Решение № 55 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 52/2026
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500052 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К О Н П И против Решение № 260001/ 16.06.2025 г. по гр. д. № 5 63/ 2020 г. ОС – Пазарджик, с което са отхвърлени предявените против П. П. М., В. В. Д. и „Булгарплод04“ ЕООД искове по чл.
153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от В. В. Д.:
- товарен автомобил марка „Фиат Фиорино“, рег. № ====, рама № ZFA14600008550260;
- лек автомобил марка „Крайслер ПТ Круизер“, рег. № ......, рама № 1C8FYN8U53T53394; cyмата от 10557. 01 лв. по сметка ......; от „Булгарплод04“ ЕООД:
-поземлен имот № 415 с площ от 1080 кв. м. в кв. 26 по плана на с.
Виноградец, община Септември, за който са отредени УПИ XIV – 415 с площ от 522 кв. м. ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения и УПИ 1
XIII – 415 с площ от 504 кв. м.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение с подробно развити аргументи за наличие на предпоставките за отнемане в полза на държавата на въпросното имущество, с оглед на което се иска да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемите П. П. М., В. В. Д. и „Булгарплод04“ ЕООД чрез процесуалните си представители оспорват въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 563/ 2020 г. на ОС – Пазарджик е образувано по предявени от КОНПИ против П. П. М., В. В. Д. и „Булгарплод04“ ЕООД искове по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата следното имущество: от П. П. М.: су м а т а от 6 имущество;
625 лв., представляваща стойността на отчуждено сумата от 2O 628. 82 лв., представляваща парични вноски на каса; су м а т а от 11 679. 60лв., кредити; представляваща погасителни вноски по сумата от 74 408 19 лв., представляваща вноски от трети лица; от В. В. Д.:
6 дружествени дяла от 1 лв. всеки от капитала на „Булгарплод04“ ЕООД; товарен автомобил марка „Фиат Фиорино“, рег. № ====, рама № ZFA14600008550260; лек автомобил марка „Крайслер ПТ Круизер“, рег. № ......, рама № 1C8FYN8U53T53394; сумата от 179 672,66лв., представляваща стойността на отчуждено 2 недвижимо имущество; сумата от 9 00лв., представляваща стойността на отчуждено недвижимо имущество; сумата от 50 086. 70 лв., представляваща вноски на каса; сумата от 9 424,78 лв., представляваща погасителни вноски по кредити; сумата от 911 лв., прехвърлена от проверяваното лице по негова сметка . от „Булгарплод04“ ЕООД: поземлен имот № 415 с площ от 1080 кв. м. в кв. 26 по плана на с.
Виноградец, община Септември, за който са отредени УПИ XIV – 415 с площ от 522 кв. м. ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения и УПИ XIII – 415 с площ от 504 кв. м.
С протоколно определение от 17.05.2022г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 7 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС. С Определение № 260015 от 14.06.2023 г. производството е възобновено и с оглед приетото с постановеното на 18.05.2023г. тълкувателно решение исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца да посочи дали поддържа първоначалната искова молба и на какво основание претендира отнемане на посочената сума от 377 242. 65 лв., както и какъв е размера на значителното несъответствие в имуществото, на каква стойност е наличното имущество в края на проверявания период, като приведе обстоятелствата за преминало през патримониума на проверяваното лице имущество, съобразно мотивите на цитираното тълкувателно решение.
В изпълнение на дадените указания с Молба вх. № 260879/ 07.08.2023г. ищецът уточнява, че поддържа иска в частта му относно наличното в края на проверявания период имущество, а именно: поземления имот в с. Виноградец, собственост на „Булгарплод04“ЕООД и товарния автомобил „Фиат Фиорино“ и лекия автомобил „Крайслер ПТ Круизер“, собственост на В. В. Д. и го оттегля по отношение на 6 – те дружествени дяла с номинална стойност от 1 лв. всеки от капитала на „Булгарплод04“ЕООД.
С протоколно определение от 14.11. 2023 г. на основание чл. 232, ал. 1 ГПК съдът е прекратил производството по заявената претенция спрямо 3 ответника В. Д. в качеството му на управител и едноличен собственик на дяловете на „Булгарплод04“ЕООД по отношение на 6 бр. дружествени дяла В съдебно заседание на 20.02.2024 г. с писмена молба ищецът е оттеглил исковете в частта им за общата сума от 351 685. 64 лв., представляваща пазарна стойност на неналично в патримониума на лицата в края на проверявания период движимо и недвижимо имущество, включваща претендираните от П. М. суми общо в размер на 113241, 61 лв., както и всички претендирани от В. Д. суми в размер на 238 438. 03 лв. с изключение на сумата от 10 557. 01 лв., налична по банковата му сметка.
Предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл.
5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗОНПИ и се изразяват в следното: ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл.
