Решение № 223 от 27.06.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. К., 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101493 по описа за 2025 година

Предявен е иск за делба.

Ищците - А. В. С., М. Т. М. и А. Т. Г. твърдят, че с нотариален акт № 200, том II, рег. № 5244, дело № 400/22.05.2007г. на нотариус Т. Р. гр. К. страните, както и лицето М. П. Ш. от с. П., община К. с ЕГН ********** били признати за собственици на следния наследствен имот, а именно - ДВОРНО МЯСТО, цялото със застроена и незастроена площ от 540 кв.м., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА НАВЕС и други подобрения и трайни насаждения, находящо се в с. П., община К., съставляващо УПИ XI-146, в квартал 13 по подробния устройствен план на с. П., одобрен със Заповед №441/1961г., при граници: от две страни улици, УПИ Х-140, УПИ ІІІ-139, УПИ II-147 и УПИ І-148, с права в съсобствеността, както следва: М. П. Ш. и С. И. Б. - общо 1/3 ид.ч. или всяка една по 1/6 ид.ч., М. Т. М. и А. Т. Г. - общо 1/3 ид.ч. или всяка една по 1/6 ид.ч. и А. В. С. - 1/3 ид.ч.

Непосредствено след издаване на посочения нотариален акт, страните постигнали съгласие за разпределяне на ползването на имота, като всяка група наследници получила в реален дял част и от дворното място и от жилищната сграда, а стопанската постройка останало за общо ползване.

През 2020г. съсобственикът М. П. Ш. починала и оставила като единствен свой наследник дъщеря си - С. И. Б., която наследила нейната 1/6 ид.ч. от имота. През 2017г. ответницата искала да закупи идеални части от имота на ищците, но те не пожелал. По-късно, през 2023г., ищците й предложили да й продадат същите, тъй като състоянието на сградите в имота се влошило и жилищната сграда започнала да се руши, но тя не пожелала. Тъй като с ответницата не постигнали съгласие за доброволно прекратяване на 1 съсобствеността върху имота, мотивира наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск за делба.

МОЛЯТ съда, да постанови, с което на основание чл. 341 и сл. от ГПК, допусне и извърши реална делба на процесния имот, при следните квоти – за С. И. Б. - 1/3 ид.ч., за М. Т. М. -1/6 ид.ч., за А. Т. Г. - 1/6 ид.ч. и за А. В. С. - 1/3 ид.ч.

Ответницата - С. И. Б. намира предявения иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че за да бъде уважен искът за делба, следвало да е налице материалноправната предпоставка страните да бъдат съсобственици на недвижимия имот – предмет на делбата. В конкретния случай, ищците А. В.

С., М. Т. М. и А. Т. Г. не били съсобственици с ответницата на процесния имот.

Съгласно представения Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 200, том II, рег. № 5244, дело № 400/22.05.2007 г. на нотариус Т. Р. гр. К., трите ищци се легитимирали като съсобственици заедно с ответницата и нейната майка. В този нотариален акт, ищците били признати за собственици, съгласно наследствените им части, оставени от общия наследодател В. К. Ш., починал на 27.08.1970 г. Те представили удостоверение за наследници под № 71/21.1.2006 г., от което било видно, че В. К. Ш. оставил трима наследници:

- И. В.в Ш. – син, баща на ответницата, починал на 09.10.1994 г., който оставил двама наследници - М. П. Ш. – съпруга, починала на 01.11.2020 г.; С.

И. Ш. –ответник по делото.

- И.. В. Т. – дъщеря, починала на 24.08.2003 г., след чиято смърт наследници останали двете ищци – М. Т. М. и А. Т. Г..

- А. В. С. – дъщеря на В. К. Ш..

През 1992 г., наследодателката на двете ищци - И.. В. Т., дарила чрез покупко-продажба на брат си И. В.в Ш. (бащата на ответницата) наследствената си част, оставена от В. К. Ш., а именно процесното дворно място. Този акт бил заверен в кметството на село П. под № 72/13.04.1992 г.

След смъртта на И. В.в Ш., наследничките на И.. В. Т. – М. М. и А. Г. – посетили ответницата и нейната майка с искане за дял от наследството. Още тогава им било показано дарението, направено от майка им в полза на бащата на ответницата. Двете реагирали агресивно, взели документа насилствено и го скъсали, без да знаят, че съществувал и друг екземпляр.

Твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че след издаването на посочения нотариален акт било постигнато съгласие за разпределение на ползването на имота. Ищците дори не разполагали с ключ от имота. Това тяхно твърдение го оспорва изцяло. Никога и по никакъв повод същите не били ползвали или владяли процесния имот, нито било извършено разпределение.

Родителите на ответницата владели имота повече от шестдесет години.

