Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4877 от 16.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10197/2022
Вид
Решение № 4877
Подписан
16.08.2024
В сила
12.01.2026
Състав
Любка Голакова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100110197 по описа за 2022 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците – С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. твърдят, че на 19.03.2008г. между Ц.

А.К. и ответника е сключен договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на нотариус с рег.

№030 на НК, с който Ц. К. е прехвърлила на ответника следния недвижим имот: апартамент №157, находящ се в гр. София, район Илинден, ж. к.

******* бл. *******, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64, 30 кв. м., при съседи: апартамент №156, двор, апартамент №158 и коридор, заедно с мазе №51 с площ от 2, 81 кв. м. при съседи: мазе №50, коридор, мазе №52 и коридор, заедно с 0, 360 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 49/16.09.2015г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, район Илинден, *******, който самостоятелен обект се намира на 12 –тия етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж – ***,

***, под обекта

1

***, над обекта - *** срещу задължението на ответника да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента на прехвърлянето, докато е жива. Ц. К. е починала на 05.03.2018г. като е оставила за свои наследници по закон – ищците. Те посочват, че през 1994г. Ц. К. е получила атрофия на зрителните нерви, което е довело до значително намаляване на зрителната й способност и съответно за това има издадени експертни решения, с които е определена 90, 40 % загуба на работоспособността. На 24.08.2006г. Ц. К. е диагностицирана с диагноза – шизофрения в късна възраст, след загубата на първия й син и съпруга й, за което е провеждано и лечение. През м. декември 2006г. починал и втория й син, което допълнително влошило здравословното й състояние и отново била настанена в Областен диспансер за психични заболявания в гр. София. Към датата на сключване на процесния договор Ц. К. отново е била настанена за периода 14.03.2008г. – 03.04.2008г. за лечение в „СБАЛП Свети Наум“ ЕАД в IV психиатрична клиника с диагноза – рекурентно депресивно разстройство с тежък сегашен момент с психосоматични симптоми. Въпреки проведеното лечение няма подобрение в състоянието на прехвърлителката, поради което тя е настанявана последователно в „СБАЛП Свети наум“ ЕАД, „УМБАЛ Александровска“ ЕАД – осем пъти в периода 2008г. – 2014г. Ищците посочват, че Ц. К. от 2006г. до смъртта си страда от параноидна шизофрения в късна възраст, поради което е била в трайна неспособност да разбира и ръководи всички свои правни действия и именно в това състояние е сключила описаната по-горе сделка. Косвено доказателство за нейното състояние е и обстоятелството, че на същата дата, на която е сключена описаната сделка е сключена и втора сделка от нея, с която прехвърля на Н.Р.К. – роднина на ответника втория притежаван от нея недвижим имот срещу същата насрещна престация – гледане и издръжка. С оглед на твърдяното ищците поддържат, че описаната първа сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – като сключена от лице, което не може да ръководи и да разбира своите действия, а евентуално същата е унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – поради липса на формирана воля от прехвърлителката. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което да прогласи нищожността на сключения на 19.03.2008г. между Ц. А.К. и ответника договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на нотариус с рег. №030 на НК, евентуално да се прогласи унищожаемостта на тази сделка на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност ищците поддържат, че същата действително започва да тече от датата на смъртта на прехвърлителката – 05.03.2018г., но срокът е спрян на основание чл. 115, б. ж“ от ЗЗД в периода 05.03.2018г. – 12.08.2019г., когато е било прекратено гр. д. №1148/2018г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав. В последното съдебно заседание се поддържа, че началната дата на периода, от който започва да тече давност по отношение на евентуалния иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е 05.12.2018г. – когато ищците са конституирани като страни по гр. д. №1148/2018г. по описа на СГС, Г. О., 14 2 състав. Претендират разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л.83 от настоящото дело/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – В. Р. Р. в законоустановения срок е депозирал отговор. В него се поддържа, че душевното заболяване на страна по сделка е основание за унищожаемост на последната, а не и за нейната нищожност, поради което предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен. Относно вторият предявен иск се поддържа, че същият може да се подаде само от лице, което е поискало поставянето под запрещение на прехвърлителката или това е първият ищец – С. И.. Доколкото другите двама ищци не са подавали такива молби, то същите не са активно легитимирани да предявяват този иск. Ответникът посочва, че срокът за предявяване на иска е три години от настъпване на смъртта на прехвърлителката, тоест от 05.03.2018г. до 05.03.2021г. Исковата молба е подадена на 12.04.2021г., тоест след посочения срок, поради което е направено възражение за погасяване по давност на този иск по отношение на ищците.

