Решение № 12 от 13.06.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Етрополе, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20241830200020 по описа за 2024 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена до РС – Етрополе /чрез Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП - ЦУ/ жалба от „Зорница – В.Л.“ ЕООД, с ЕИК 131277472, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.

„Кирил и Методий“ № 55 – чрез пълномощника на дружеството а. В. М. от САК, срещу Наказателно постановление № 701384-F692422/01.05.2023 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП – ЦУ.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия орган, както и законосъобразността и правилността на издадените от него административни актове. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорваното НП, поради нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и чл.

42, т. 7 ЗАНН, предвид обстоятелството, че АУАН, във връзка с който е съставен в присъствието само на един свидетел. Посочва, че по отношение на дружеството – жалбоподател е била наложена и принудителна административна мярка „Запечатване на търговския обект“ по повод същото констатирано нарушение, което противоречи на практиката на Европейския съд по правата на човека и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НПК. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на имуществената санкция, определена в оспорваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се 1 представлява от пълномощника му – а. М., който потвърждава изнесените в жалбата твърдения относно незаконосъобразността на оспорваното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Навежда допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, касателно липсата на подпис на актосъставителя в АУАН, въз основа на който е издадено оспорваното НП.

Въззиваемата страна – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП – ЦУ не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е представена писмена защита, с която се отправя искане за даване на ход на делото в отсъствие на АНО; навеждат се доводи за законосъобразност и правилност на оспорваните административни актове, като се излагат подробни аргументи за това и се иска потвърждаване на оспорваното НП; претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него били приобщени следните документи: Наказателно постановление № 701384F692422/01.05.2023 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП – ЦУ – в оригинал; АУАН № F692422/17.01.2023 г. – в оригинал; заверено копие на Протокол за извършена проверка с № 0476967/07.01.2023 г.; пълномощно; заверено копие на дневен отчет; и опис на пари в касата в момента на започване на проверката по протокол с № 0476967/07.01.2023 г.; копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и служебно изискана справка от НАП с вх.

№ 675/26.03.2024 г. на РС – Етрополе, касаеща предоставянето на информация относно наложената на дружеството – жалбоподател ПАМ със Заповед № ФК –С1952-0476967/31.01.2013 г., с приложения към нея, видно от които посочената заповед е отменена с Решение на АССО, потвърдено с Решение на ВАС.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани служителите по приходите, извършили проверката по повод на която е образувано административно – наказателното производство, които са изложили възприетите от тях факти и обстоятелства по повод същата и съставените във връзка с нея административни актове. Била разпитана и св.

И. В. Т. – работник в дружеството – жалбоподател, която също е изложила своите възприятия по повод извършената проверка.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, доводите на и възраженията на страните, намира за установено, от фактическа 2 страна, следното:

„Зорница – В.Л.“ ЕООД, с ЕИК 131277473, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 55 и управител В. М. М. стопанисва търговски обект - снек – бар, находящ се в гр. Етрополе, обл. Софийска, бул. „Руски“ № 46. За нуждите на извършваната в обекта дейност, същият бил оборудван с фискално устройство марка „Еltrade“ модел „ A3KL“с № ED308258 и фискална памет № 44308258.

На 07.01.2023 г. , около 14,00 часа свидетелите Р. Х. В. и М. В. И.

/инспектори по приходите към отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП/ извършили проверка в горепосоченото заведение. По същото време на работа там били управителят на дружеството – В. М. и св. И. В. Т. /на длъжност „салонен управител“ /. При пристигането им, служителите по приходите не се представили веднага, като извършили контролна покупка /поръчка/ на две кафета и един портокалов сок на обща стойност 3,00 лева. Същите им били сервирани от св. Т. и били заплатени от св. И.. При извършването на плащането на св. И. не бил представен финансов касов бон или бележка от кочан ръчни касови бележки. След като служителите по приходите се легитимирали, извършили проверка на фискалното устройство на търговския обект, посочено по – горе, в хода на която отпечатали дневен финансов отчет с № 0012138/07.01.2023 г. , от който установили, че извършената от тях контролна покупка не била отразена в него. С оглед на това св. В. съставил протокол за извършена проверка с № 0476967/07.01.2023 г., в който отразил всички констатации по повод проверката и с който, на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ДОПК посочил датата, часа и мястото на съставянето на акта за констатираното на мястото административно нарушение и призовал управителя на търговското дружество за явяването му лично или чрез негов представил, който да присъства. Протоколът бил подписан от съставителя му – св. Р. В. и от присъствалите на мястото на проверката – св. И. Т., св. М. И. и В. М..

На 17.01.2023 г. в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111, офис „НАП“ – Младост, св. Р. В. изготвил акт за установяване на административно нарушение с № F692422/17.01.2023 г. в присъствието на св. М. И. и а. В. М. – в качеството му на пълномощник на „Зорница – В.Л“ ЕООД – гр. Етрополе.

Като фактическа обстановка относно извършването на нарушението били посочени констатациите, отразени в протокол с № 0476967/07.01.2023 г., с оглед на което бил направен правен извод, че с това дружеството не е изпълнило задължението си за направеното плащане да издаде фискална касова бележка, с което е извършило нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС. Актът бил подписан от св. М. В. като свидетел и от а.ов, но не и от актосъставителя – св. В.. След това препис от него бил връчен на а.ов още същия ден.

Въз основа на така съставия АУАН, било издадено Наказателно постановление с № 701384- F692422/01.05.2023 г. от Началник отдел 3

„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ , упълномощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО с № ЗЦИ – 1149/25.08.2020 г. , с което, с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации, посочени в акта, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на „Зорница – В.Л“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева. На 12.02.2024 г. посоченото НП било връчено на а. М. – в качеството му на пълномощник на дружеството – нарушител. Същият подал жалба срещу него на 26.02.2024 г.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени доказателства, посочени по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.

От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Р.

Х. В., М. В. И. и И. В. Т., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката, като напълно кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. С оглед на това съдът счита, че показанията на всички горепосочени свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл остават необосновани и се явяват неоснователни възраженията в жалбата относно фактическата обстановка, при която е протекла извършената проверка и която е описана в оспорваното НП.

С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява основателна, с оглед на което ще следва да бъде уважена, респ. оспорваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени 4 съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление. В този смисъл съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи не само оспорваното НП, но и АУАН, въз основа на който е издадено.

В хода на делото, безспорно се установи, че приложеният към административнонаказателната преписка АУАН не е подписан от актосъставителя. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният такъв е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му от съставителя представлява съществено нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство като цяло. В разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и производството по съставянето му. Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което се приравнява на липса на издаден акт и именно поради това въпросното нарушение се явява съществено такова. Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН, функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се „санира” след предявяването на АУАН на нарушителя (а и реално не е).