През 2023 г., в действително трите ищци, представящи се за съсобственици, се обадили на ответницата, но не й предложили да й продадат идеалните си части, а заявили, че имало клиент, който искал да закупи имота. Ответницата отвърнала, че не възнамерява да продава.

Невярно било и твърдението в исковата молба, че ответницата предложила на ищците да закупи техните части. В съзнанието й винаги било, 2 че този имот принадлежи на нейните родители, а след тяхната смърт – на нея.

Твърди, че с Нотариален акт № 64, том 13, дело № 1967/2023 г. на Службата по вписванията при РС – гр. К. (№ 196, том V, рег. № 5985, дело № 910/2023 г. на нотариус Т. Р.), вписан в регистъра на НК с рег. № 517, било констатирано, че ответницата придобила правото на собственост върху процесния имот чрез изтекла придобивна давност. Съгласно този акт, ответницата била призната за единствен собственик на имота. Следователно, неоснователността на иска произтичала и от този нотариален акт, от който ставало ясно, че не съществува съсобственост. В същия смисъл била и практиката на ВКС – делба се допускала само ако всички страни били съсобственици.

От представените с писмения отговор доказателства се установявало, че нито една от ищците не била съсобственик с ответницата. Ищците не са доказали съсобственост, за да имат правото да искат допускане на делба.

С оглед на изложеното считала, че предявеният иск за делба на процесния недвижим имот е неоснователен, недопустим и незаконосъобразен, поради липсата на материалноправната предпоставка страните да бъдат съсобственици на процесния имот. Поради това, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск срещу ответницата, като неоснователен, незаконосъобразен и лишен от правно основание, както и да осъди ищците да заплатят направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Във връзка с установяване факта на придобИ.е на процесните имоти и правото им на собственост върху тях, страните са представили следните писмени документи:

Видно от представените удостоверения за наследници, съдържащи се на л. 27, 29, 30 и 31 от делото, В. К. Ш. е починал на 27.08.1970г. Същият е оставил за законни наследници трите си деца - И. В.в Ш., И.. В. Т. и А. В. С.

(последната - ищца по делото).

Видно от данните по удостоверенията, И. В.в Ш. е починал на 09.10.1994г., а съпругата му М. П. Ш. е починала на 01.11.2020г. Наследници на двамата са единствената им дъщеря - С. И. Ш. (ответник по делото).

Видно от данните по удостоверенията, И.. В. Т. е починал на 24.08.2003г., като нейни законни наследници са двете й дъщери - М. Т. М. и А. Т. Г. (ищци по делото).

Съгласно представеното копие от нотариален акт № 200, том II, рег. № 5244, дело № 400/22.05.2007г. на нотариус Т. Р. гр. К. за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, с посочения акт, нотариуса е признал М. П. Ш. и С. И. Б. за собственици на общо 1/3 ид.ч., М. Т. М. и А. Т. Г. за собственици общо на 1/3 ид.ч. и А. В. С. за собственик на 1/3 ид.ч. от следния наследствен недвижим имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО, цялото със застроена и незастроена площ от 540 кв.м., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА - НАВЕС и други подобрения и трайни насаждения, находящо се в с. П., община К., съставляващо УПИ XI-146, в квартал 13 по подробния устройствен план на с. П., одобрен със Заповед №441/1961г., при граници: от две страни улици, УПИ Х-140, УПИ ІІІ-139, 3

УПИ II-147 и УПИ І-148, с права в съсобствеността, както следва: М. П. Ш. и С. И. Б. - общо 1/3 ид.ч. или всяка една по 1/6 ид.ч., М. Т. М. и А. Т. Г. - общо 1/3 ид.ч. или всяка една по 1/6 ид.ч. и А. В. С. - 1/3 ид.ч.

Представената по делото скица № 558/08.07.2025г. на Община К., удостоверява имотната характеристика на описания имот.

Ответницата представя копие от нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим придобит на основание изтекла придобивна давност № 196, том V, рег.№ 5985, дело № 910/2023г. на нотариус Т. Р. гр. К., с който С. И. Ш. с ЕГН ********** е призната за собственик, на основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 540 кв.м., находящо се в **********, съставляващо УПИ XI-146, в кв.

13 по плА. на селото, одобрен със Заповед № 441/1961г. до съседи: улица с о.т.

85-87, улица с о.т. 87 - 69, УПИ X-140, УПИ II-147, УПИ I-148, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка - навес, без оградни стени, както и ведно с всички други строителни подобрения и трайни насаждения в имота.

По делото е изискано и приложено копие от всички документи по нотариално дело № 910 от 2023г. на нотариус Т. Р. гр. К., съдържащо се на л.

48-69 от делото

.

