Решение № 1467 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330101335 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от "ФАКТОР БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК 160116590 против «АЙАР ДИЗАИН» ЕООД ЕИК 204937225, с която е предявен осъдителен иск .

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен търговски договор за продажба на следната вещ: широкоформатен солвентен принтер демострационна машина марка Епсон EPSON модел SureColor SC540610 артикулен № С11СЕ44302А0, като ищецът е продавач, а ответникът съответно купувач. Сочи, че договорът е сключен с фактура № ********** от 31.03.2023 г., подписана от ответното дружество. Сочи, че цената на вещта е общо 19 992 лв. с включен ДДС, платима па три вноски от по 6 664 лв., първата от които е авансова с оглед доставка и монтаж на вещта. Тази първа вноска била платена, като ищецът е доставил и монтирал машината. Сочи, че изпълнението на ищцовото дружество е удостоверено с приемо-предавателен протокол, като е издадена и гаранционна карта. Претендира се сумата от 13328 лв., представляваща неплатен остатък от цената на продадена по договор за търговска продажба, удостоверен с фактура № ********** от 31.03.2023 г. вещ. Върху посочената сума се претендира и законна лихва, считано от датата 1 на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погашение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответната страна, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 04.3.2025г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – седем броя двустранно подписани фактури, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането 2 на законна лихва върху същата за периода от депозиране на исковата молба в съда –до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските в размер на 2538,12 лева. Същите включват както разноски в настоящото производство, така и тези в производството по обезпечаване, които се дължат в настоящото производство съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД «АЙАР ДИЗАИН» ЕООД ЕИК 204937225 ДА ЗАПЛАТИ на "ФАКТОР БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК 160116590 сума в размер на 13328 лева, представляваща неплатен остатък от цената на продадена по договор за търговска продажба, удостоверен с фактура № ********** от 31.03.2023 г. вещ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.1.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК «АЙАР ДИЗАИН» ЕООД ЕИК 204937225 ДА ЗАПЛАТИ на "ФАКТОР БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК 160116590 , сумата в размер на 2538,12 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3