Решение № 22 от 02.04.2025, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Луковит, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20234320100333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34 от ЗСПЗЗ.

Образувано по жалба от ***, представляван от П.Ц.Ш., седалище и адрес на управление: *** чрез пълном. адв. Н.Н. от САК, срещу Заповед № 628/ 02.10.2019 г., издадена от Б.В. - ***, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване от жалбоподателя *** на ползваната без правно основание земеделска земя в размер на 17,024 дка за стопанската 2018/2019 г., представляваща поземлени имоти и части от поземлени имоти – 11 броя, подробно описани в заповедта, находящи се в землище с. ***, обл. Ловеч и предоставянето й на ползвателя на правно основание – С. И. С..

Първоначално производството по повод жалбата е било образувано пред Районен съд Тетевен. С Решение № 79 от 13.05.2021 г. по КАД № 30/ 2021 г. на Административен съд Ловеч, е отменено изцяло Решение № 260050 от 23.12.2020 г. постановено по гр. адм. д.

№ 189/2020 г. на Районен съд Тетевен, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Поради отвод на всички съдии от РС – Тетевен делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд Луковит.

С Решение № 270/23.05.2023 г. по КАД № 267/2023 г. на Административен съд Плевен е обявено за нищожно Решение № 3/06.01.2023 г. на РС – Луковит, постановено по гр. адм.д. № 326/2021 г. по описа на РС – Луковит и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Луковит.

В жалбата се прави искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед алтернативно за нейната отмяна като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Твърди се, че оспорената заповед не е съобщена на жалбоподателя по надлежния ред и следователно срокът по чл.149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече. Твърди се, че жалбоподателят узнал за обжалваната заповед по повод на образувано гр. дело № 2441/ 2019 г. пред РС - Ловеч по искова молба, приложена към жалбата. Делото било образувано по осъдителен иск срещу жалбоподателя с облигационна претенция за пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От това следвало правния интерес от завеждане на 1 настоящото дело.

Релевираните с жалбата пороци на оспорения административен акт са по чл. 146 т.

1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност на ***а, издал оспорената заповед, на първо място поради противоречие с чл. 42, ал. 8 ЗМСМА.

Твърди се, че ** е издал оспорената заповед на основание Заповед № 593/19.09.2019 г. на ***. С последната ** Б.В. бил определен от *** да го замества и изпълнява правомощията на кмет на общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения, съгласно действащото законодателство в Република България от 24.09.2019 г. до 25.10.2019 г. Правно основание на издадената заповед е чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. с чл.

39, ал. 2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск, на основание чл.

161, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/ от 24.09.2019 г. до 3.11.2019 г., включително. Тъй като фактическо основание за заместването на *** е ползването на отпуск при условията на чл.

161 ИК на титуляра, във връзка с *** в периода 24.09.2019 г. до 03.11.2019 г., счита, че нормата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, била неприложима и неоснователно е посочена като основание на издадената заповед. Последната предвиждала ред за заместване на общо основание – ***. Излага аргументи, че в конкретния казус относно реда за заместване на титуляра, който излиза в отпуск, е следвало да намери приложение нормата на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Същата изисква, когато кметът на общината отсъства поради кандидатиране за съветник или кмет в 7-дневен срок преди края на мандата, Общинският съвет да избере временно изпълняващ длъжността кмет на общината, за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Твърди се, че законодателят е предвидил завишени изисквания при заместване на титуляра при особената хипотеза на ползване на отпуск по чл. 161 ИК, при която не се изисква просто заповед на титуляра за определяне на заместник /чл. 39, ал. 2 ЗМСМА/, а решение на Общинския съвет, с което да се определи временно изпълняващ длъжността кмет /чл. 42, ал. 8 ЗМСМА/. Съотношението между чл. 39, ал. 2 ЗМСМА и чл.

