Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1148 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44364/2025
Вид
Определение № 1148
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110144364 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се явява относимо към предмета на спора и допустимо, но следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото искане, са безспорни между страните.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен от получаване на настоящото определение да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

1

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2026 г. от 12:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по искова молба, с която И. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Световрачене, ул. „... е предявила срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, в условията на обективно съединяване следните искове:

- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл.

33, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 40023469636 от 08.02.2024г.

- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 700 лв., представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за кредит № 40023469636 от 08.02.2024г.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 08.02.2024г. е сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 40023469636, по силата на който била отпусната заемна сума в размер на 5 000 лв. при посочен ГЛП 41.00 % и ГПР – 49.05 % срещу насрещното задължение да върне заемната сума на 36 погасителни вноски. Допълва, че страните уговорили предоставянето на услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 2 250 лв. и услуга „Флекси“ срещу възнаграждение на стойност от 2 600 лв., като общата сума по кредитното правоотношение възлизала на 13 576,74 лв. Поддържа, че така сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради наличието на неравноправни клаузи, тъй като параметрите на сделката не били индивидуално уговорени, ГЛП надвишавал 20 % и била уговорена еднократна такса за оценка на риска. Като самостоятелно основание за нищожност посочва, че отбелязаният ГПР не отразява действителния такъв, доколкото във въпросната величина не била включена таксата за оценка на риска, както и че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои конкретни разходи се инкорпорират в него.

Излага, че договорът е недействителен и поради нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с процесната клауза за застраховка в тежест на потребителя се начисляват допълнителни суми.

Уточнява, че не са спазени изискванията на чл. 10 ЗПК за размера на шрифта. Навежда доводи, че клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, са неравноправни. Поради тези съображения счита, че дължи единствено чистата 2 стойност на кредита, поради което заплатената сума в размер на 1 700 лв. се явява недължимо платена и в нейна полза е възникнало притезание за връщането . Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищцата е заплатила над главницата сумата от 1 700 лв. Релевира възражение, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, а размерът на възнаградителната лихва не е обвързан от трикратния размер на законната лихва за забава. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на клаузата за договорна лихва не рефлектира върху действителността на цялата сделка. Възразява, че закупените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като същите не са условие за възникване на кредитното правоотношение. Счита, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР и да доведе до нищожност на целия договор за кредит, тъй като би била налице очевидна непропорционалност. Навежда доводи, че при нищожност на отделни клаузи, които не са част от основания предмет на договора, договорната връзка се запазва без тях. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 08.02.2024 г. между нея и „Профи Кредит България“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 40023469636; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания – че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, че неправилно е посочен размерът на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, както и че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи предаване на сумата от 1 700 лв.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горното обстоятелство в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си – наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 08.02.2024 г. между И. С. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 40023469636 с описаното в 3 исковата молба съдържание, както и че ищцата е заплатила над главницата сумата от 1 700 лв.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4