Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1330 от 05.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1958/2023
Вид
Решение № 1330
Подписан
05.11.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Венета Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5, изр. последно · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 119, ал. 1, т. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20231100901958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на "Д.Е." ООД, ЕИК *******,срещу отказ № 202310061545452/12.10.2023г., постановен по заявление А4 с вх. № 20231006154545/06.10.2023г.

Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице и излязло извън обхвата на дължимата от него с оглед заявените за вписване промени проверка, както и че неправилно е приел, че заявлението за вписване на промени в обстоятелствата не е придружени с документите, удостоверяващи тяхното съществуване и по – специално – документ за внесен в банка капитал /в случая – вноска/.

В отговора на жалбата се поддържа становище за нейната неоснователност по идентични в постановения отказ съображения.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна, поради следните съображения.

С процесното заявление е поискано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството - заличаването на един от съдружниците и вписването на другия съдружник като едноличен собственик на капитала.

С указания

№

20231006154545/12.10.2023г. на заявителя е указано, че следва да представи документ за внесена в банка сума в размер на освободените, респ. поетите дялове, по сметка на дружеството в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

С обжалвания Отказ длъжностното лице е приело, че не е представен изискуемия съгласно чл. 119, ал. 1, точка 4 от Търговския закон във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ, при вписване на промени в обстоятелства по група "Капитал", документ за внесен в банка капитал, удостоверяващ извършена парична вноска. Посочено е че представеното в тази връзка Удостоверение от лицензирано дружество за електронни пари не представлява такъв документ и не отговаря на изискванията.

1

Съдът намира, че в настоящия случай дадените от длъжностното лице указания за представяне на документ за внесен в банка капитал от поелия дяловете на напусналия съдружник, са правилни.

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за извършване на заявеното вписване на обстоятелства/обявяване на актове. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В конкретната хипотеза, с оглед заявените за вписване обстоятелства - заличаване на напуснал съдружник и вписване на нов едноличен собственик на капитала, който поема дела на напусналия съдружник, документите, които следва да придружават заявлението, се определят и според изискванията на чл. 21, ал. 4 от Наредбата, включващи по т. 5 и необходимостта от представяне на документ за внесен в банка капитал. Противно на посоченото от жалбоподателя, съдът не намира цитираната норма да е в противоречие с изискванията на Търговския закон. Напротив, въведеното с наредбата изискване е изцяло в съответствие с императивното изискване на чл. 119, ал. 1, т. 4 ТЗ, което налага при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, регистърният орган служебно да следи за съдбата на освободените дялове поради необходимостта за защита на дружествения капитал и запазване на неговото покритие. Доколкото Наредба 1/14.02.2007 година се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от ЗНА), в случая необходимите документи, които се прилагат към заявлението за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ са детайлизирани именно в нея и разпоредбата, предвиждаща изискване за представяне на документ от банката за внесен капитал, не противоречи на Търговския закон и следва да се приложи в случая. Законът изисква и внасянето на капитала да е установено по категоричен начин, а именно съобразно изискването на чл. 21, ал. 4, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. чрез представяне на документ за внесен в банка капитал. Поради това и неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че действията на длъжностното лице са незаконосъобразни и въвеждащи ограничаващи изисквания за извършване на плащания единствено по платежни сметки, открити в банки, което съставлява неравно третиране на определени категории доставчици на платежни услуги, което е в пряко нарушение на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година и по-конкретно на Съображение 33 от нея. Напротив, с оглед на изложените мотиви, длъжностното лице, в изпълнение на нормативните изисквания и в обхвата на своята проверка е дало законосъобразни указания, чието неизпълнение обуславя постановения отказ. В случая не се касае до неравно третиране на доставчици на платежни услуги, а до въвеждане на законови изисквания за начин на удостоверяване на определено обстоятелство, значимо за сигурността в търговския оборот.

С оглед на горното, представянето на удостоверение от друга институция, в случая лицензирано в друга държава от ЕС дружество за електронни пари /което не е банка/ не изпълнява това изискване и не е достатъчно. Поради това, законосъобразни се явяват указанията на длъжностното лице по регистрацията към заявителя да представи внесена в банка сума в размер на освободените, респ. поетите дялове, по сметка на дружеството, които обаче не са изпълнени в предоставения постановило отказ за вписване на осн. чл. 22, ал. 5, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ.

2

В допълнение и с оглед възраженията в жалбата следва да се посочи и че независимо, че удостоверението е издадено от лицензирано дружество /което не е банка/, което има право да предоставя платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, което води и администрира клиентски сметки за електронни пари /вкл. и на името на жалбоподателя/, издаденото от същото удостоверение не удостоверява внесена в банка вноска от капитала, по открита на името на търговеца сметка. Общата, защитна банкова сметка с IBAN, от друга страна, касае всички клиенти на лицензираното дружество, но не представлява индивидуална сметка на търговското дружество, по която същото да се индивидуализира като конкретен бенефициент на конкретна платежна операция, съответно – да удостовери внесен в банка капитал.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случая, обаче, се касае до охранително производство, а в Част VI “Охранителни производства”, Глава 49 “Общи правила” на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Д.Е." ООД, ЕИК ******* срещу отказ № 20231006154545-2/12.10.2023г., постановен по заявление

А4 с вх.

№

20231006154545/06.10.2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3