Представен е с исковата молба и копие на документ, озаглавен – ДАРЕНИЕ НА НАСЛЕДСТВО, заверен в Кметство с. П. по № 72/13.04.1992г. от секретаря – Х. И.. Документът удостоверява, че подписА.та И.. В. Т. дарява чрез покупко-продажба полагаемия й се дял от недвижим имот (къща и дворно място) оставен от В. К. Ш., в полза на брат й - И. В.в Ш.. Къщата и дворното място се намират в с. П., П. област. По документа следва саморъчен подпис, под който е изписан следния текст – „Подписаният Х. С. И. – секретар на кметство в с. П. удостоверявам, че подписа върху настоящото дарение на наследство се постави пред мене в канцеларията на кметството от лично познатата ми И.. В. Т..“

В открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2026г., ответницата е представила за справка оригинала на дарението на наследство. Съдът е протоколирал констатацията си, че представеното в оригинал Дарение на наследство кореспондира изцяло с представеното копие на същото, съдържащо се на лист 28 от делото, като няма разлика в ръкописния текст, в печатния текст, както и в подписите, положени върху документа. След направената констатация, съдът е върнал оригинала на документа на процесуалния представител на ответницата – адв. И..

С три последователни писма от Кметство с. П., кмета на селото удостоверява, че в Кметството не се съдържат данни за такъв документ. При извършена проверка във всички административни регистри, налични в кметството, не е открит или регистриран документ, удостоверяващ вписан отказ от дарение, направено от И.. В. Т. - Писмо изх. № 10-21-170/08.12.2025г., л. 46 от делото. С Писмо изх. № 3/09.02.2026г., л. 79 от делото, Кмета на с. П. е удостоверява, че след извършена проверка в наличните регистри, не е наличен регистър, отразяващ документ под № 72/13.04.1992г. С Писмо изх. № 10-2165/23.04.2026г., л. 92 от делото, Кмета на с. П. е удостоверява, че след извършена проверка в наличните регистри, не е наличен регистър, отразяващ 4 документ под № 72/13.04.1992г. Посочва, че заема длъжността кмет от 27.10.2023г. Посочва, че е събрала устно данни, че преди повече от 15-20 години е имало спукан водопровод и голяма част от документите са унищожени.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От разпита на свидетелите осигурени от ответната стрА., се установява следното:

Свидетелката Л.Д.Ф. заявява, че живее на една улица с майката на С. Ш., през една къща, поради което познавала процесния имот и ежедневно преминавала покрай него. Посочва, че имотът представлявал дворно място с къща на ъгъла на улицата. Твърди, че в имота е виждала единствено родителите на С. Ш., като предполага, че имотът е бил техен, но изрично уточнява, че документално не знае на кого принадлежи. След смъртта им сочи, че единствено е виждала С. Ш. да идва в имота, като не е виждала други лица да идват и да отключват имота. Заявява, че е виждала да се поправя ограда от хора, които според нея били поканени от С. Ш.. Посочва, че няма представа дали някой е предявявал претенции към имота, не е виждала някой да се опитва да влиза в него, като допуска единствено хипотетично, че е възможно да е влизано с взлом, но лично не е възприела подобно обстоятелство. Свидетелката заявява, че знае за документ, издаден на родителите на С. Ш., като уточнява, че не го е виждала лично, а знае за него от самите тях. Посочва, че една от сестрите на И., за която смята, че се казвала И.., се отказала от своята част от имота и подписала документ в съвета, по повод на което родителите на С. ги почерпили. Твърди, че докато родителите на С. Ш. били живи, единствено тях е виждала да полагат грижи за имота. От изброените по делото други лица е виждала някои да минават по улицата, но не и да влизат в имота. Относно М. Ш. сочи, че след смъртта на съпруга си тя продължила да живее в имота, докато здравословното й състояние позволявало. Не може да посочи колко години М. Ш. и съпругът й са живели там, нито кога точно тя е напуснала селото, като предполага, че това е станало около 2017–2018 г. След като М. Ш. напуснала имота, по наблюдения на свидетелката той обрасъл с треви и храсти, а жилищната сграда останала неподдържА.. Свидетелката заявява, че познава бегло В. Ш. и познава дъщеря му А. Г.. Посочва, че докато М. Ш. живеела в имота, не е виждала А. Г. и наследниците на И... По разкази на майката на С. отношенията им не били добри, поради което предполага, че не са ходили на гости. Заявява, че не й е известно наследниците на В. Ш. да са предприемали действия по поддържане на имота. Отново уточнява, че не е виждала лично документа, за който говори, а знае за съществуването му от родителите на С., които казали, че е подписан в съвета. Не знае дали впоследствие са извършвали нотариални действия. Посочва още, че докато родителите на С. живеели в имота, С. често ги посещавала и им помагала. Заявява, че лично не е видяла всичко, но не е виждала други лица да са се притекли на помощ на родителите й. Не е виждала лицата, които претендират права върху имота, да влизат в него, нито смята, че са извършвали подобрения, като уточнява, че това е нейно предположение. Не е виждала ищците по делото да разполагат с ключ за имота.