Решение № 1922 от 29.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110102359 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ЕАД гр.София срещу Р. П. А., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че е сключил с ответника рамков договор за електронни съобщителни услуги *** Сочи се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора по фактури, издадени за периода 12.01.2023г.-12.06.2023г., като за посочения период ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1729,44 лв., от които 470,28 лв.-неплатени суми за абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги,709,90лв.лизингови вноски и 549,26 лв.-общ размер неустойки. Ищецът твърди, че за горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** на ВТРС, срещу която е постъпило възражение от длъжника. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер 1729,44 лв., от които 470,28 лв.-неплатени суми за абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги,709,90лв.- лизингови вноски и 549,26 лв.-общ размер неустойки, както и сумата 349,67 лв.- мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производството.

С отговора на исковата молба, ответникът е подал молба, в която заявява, че признава иска.

С протоколно определение от 27.11.2025г., съдът е прекратил производството по гражданско дело *** по описа на ВТРС само в частта относно сумата 549,26 лв., 1 представляваща главница за неустойки и сумата 50,74 лв., представляваща част от претендираната главница за устройства на изплащане и е обезсилил издадената заповед за изпълнение ***. по частно гражданско дело *** по описа на ВТРС само в частта относно сумата 549,26 лв., представляваща главница за неустойки и сумата 50,74 лв., представляваща част от претендираната главница за устройства на изплащане.

С молба от 27.11.2025г. депозирана по делото от ищцовото дружество е направено искане, предвид направеното от ответника признание на исковете, съдът да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК относно исковите претенции, които не са оттеглени от ищеца.

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК приема, че в случая на ищеца се дължат направените разноски, въпреки заявеното от ответника признание на исковете, поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца преди завеждане на делото и в този смисъл е станал причина за завеждане на заповедното и настоящото исково производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 41,40лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 158,60 лв. за държавна такса и има заявена претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 300 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. П. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 470,28 лв. (четиристотин и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща неплатени суми за абонаментни такси и електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер *** като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *** за задължения за периода 04.01.2023 г. 2 27.06.2023 г.; сумата 659,16лв./шестстотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща цена на вноски за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период 09.01.2023г.-08.06.2023г., сумата от 340,67 лв. (триста и четиридесет лева и шестдесет и седем стотинки) - мораторна лихва за периода, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане на всеки отделен документ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението (24.04.2025г.) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 544 от 25.04.202 5 г. по частно гражданско дело №1452/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА Р. П. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1 сумата общо 300 лв. /триста лева/, представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело ***по описа на ВТРС и в настоящото исково производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.

№*** на ВТРС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3