Протокол № 492 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 492 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. С. при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. С. Гражданско дело № 20213100102875 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:51 часа се явиха:

Ищците С. Г. М. и Г. Т. М., редовно уведомени за съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адвокат Г. И. от АК – София и от адвокат М.

У. от АК - София, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ищцовото дружество „ВИП БИЛД“ ЕООД, редовно уведомено за съдебно заседание, не се явява законния представител, представлява се от адвокат Г. И. от АК – София и от адвокат М. У. от АК - София, редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно уведомен за съдебно заседание, представлява се от ю. к. А. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът „КОНАМИ“ ЕООД, редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява законния представител, представлява се от адвокат А.

М. от АК - София, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Третото лице помагач на страната на „КОНАМИ“ ЕООД - „АРБУСТО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, редовно уведомено за съдебно заседание, не се явява законния представител, представлява се от адвокат К. Н. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещото лице В. В. А., редовно призована за съдебно заседание, явява се.

СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало заключението в срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. У.: Да се даде ход на делото.

Ю. К. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. № 8707/16.03.2026 г. по допуснатата съдебно-лингвистична експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещо лице В. В. А.: 57 годишна, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. С висше филологическо образование. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. А.: Поддържам представената от мен експертиза.

Въпрос на адвокат У. към вещото лице: Можете ли да кажете дали английското име „****“ може да бъде изписано на български език с „****“?

В. Л. А. отговаря: Аз мога да взема отношение към името.

Отношението, което взимам се позовава на най-авторитетният български научно-приложен труд на книгата на професор А. Д. – „Българска транскрипция на английските имена“. Въпросът Ви е дали фамилното име, което на английски се изписва „****“, дали то може на български да се транскрибира на „****“. Отговарям в духа на цитирания труд, който, както казах е най-авторитетният и се ползва. Тук се фокусираме върху гласната в името „****“. В случая на английски тя се представя от графемата „ou“ и фонетично се произнася със звука „аъ“, който на български, жаргонно, се нарича „колибка“. Конкретно този звук „колибка“, най-близките български звукове към него, за неговото разпределяне са „а“, „ъ“, „у“. Този звук на английски, който се образува при правопис „ou“, на български има три близки звука – „а“, „ъ“, „у“. Вариантът звукът да го транскрибираме като „у“ отпада като грешен, но съществува в практиката. Вариантът да транскрибираме този звук като „а“ също отпада като грешен, тъй като най-често като „а“ се транскрибира краткото английско „а“, а не тази колибка. Правилното е „ъ“.

Името „****“ би трябвало на български да се изпише „****“.

Въпрос на адвокат У. към вещото лице: Интересува ни дали може, макар и неправилно да бъде изписано с „****“ на български език?

В. Л. А. отговаря: Аз само искам да подчертая, че при транскрибирането на английски имена с тези звукове, които на практика ги няма точно на български, съществува огромно количество грешки в практиката, особено в миналото.

2

Аз в своята практика и въобще специалистите знаят, че тази грешка се допуска много, много често. Изключително често. Може да се допусне грешка „****“ с „а“, може да се допусне грешка с „ю“.

Въпрос на адвокат У. към вещото лице: Т. е. възможно е да се изпише на български език с „й“ и „а“?

В. Л. А. отговаря: Да. Възможно е погрешка да се изпише с „йа“.

АДВ. У.: Нямам други въпроси.

В. Л. А. отговаря на въпроси на адв. М.: Аз съм завършила английска филология в Софийския университет.

Когато получих задачата за съдебно-лингвистичната експертиза, я получих от преводаческа агенция към която работя и те ми изпратиха протокол от предишното съдебно заседание. В протокола е формулирано искането на една от страните по делото. Това е, което аз знам. Не съм гледала делото.

АДВ. М. към вещото лице: Имате ли представа в официален аспект, във времеви период, как са се изписвали, съобразно действащата нормативна база имената?

Ще Ви дам един пример:

До 1989 г. в Република България, включително и в Царство България има абсолютна регулация за изписване на имената с френска транскрипция. Т. е.