Ответникът поддържа, че от съставената медицинска епикриза за престоя на прехвърлителката към периода на сключване на сделката се установява, че към момента на сделката същата е била в състояние на депресия с психосоматични симптоми, но това не влияе върху възможността й да разбира и да ръководи постъпките си. Признават, че Н.Р.К. е брат на първия ответник и действително на същата дата е сключен договор между него и Ц. К., с който последната му е прехвърлила друг свой недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Но посочва, че двамата са деца на първата братовчедка на прехвърлителката – З. Р., с която са в отлични отношения. Моли да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът – И. Б. Р. в депозирания от нея писмен отговор поддържа, че първият предявен иск е неоснователен, тъй като заявеният от ищците порок има за своя последица унищожаемост на сделката, а не нищожност. Относно вторият предявен иск е направено възражение, че е изтекъл срокът за неговото предявяване, поради което правото е погасено по давност. Изложените аргументи по този въпрос, както и относно здравословното състояние на прехвърлителката към датата на сделката са идентични с посочените в отговора на първия ответник. Направено е възражение относно процесуалната легитимация на втория и третия ищец, предвид обстоятелството, че същите не са подали молба с искане за поставяне на прехвърлителката под запрещение.

Претендира разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ответниците е депозирал писмена защита по делото.

С определение от 14.02.2024г. постановено по гр. д. №10 197/22г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав е прекратено производството по делото в частта, в която е предявен иск с правно основание 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗЗД. Определението е влязло в сила на 22.02.2024г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е 3 отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- сключване на 19.03.2008г. между Ц. А.К. и първия ответник на договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №174, том I, рег. №6720, дело №156 от 2008г. по описа на нотариус с рег. №030 на НК, с който Ц. К. е прехвърлила на ответника следния недвижим имот: апартамент №157, находящ се в гр. София, район Илинден, ж. к. ******* бл. *******, срещу задължението на ответника да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, - Ц. К. е починала на 05.03.2018г. като е оставила за свои наследници по закон – ищците,

- на същата дата, на която е сключена описаната сделка е сключена и втора сделка от нея, с която Ц. К. е прехвърлила на Н.Р.К. – роднина на ответника, втория притежаван от нея недвижим имот срещу същата насрещна престация – гледане и издръжка.

На 12.04.2021г. е подадена искова молба с вх. №304641 от ищците срещу първия ответник, въз основа на което е образувано гр. д. №4 736/2021г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав.

На л. 14 -15 е представен описания в исковата молба нотариален акт, в който е оформена сключената между Ц. А.К. и първия ответник договор за прехвърляне на описания в исковата молба имот срещу задължението на ответника да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива.

На 31.10.2017г. е подадена искова молба с вх. №144402 от първата ищца, въз основа на която е образувано гр. д. №14 054/2017г. по описа на СГС с предмет – искане за поставяне под пълно запрещение на прехвърлителката Ц.

А.К.. С определение №7593 от 02.04.2018г. постановено по гр. д.

№14 504/2017г. по описа на СГС, Г. О. производството по делото е прекратено поради настъпила смърт на Ц. К.. Определението е влязло в сила на 27.04.2018г. /л. 128 – 130/.

На л. 22 – 72, 133 – 165, 182 – 414 са представени медицински документи относно здравословното състояние на прехвърлителката – Ц. А.К..

На л. 444 – 446 е представена искова молба с вх. №11584 от 26.01.2018г. подадена от Ц. А.К. и С. Н. И. /първият ищец/ срещу първия ответник, въз основа на която е образувано гр. д. №1148/2018г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав. В исковата молба се оспорва процесната сделка, като се твърди, че прехвърлителката не е присъствала при сключването й в нотариалната кантора и се иска същата да бъде отменена. На л. 444 - 457 са представени документи от това дело – молби на страните и съдебни актове, от които се установява, че на 05.12.2018г. на мястото на починалата прехвърлителка са конституирани настоящите ищци като ищци и в това производство. С определение от 21.06.2019г. постановено по гр. д. №1148/2018г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав производството по делото е прекратено на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК. Определението е влязло в сила на 02.08.2019г.

На 19.01.2022г. е постановено решение №260268 по гр.д. №4736/2021г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав. Този съдебен акт е обжалван и е образувано в.

4 гр. д. №918/2022г. по описа на САС, Г. К., 12 състав. С решение №870 от 13.06.2022г. постановено по в. гр. д. №918/2022г. по описа на САС, Г. К., 12 състав е обезсилено решение № решение №260268 по гр.д. №4736/2021г. по описа на СГС, Г. О., 14 състав е върнато делото на СГС за ново разглеждане от друг състав с участието на задължителния другар на ответника – И. Б. Р., съпруга на ответника от 07.04.1990г. В изпълнение на посоченото въззивно решение е образувано гр. д. №10 197/2022г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.