107, ал. 2 ЗОНПИ и да е налице несъответствие не по – малко от 150 000 лв. между придобитото имущество и нетния доход.
По делото не е спорно, че ответницата П. П. М. е привлечена като обвиняема по ДП № 12/ 2017 г. на ОД на МВР – Пазарджик за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Спорен между страните е въпросът за наличието на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 на ЗОНПИ, неговото съдържание и компонентите, които в процесния случай го формират.
На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя застъпеното от окръжния съд становище, че за уважаване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е необходимо значителното несъответствие по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на ЗОНПИ да е положителна величина. Съгласно съдържащата се в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ легална дефиниция „значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Според § 1, т. 8 „Нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. От изложеното следва, че обективно нетният доход може да бъде както положителна величина, когато доходите надвишават разходите, така и отрицателна, когато разходите надвишават доходите. Когато получената величина е с отрицателен знак, това означава, че имуществото, предмет на отнемане, е придобито през проверявания период от 4 средства с неустановен произход. Ако се приеме тезата за положителна стойност на несъответствието, означава, че за уважаване на иска е необходимо проверяваното лице да е придобило имущества на стойност най – малко от 150 001 лв., каквото условие законодателят не е предвидил. За разлика от първия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ДВ бр. 19/ 2005 г., отм.), който изискваше придобитото имущество да е над 60 000 лв. (чл. 3, ал. 1 вр. § 1, т. 2), последващите закони Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ДВ бр. 38/ 2012 г.) и действащия ЗОНПИ - изоставиха този подход, като предвидиха ново изискване, а именно наличието на значително несъответствие. Целта на посочената промяна е да се отнеме имуществото на проверяваното лице независимо от неговата стойност, когато то надвишава със 150 000 лв. нетния му доход. В този смисъл е и приетото в Определение № 4810/ 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 704/ 2024 г., III г. о., според което наличното имущество подлежи на отнемане независимо от неговата стойност, когато надвишава със 150 000 лв. нетния му доход, който може да бъде и отрицателна величина. Законодателят ясно е разграничил стойността на придобитото имущество от наличието на значително несъответствие като условие за неговото отнемане. Стойността на имуществото е елемент от методиката за изчисляване на значителното несъответствие, поради което не може да се приеме, че законодателят е установил минимален праг на придобитото имущество от 150 000 лв. Прагът на несъответствие от 150 000 лв. цели да осигури справедливост при определяне на относимите за несъответствието елементи, като компенсира възможни трудности и неточности, произтичащи от използването на презумпции за обичайните разходи и методи при оценяване на активите, както и да гарантира пропорционалността на намесата на държавата в правата на проверяваното лице.
Съгласно съдържащата се в § 1, т. 3 ЗОНПИ легална дефиниция "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Посоченото изискване се формира от съпоставянето на две величини - нетен доход и стойност на имуществото, предмет на отнемане.
От своя страна съгласно §1 т. 8 „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и 5 извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Доходите, приходите или източниците на финансиране са неизчерпателно изброени в § 1, т. 2, като тяхното установяване с оглед принципната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на проверяваното лице. Когато между страните възникне спор относно размера на доходите, източниците на финансиране или направените от проверяваното лице разходи, които са от значение при изчисляване на нетния доход и за наличието на несъответствие, съдът следва да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и да посочи кои от твърдяните източници на финансиране счита за доказани, размера на получените доходи и на направените разходи. Също така следва да се има предвид, че за установяване на значителното несъответствие не са необходими специални знания от областта на счетоводството или икономиката, тъй като изчисляването на нетния доход и стойността на имуществото се извършва чрез определяне на общия сбор на приходите, разходите и тяхната разлика, както и чрез определяне на общата стойност на придобитото през проверявания период имущество.
По отношение на П. М. проверяваният период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ обхваща времето от 09.07.2008 г. до 09.07.2018 г., на която дата Комисията е образувала проверката по чл. 107, ал. 2 от закона с Протокол № ТД 08ПЛ/ УВ – 9715/ 09.07.2018 г., а по отношение на съжителстващия на семейни начала с нея В. Д. – времето от 01.01.2010 г. до 09.07.2018 г.
Относно пазарната стойност на подлежащото на отнемане имущество:
Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗОНПИ незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Следователно при установяване на стойността на имуществото, предмет на отнемане, по изричното разпореждане на закона меродавна е пазарната стойност на същото, определена чрез съдебно – оценителна експертиза, а не посочената в конкретните придобивни актове цена, когато е по – ниска от тях. Този законодателен подход се обяснява с наложилата се в гражданския оборот практика сделките да се сключват на цени, които са - ниски от пазарните, с оглед плащане на по – ниски данъци, както и с обстоятелството, че за Комисията като трето лице е практически невъзможно да докаже по друг начин действителната воля на страните 6 относно цената.
Разпечатката съдържа 40 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e910ce4-6d2a-4c92-abf6-867737d2892b