Решение № 9262 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9262 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110145395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Т., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 484,61 лева, представляваща дължима престация по договор за потребителски кредит № 40480 от 30.06.2015 г., сключен със ДРУЖЕСТВО.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се излагат доводи за недопустим на иска. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноски в полза на ищеца да бъдат съобразени с размера на Наредбата от 1/2004 г.

По допустимостта на иска :

При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).

Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона 1 погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения отрицателен установителен иск са отричаните от ищеца притезания, в размер на 484,61 лева, представляваща дължима престация по договор за потребителски кредит № 40480 от 30.06.2015 г., сключен със ДРУЖЕСТВО. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 111, б. „в“.

В тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че е ответникът е титуляр на процесното вземане.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване, че са предприети действия, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключен със ДРУЖЕСТВО договор за потребителски кредит № 40480 от 30.06.2015 г.; както и че по силата на договор за цесия 16.09.2016 г. вземането е прехвърлено на настоящия ответник.

Срокът на погасителната давност за процесното облигационно вземане е 5 години и започва да тече от изискуемостта на вземането. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 23.02.2016 г. До края на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не е представил доказателства, че е предприел действия, които биха довели до спиране или прекъсване на срока на погасителната давност. Поради което настоящият съдебен състав приема за установено, че ищецът не дължи заплащане на сумата в размер на 484,61 лева, представляваща дължима престация по договор за потребителски кредит № 40480 от 30.06.2015 г., сключен със ДРУЖЕСТВО.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 400 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, че М. Г. Т., ЕГН **********, не дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, заплащане на сумата от 484,61 лева, представляваща дължима престация по договор за потребителски кредит № 40480 от 30.06.2015 г., сключен със ДРУЖЕСТВО, което вземане е придобито от настоящия ответник по силата на договор за цесия от 16.09.2016 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, да заплати на „М. Г. Т., ЕГН **********, сумата от 400 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

2

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3