Определение № 2949 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. София, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502904 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Д. И. и К. Й. И. срещу определение № 10573 от 11 септември 2023г. , постановено по гр. д. № 5784/2022г . от Софийски градски съд, ГО, 6 състав, с което молбата на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските е оставена без уважение. Частните жалбоподатели поддържат,че определението е незаконосъобразно.

Концентрират недоволството си върху неяснота в съдържанието на договора за правна помощ, сключен от ищеца, – сочат, че представеният от него договор за правна помощ от 02.06.2022г. за документиране на разноски, е сключен с двама адвокати, като съществува неяснота дали договореното общо възнаграждение от 4 500 лв. е за цялото съдебно производство пред трите съдебни инстанции, или само за първата от тях; както и частичното плащане на сумата от 2 100 лв. в полза на кого от двамата адвокати, с които е сключен, е направено. При тази неяснота на уговорките от договора за правна помощ, съдът, според частните жалбоподатели, нямало как да извлече действителната обща воля на страните без да направи предположения, което било недопустимо, с оглед на което искането за присъждане на разноски следвало да се отхвърли, вместо да приема, че цялата сума от 2 100 лв. от общо уговорената в размер на 4 500 лв. е платена за първата съдебна инстанция и е 1 в полза на представляващия ищеца адвокат. Искат отмяна на обжалвания акт и изменение на решението чрез отмяна на присъждането на разноски в полза на ищеца.

Ответникът по частната жалба Я. Д. И. е подал отговор на частната жалба, с който е оспорил същата.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима и за да се произнесе по основателността й, взе предвид следното:

С решение № 3677/06.07.2022г., постановено по гр. д. № 5784/2022г., СГС е обявил на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителен спрямо ищеца по иска му срещу ответниците договор за дарение в посочена част и осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника И. Д. И. да заплати на ищеца Я. Д. И. сумата от 1750.20 лева - разноски по делото, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, ответницата К. Й. И. да заплати на ищеца Я. Д. И. сумата от 1750.20 лева - разноски по делото. Видно от мотивите към решението, разноските в общ размер от 3 500, 40 лв., приети за сторени от ищеца, са разпределени по равно в тежест на ответниците, като в тях се включва и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 100 лв.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението (определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая, в срока за обжалване ответниците са оспорили присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца и са поискали съдът да измени решението си като отмени възлагането на този вид разноски в тяхна тежест. Ищецът е оспорил искането с довод, че адвокатското възнаграждение, признато от съда като разноски, е платено, както е удостоверено в договора за правна помощ.

За да постанови обжалваното определение в производството по чл.

248 ГПК, с което е отказал исканото изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че от общо уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца от 4 500 лв. в представения от него договор за правна помощ, който служи за разписка, е удостоверено заплащането на 2 100 лв., поради което тази сума, подлежи на присъждане.

САС намира, че частната жалба, подадена срещу определението по 2 чл. 248 ГПК, е частично основателна по следните съображения:

За произнасяне по поставения за разглеждане процесуален въпрос, съдът изхожда от положението, че съдебните разноски са разходи, които правят страните във връзка с водене на делото, необходими за извършването на поисканите от тях и по инициатива на съда процесуални действия. Кой от насрещните страни е носител на притезанието за разноски, урежда процесуалният закон. Поначало се възмездяват разноските на страната, спечелила делото. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл страната се легитимира като носител на вземането за разноски с акт на съда, пред който те са сторени. Според чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В разглеждания случай предявеният иск е уважен и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил разноски в тежест на ответниците, измежду които и адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв., както се посочи по-горе. С приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие подаването на искова молба и процесуално представителство в исковото производството е възложено на двама адвокати, при уговорено адвокатско възнаграждение от 4 500 лв. и платено възнаграждение, съобразно удостовереното в договора, от 2 100 лв.

Доколкото не е посочено друго, се налага извод, че уговореното, съответно платено, адвокатско възнаграждение се дължи по равно на всеки от двамата адвокати, като платеното възнаграждение преди подаване на исковата молба е при всички случаи за предявяване на иск и процесуално представително пред първата инстанция (не може да се направи извод, че то се отнася за друга инстанция), пред която и производството фактически е приключило с влязло в сила решение. При това положение, адвокатското възнаграждение за един адвокат, което следва да се възложи като разноски в полза на ищеца, възлиза на 1 050 лв. – половината от платеното възнаграждение. Ето защо, съответно на този извод следва да се отмени атакуваното в настоящото производство определение и вместо това първоинстанционното решение да се измени, като се отмени в частта му, в която в тежест на ответниците са възложени разноски в размер на по 525 лв. за адвокатско възнаграждение – или над размера от 1 225, 20 лв.

3

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд счете, че няма основание за пълна отмяна на възлагането на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, при положение че е удостоверено сторването им и волята на страните в договора за правна помощ (в която е отразено плащането в брой и той има характер на разписка), която подлежи на тълкуване, е изводима от съдържанието му (вж. т. 1 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). По тези съображения съдът прие частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за частично основателна и съобразно това ще постанови частичната му отмяна и вместо това частично изменение на решението в частта за разноските, като остави без уважение частната жалба срещу останалата обжалвана част от определението.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10573 от 11 септември 2023г., постановено по гр. д.

№ 5784/2022г. от Софийски градски съд, ГО, 6 състав, в частта му, в която съдът е оставил без уважение искането на ответниците да измени решението в частта му, в която е присъдил в тежест на ответниците разноски в размер на по 525 лв. за адвокатско възнаграждение – или над общия размер на разноски от 1 225, 20 лв. до 1 750, 20 лв. и вместо това:

ИЗМЕНЯ решение № 3677/06.07.2022г., постановено по гр. д. № 5784/2022г., постановено от СГС, ГО, 6 състав, като го отменя в частта му, в която ответникът И. Д. И. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца Я. Д. И. сумата над 1 225, 20 лв. до 1750.20 лева - разноски по делото, както и в частта му, в която ответницата К. Й. И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца Я. Д. И. сумата над 1 225, 20 лв. до 1750.20 лева - разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Д. И. и К. Й. И. срещу определение № 10573 от 11 септември 2023г., постановено по гр. д. № 5784/2022г. от Софийски градски съд, ГО, 6 състав, в останалата му обжалвана част.

Определението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред ВКС на РБ.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5