„sh“ е „ш“, а на френски е „ч“. „Y“ на френски е „и“. Практически имената, които са били официално транскрибирани, т. е. като преводи, имате ли представа през какъв език са превеждани? Вие цитирате 1995 г. Ако направим един сравнителен анализ с речник от 1954 г. и имаме регулация, че тогава имената се изписват с френска транскрипция, както е било по нормативна уредба, как биха изглеждали?

В. Л. А. отговаря: В по-ранните години на ХХ век е имало тенденция чуждите имена по-скоро да се транслитерират, а не да се транскрибират на български език. Да се транслитерират – това означава буквичка по буквичка, това, което е от чуждия език да се представи, доколкото е възможно най-близо буквичка по буквичка на нашия език - езика приемник.

В по-късен период, пак ще се върна в първите години на ХХ век, тази тенденция за транслитерация в по-ранните години на ХХ век се е дължала на това, че е имало много по-малка жива връзка, особено с английския език. В по-късни години, вече с нарастването на контактите, повече хора са започнали да владеят английски език, знаели са действително как се произнасят имената и т. н., вече се налага тенденцията за транскрипция. Т. е. от опит да се предаде правилно звученето на звука.

АДВ. М. към вещото лице: Вие имате ли представа, защото аз съм направил справка, името Дъглас, мога да Ви кажа, че след 40-та година винаги в преводна литература се изписвало като „у“ - Дуглас.

Отваряйки речник, Вие виждате на втора страница именно това нещо – т. е. произнасяне. Говоря към периода, защото документите, които са вътре в делото са към период. Ще кажа защо задавам този въпрос. Въпросното лице Д. Я. на едно място фигурира като гражданин на южно-африканската република, а на друго място – като гражданин на ****. **** има официални езици италиански, френски и немски.

3

АДВ. У.: Това не е вярно. Никъде няма документи. Реферира се към ****, доколкото е бил, след България, консул в ****. Никъде няма документи да е имал швейцарско гражданство. Имал е английско и след това американско гражданство.

АДВ. М. към вещото лице: Мисълта ми е такава, че всъщност към един определен период, в речник, и това може да се направи, като се погледнат материалите по делото, т. е. да се види периода и като се погледне речника към онзи момент и като се погледне действащата регулация на транскрибирането на имената спрямо действащата регулация, имам предвид, че тогава е била френска, да се установи просто тази буква как се е писала на български. Ако погледнете литература в периода, да речем края на 40-те години, да видите как се пише това име преводно на български. Възможно ли е това да се направи?

В. Л. А. отговаря: Аз само да подчертая, че регулации винаги е имало в някаква степен или е нямало, но наред с тях винаги са вървели транскрипциите, транслитерациите, които са давали различни преводачи, които са били свободни да ги спазят или да не ги спазят.

АДВ. М. към вещото лице: Когато Вие отидете, легитимирате се с официален документ, давате си имената, тези имена по някакъв начин се написват, съгласно действащата регулация. Това са официални документи.

В. Л. А. отговаря: Да, но не винаги. Аз, като действащ преводач мога да Ви кажа, че в момента, макар, че действително има регулация, има няколко документа, от които може да се направи справка, пак постоянно има различно изписване на чуждите имена.

АДВ. М. към вещото лице: Сега, в момента живеем в демократична държава и Вие имате възможност, по сега действащата регулация, да заявите как да се запише. Аз съм го правил това нещо при осиновяване, но по време на Република България, тази възможност не съществуваше. Т. е. дори при смяната на имената и тези неща, които се случваха, имаше точна регулация, изписване.

Може ли да се направи допълнително заключение, което да каже към периода на издадените документи с името по делото каква е била действащата, съобразно регулацията, транскрипция?

В. Л. А. отговаря: Не мога да отговоря в момента.

Трябва да се направи справка дали е имало на първо място такава регулация.

АДВ. М. към вещото лице: Възможно ли е, ако аз в една молба уточня нормативен акт от периода, който казва, че имената по документи за самоличност са с френска транскрипция, а не с английска, това да се установи?