42, ал. 8 ЗМСМА било като между общ и специален закон. В този казус приложение намирала специалната разпоредба на чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Тя изисква решение на ОС, за да има валидно овластяване на *** при заместването. Общинският съвет - Тетевен не е приел решение по чл. 42, ал. 8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта *** е нямал правомощия да издаде оспорената заповед. На второ място в жалбата се излагат доводи за нищожност поради липса на компетентност поради неспазване изискванията на чл. 34 ЗСПЗЗ. Счита, че чл. 34 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност кметът – титуляр да овластява *** с правомощията си по тази норма. Съществувала законова невъзможност за делегиране на правата на *** да издава заповеди за принудително изземване на земеделски имоти. На следващо място в жалбата се излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила: невръчена на жалбоподателя покана за проведения на 24.07.2019 г. оглед на място, въз основа на който е издадена процесната заповед, с което било нарушено съществено правото му на защита; производството по издаване на заповедта било проведено от комисия, която е нелегитимна. Излагат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваната заповед поради особено съществено нарушение на материалния закон – изначална липса на материалноправно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ на датата, на която е издадена оспорената заповед – 02.10.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че правото на ползване на съответните ползватели се доказва със заповед № РД-04-221-81/ 28.09.2018 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Ловеч. Според последната ползвателите имат права за стопанската година. Съгласно §2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, тя започва на 01.10.2018 г. и завършва на 30.09.2019 г. Следователно след 30.09.2019 г. ползвателят, в чиято полза е издадена заповедта, няма право да иска и получи изземване на съответните земи, тъй като е загубил качеството „ползвател“. Твърди се, че това е липса на първото изискване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което означава изначална липса на материалноправното основание за издаване на заповедта. Сочи, че жалбоподателят ползва 2 имотите, визирани в оспорената заповед, при условията на комасация, по силата на заповед № РД 04-137-34/18.09.2019г. на директора на ОДЗ гр. Ловеч за стопанската 2019/2020г., на ново и годно основание, считано от 01.10.2019 г. Твърди се и несъответствие на заповедта с целта на закона. Нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ цели закрила на тези собственици и ползватели на земеделски земи, които желаят да обработват съответните имоти и да допринасят за общественото благо. Производството по издаването на оспорената заповед е открито с жалба с вх. № Жалба-66/20.06.2019г. от В. С. И.. Следователно, в края на стопанската година и едва на деветия месец от предоставеното ползване, жалбоподателят се сеща да изисква от *** изземването на имотите. Този факт, както и посоченото вече издаване на заповедта на дата, на която жалбоподателят и неговите упълномощители нямали права върху имотите, сочи разминаване с целите на закона, което е основание за обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – ***, в отговора си относно твърдението за незаконосъобразност ангажира становище за просрочие на жалбата и моли производството по делото да се прекрати като недопустимо. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че оспорваната заповед не му била връчена. Твърди, че процесната заповед е връчена на 09.10.2020 г. с известие за доставяне и е влязла в сила на 24.10.2019 г. Оспорват се и твърденията за нищожност на заповедта, за което се излагат съответни доводи и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и в тази й част, респ. да се потвърди обжалваната заповед като правилна, законосъобразна, мотивирана, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбоподателят в съдебно заседание участва чрез процесуален представител адв.

Н.Н. от САК, който поддържа жалбата. В хода на устните състезания адв. Н. моли за обявяване нищожността на оспорената заповед или да бъде отменена като незаконосъобразна. В представена писмена защита развива подробни съображения за наличие на релевираните пороци за нищожност респ. незаконосъобразност. Претендира разноските съгласно представения списък. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение особено за настоящата инстанция.

Ответникът – *** участва чрез ст. юрисконсулт Й.В., която изразява становище за неоснователност на жалбата и в двата й аспекта – и за незаконосъбразност, и за нищожност и моли за отхвърлянето й, като в писмена защита излага подробни съображения за това.

Претендира разноски съгласно представения списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Заинтересованата страна С. И. С., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От приложената по гр.д. № 189/2020 г. на РС - Тетевен административна преписка се установява, че административното производство е започнало по повод постъпила жалба до *** Вх. № 66/20.06.2019 г. от В. С. И. лично и като пълномощник на *** *** /пълномощно peг. № 1019/23.05.2017 г. на Р.В. нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392 на Нот. камара/ и С. И. С. /пълномощно peг. № 2511/ 28.10.2014 г. на Р.В. нотариус в район PC Тетевен с рег. № 392 на Нот. камара/. В жалбата се твърди, че жалбоподателят по настоящето дело *** за поредна година бил засял рапица в землището на с. *** върху имоти, за които нямал правно основание, тъй като със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ - Ловеч били разпределени масиви за ползване за стопанската 2018/2019 г., имотите на жалбоподателите по заповедта, както и тези на „*** по договор № 326 от 30.05.2019 г. също били засети с рапица. Молят за назначаване на комисия, която да установи каква площ от имотите по заповедта и договора е засята с рапица.

Със заповед № РД-04-221-81/28.09.2018 г. на директора на ОДЗ – Ловеч на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е определено разпределение на масивите за ползване в землището на с. *** съгласно проект за разпределение за стопанската 2018/2019 г. между 3 ползвателите: ***, *** ***, В. С. И., Елена Радева И.а, ***, С. И. С. и С.И.К.. Представена е извадка от регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ с опис на разпределените масиви и включените в тях имоти за трима от жалбоподателите, подали жалбата до кмета - ***, В. С. И. и С. И. С., съгласно който ползвател по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ на процесните имоти и части от имоти по КВС №№ 195007, 195008, 195010, 007275, 126043, 126044, 092019, 092020, 092021, 092022 и 092016 е заинтересованата страна С. И. С..

С писмо изх.№ жалба 66/1/ от 25.06.2019 г. е уведомен *** за постъпилата жалба, като му е изпратено копие от същата и от договор за наем № 326/30.05.2019 г. за становище.

Писмото е връчено на 27.06.2019 г. на И.Ш., видно от известие за доставяне, като на 03.07.2019 г. от жалбоподателя е постъпило писмено становище. В същото сочи, че ползва масиви от дълги години в землището на с. *** на осн. чл. 37в от ЗСПЗЗ, като с оглед спазване на агротехническите изисквания в периода края на м. август до края на м. септември 2018 г. е засял площите с рапица върху масивите ползвани от фирмата за предходната стопанска 2017/2018 г.