащане на обезщетение за вреди от неправомерно подадено възражение, като твърди, че възражението се основавало на наличие на задължение за ищеца по Потвърждение № 4 да достави договореното количество електроенергия за целия срок на договора.

Това покривало фактическия състав на чл. 102, ал. 2, т. 1 ПТЕЕ за подаване на възражение, която разпоредба не въвеждала изискване неизпълненото задължение да има само паричен характер. Наред с това ищецът не бил претърпял и вреди, доколкото извършените до момента на подаване на възражението доставки на електроенергия били на стойност, многократно пониска от авансово платената от ответника цена.

Ответникът моли за отхвърляне и на иска по чл. 307 ТЗ. Поддържа, че още към момента на сключване на индивидуалната сделка уговорената в нея цена се отличавала от борсовата, а трендът на нарастване на борсовата цена бил съществен и явен още към този момент. Следователно увеличението на цената било предвидимо или следвало да бъде предвидено от ищеца в качеството му на търговец със специални знания. Напротив, ищецът, знаейки за разликата между уговорената и борсовата цена, очаквал да покрие същата чрез премията, определена от КЕВР за ВЕИ-производители. Намаляването на прихода за ищеца се дължало не на промяна в икономическата обстановка, а на отпадане на държавна помощ, считано от 01.01.2022 г., а също и на неполучаване на очаквани от ищеца приходи по друг договор (за консултантски услуги), сключен с дружество от икономическата група на ответника. Авансовото плащане на цялата дължима по договора цена също следвало да бъде отчетено при преценката относно стопанската непоносимост, тъй като плащането било получено от ищеца преди намаляване на покупателната стойност на получените паричните средства в резултат от инфлацията. Ответникът поддържа и че разходът на ищеца за произвеждане на електроенергията, изчислен за единица МВтч, бил многократно по-нисък от договорената от него продажна цена, както и че не било възможно еквивалентността на престациите, дължими по договор с продължително изпълнение, какъвто бил процесният, да се установява от обстоятелства, касаещи малка част от срока на договора. Въз основа на всичко изложено ответникът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.