Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 12.03.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 1011/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
12.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ЛЕВСКИ, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И. като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410101011 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК и иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;

В исковата молба се твърди, че на 09.05.2025 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № 165013815 със следните параметри: главница 700 лв., вид вноска - месечна, ГПР - 47,694%, брой вноски - 3, обща сума за плащане такса за ГЛП - 747,14 лв., обща сума за плащане с такса за експресно разглеждане - 1329 лв.

Твърди се, че сключения договор е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 във връзка с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради невключване в ГПР на стойността на такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, която е в размер равен на размера на отпуснатия заем.

Твърди се, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал.3 от ЗПК и че по отношения на нея е приложим ЗПК.

Твърди се, че при изчисление на ГПР не е включена сумата посочена като такса за експресно разглеждане, която е в размер равен на главницата и значително оскъпява размера на кредита.

Твърди се, че посочения в Договора ГПР не отразява действителния размер на ГПР и че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по същия.

Заявява се, че ищцата е заплатила по договора сумата от 888 лв. и е надплатила над дължимата главница сумата от 88 лв., която се счита, че следва ответника да й върне.

Моли се съда да постанови решение, с което да прогласи 1 недействителността на договора за паричен заем и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 88 лв., представляваща стойност на извършени от нея плащания, които са недължимо заплатени от нея и получени от ответника, при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск.

Заявява се, че исковете са неоснователни и недоказани и се прави искане да се отхвърлят същите.

Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност на договора за заем, като се заявява, че при изчисление на ГПР са включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, което е изрично посочено в Договора и ГПР е в размер на 47,762% и не надвишава законово определения лимит.

Заявява се, че таксата за експресно разглеждане не е обвързана със задълженията по договора за кредит и същата се дължи от заемоискателя в случай, че заемателят е пожелал молбата му за кредит да бъде разгледана експресно - в рамките на 1 работен час, че същата представлява допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по сключения след това договор за заем, че още в етапа на преддоговорните отношения на ищцата е предоставен стандартен европейски формуляр, посочващ всички условия по договора, в това число и възможността да се възползва от допълнителната услуга за експресно разглеждане на искането, както и че посочената услуга е пожелателна, но не е условия за сключване на договора за кредит, нито е условие за разглеждане на искането за кредит, а е начислена, поради причината, че ищцата изрично е поискала да се ползва от нея.

Заявява се становище, че тази клауза отговаря на изискванията на закона и не е неравноправна. Заявява се също така, че поради липсата на плащания от страна на заемателката по кредита следва да се има предвид, че макар и уговорена в договора за заем, конкретната клауза не е породила до момента правно действие между страните и че суми по същата не са събирани от заемодателя.

Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се направените деловодни разноски

Оспорва се искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като по делото няма представени доказателства, че ищецът е материално затруднено лице.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представен сключения договор за потребителски паричен заем № 165013815, видно от който е, че същия е сключен между страните на 09.05.2025 г. по силата на който ***** ООД е отпуснала заем на В. И. А. в размер на 700 лв., че заема следва да бъде върнат на месечни анюитетни 2 вноски, че размера на сумата, която следва да се върне с включени дължими главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент е 747,14 лв., а размера на сумата, която следва да се върне с включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане е 1329 лв. Посочено е, че срока на заема е 3 месеца, като същия следва да се върне на 3 вноски. Посочено е, че договора се сключва при фиксиран годишен лихвен процент по заема 2,50%, че заемодателя се задължава да не променя лихвения процент по договора, за което заемателя заплаща на заемодателя такса ангажимент в размер на 0,03% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на договора върху размера на усвоената главница и се дължи на падежа на всяка вноска, като е посочено и, че таксата ангажимент е включена в ГПР. Посочено е, че годишният процент на разходите на заема е 47,694%, както и, че ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания, а именно, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, като плащанията ще се извършват съобразно погасителния план към договора, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и заемателя не прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в Договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на Заемодателя.

В договора е посочено, че заемателя е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя, и че за извършената от Заемодателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателя дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 700 лв. и че страните са се уговорили, тази такса да се разсрочи и да се заплаща на части към всяка или към част от погасителните вноски посочени в погасителния план.

Към договора е представен и погасителен план, от който се установява, че на 9–то число от конкретния месец, считано от 09.06.2025 г. до 09.07.2025 г. се дължи погасителна вноска в размер на 249,04 лв. и последна вноска на 09.08.2025 г. от 249,06 лв., като всяка една от погасителните вноски включва главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент. В самостоятелна колона е посочено и че към всяка вноска се дължи и такса експресно разглеждане от 193,96 лв. или общо дължимата сума на конкретната дата е в размер на 443 лв.

Видно от заявеното от ответника в представения Отговор на исковата молба е, че действително в ГПР не е включена таксата за експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, тъй като това не е задължително условие за сключването на договора, а е избрана от кредитополучателя допълнителна услуга, която е извършена от заемодателя и искането за кредит е одобрено в рамките на 1 час от подаване на искането.

Съдът приема, че не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски договор, който е сключен между физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди и небанкова финансова 3 институция – търговец. В договора изрично е посочено, че е за потребителски паричен заем и за него са приложими Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл.1.5. от сключения между страните договор, таксата за експресно разглеждане на документи представлява допълнителна незадължителна услуга, а съгласно общите условия, приложени към договора – т. 11 избора на тази услуга гарантира на потребителя, че ще получи становище по заявката си за предоставяне на кредит в срок от 1 работен час, а съгласно т. 12 ако заявката за кредит е направена след края или преди началото на работното време за съответния ден, то обявеното за разглеждане време от 1 работен час започва да тече от 10 часа на следващия работен ден.

От посочените дефиниции на таксата за експресно разглеждане на искането за кредит може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на заявката за отпускане на кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателя да събира допълнителни такси. Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради противоречие със закона.

От друга страна, таксата за експресно разглеждане по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19 ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържащ се в параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. е прието, че чл. 3 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно 4 договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и в понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3 буква и, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.