Определение № 2863 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2863 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002103861 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Община Съединение срещу въззивно решение № 807 от 19.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1290/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х състав, с което, като е потвърдено решение № 1534 от 05.04.2024 год., постановено по гр. дело № 1477/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ състав, са уважени предявените от К. А. Й. срещу Община Съединение искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД-32 от 09.01.2024 год. на кмета на Община Съединение и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в Дирекция „ТСПГСЕУСДД“ – община Съеднение, в кметство с. Ц., общ. С., обл. П..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ответника – в дадените по реда на чл. 193 КТ обяснения ищцата не била дала конкретно обяснение за нито едно от отсъствията си от работа в посочените в искането времеви периоди, като това било 1 създало пречка на работодателя да извърши преценка на основанията за отсъствията на ищцата от работа, различна от извършената в уволнителната заповед, в резултат на което достигнал до извода, че са извършени диспициплинарни нарушения, обосновавайки налагането на най-тежкото дисципнлинарно наказание. Неправилно въззивният съд приел, че работодателят бил злоупотребил с правото си на уволнение – напротив ищцата била злоупотребила с правото си на писмени обяснения, както и с правото си на защита в хода на образуваното дело, като била въвела твърдения, които следвало да заяви в процедурата по чл. 193 КТ. Въззивният съд не обсъдил доводите във връзка с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и приложението на чл. 190, ал 1, т. 3 КТ вр. с § 1, т. 22 от ДР на КТ – напротив подменил правното основание на извършеното уволнение /нормите на чл. 187, ал. 1, т. 1 и 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 1 НК не били посочените в заповедта за уволнение/ и недопистимо анализирал продължителността на отсъствието на служителя от работа, за да го отнесе към разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, изискваща всяко закъснение да бъде не по-малко от 1 час. Неправилен бил изводът, че по делото не е установена продължителността на работното време.

Липсвала тенденциозност в отношението на работодателя към ищцата. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Нормата на чл. 193 КТ задължава ли работника/служителя да заяви пред работодателя добросъвестно всички факти и обстоятелства от значение за определяне на поведението му като нарушаващо трудовата дисциплина, като представи доказателствата си в подкрепа на тези твърдения, и недобросъвестното представяне на тези факти и обстоятелства от страна на работника или служителя прави ли уволнителната заповед незаконосъобразна, ако в нея фактическата обстановка е възприета и анализирана от страна на работодателя въз основа на недобросъвестно представени от работника или служителя факти и обстоятелства?

2/ За целите на квалифициране на нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, като „системни“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. с § 1, т. 22 от ДР на КТ, необходимо ли е да бъде установено и че същите попадат в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, изискваща тези нарушения да са с продължителност не по-малка от 1 час?

3/ При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при хипотезата, предвидена в нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – „системни нарушения на трудовата дисциплина“, задължително ли е работодателят да извърши преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като се има предвид, че е налице легална дефиниция на „системните нарушения на 2 трудовата дисциплина“, съдържаща се в § 1, т. 22 от ДР на КТ, свързана с констатиране единствено на броя, а не на вида и хирактера на извършените нарушения в продължение на една година?

4/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички твърдения във въззивната жалба, всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а останалите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението.

Ответникцата по касационната жалба К. А. Й. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено от доказателствата по делото, че ищцата К. А. Й. работила по трудов договор при ответника Община Съединение, с място на работа – Кметство с.Ц., Община С. – сключен за неопределено време, до завръщането на отсъстващ титуляр.

Трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № РД-32 от 09.01.2024 год. н а кмета на Община Съединение, с която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Въззивният съд е счел от правна страна, че заповедта за уволнение отговаря на формалните изисквания на чл. 195 КТ – същата е мотивирана, като в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Приел е, че са спазени и преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 194 КТ. Работодателят е осъществил и процедурата по чл. 193 КТ, като преди налагането на дисциплинарното наказания от ищцата били поискани писмени обяснения, като такива били дадени на 08.01.2024 год. Изложил е съображения, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато служителят виновно не е изпълнил трудовите с и задължения, като при определяне на наказанието, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Като се е позовал на практиката на ВКС /решение № 4 от 13.03.2020 год. на ВКС по гр. дело № 544/2019 год., III г. о., ГК, решение по гр. дело № 2293/2018 год. на ВКС, IV г. о., ГК, решение по гр. дело № 4585/2017 год. на ВКС, III г. о., ГК, решение по гр. дело № 564/2011 год. на ВКС, IV г. о., ГО, решение по гр. дело № 2302/2016 год. на ВКС, IV г. о., ГК, решение по гр. дело № 1417/2011 год. на ВКС, III г. о., ГК/, въззивният съд е приел, че при приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи 3 отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

Въззивният съд е констатирал, че според представената заповед № РД-32 от 09.01.2024 год. на кмета на Община Съединение, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за следните нарушения на трудовата дисциплина: отсъствие на служителката от работа без основателна причина на датите:

12.12.2023 год. от 12.00 до 13.00 ч.; на 13.12.2023 год. от 12.00 до 13.10 ч.; на 14.12.2023 год. от 10.30 до 10.50 ч., от 11.30 до 13.00 ч. и от 15.25 до 15.50 ч.; на 15.12.2023 год. от 12.00 до 13.00 ч.; на 18.12.2023 год. от 14.00 до 14.30 ч. и на 19.12.2023 год. от 10.00 до 10.20 ч. и от 10.35 до 10.45 ч., като за тези обстоятелства е постъпил доклад от кмета на с. Ц. – А. Б., както и че се касае до системни нарушения на трудовата дисциплина и наказанието се налага съобразно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 и 10 КТ. За установяване факта на извършване на нарушенията работодателят е разпитал лицето, изготвило доклада като свидетел, като в показанията й изнесените в доклада факти се припокриват. В тази връзка е приел, че описаните в уволнителната заповед нарушения попадат в хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, а именно преждевременно напускане на работа /преди утвърдената обедна почивка/ и неуплътняване на работното време, като съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения, или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час.

С оглед твърдението на ответника /в отговора на исковата молба/, че утвърдената обедна почивка в Община Съединение е 30 минути – от 12.30 ч. до 13.00 ч., и при приспадане на времето за обедната почивка, въззивният съд е формирал извода, че нито едно от описаните нарушения, освен това на 14.12.2023 год., не е в рамките на един час. Посочил е, че за 14.12.2023 год. има писмени данни от „Български пощи“ ЕАД, че в 11.07 ч. ищцата е изпратила 2 бр. обикновени кореспондентски пратки с подател кметство и получатели – Районен съд – Пловдив и частни съдебни изпълнители Л., Г. и Д.. Според удостоверението н а „Български пощи“ ЕАД, на 18.12.2023 год. в 14.10 ч. ищцата е получила пратка с получател – Кметство – с. Ц., или напускането на работното място на 14.12.2023 год. и на 18.12.2023 год. е било свързано с изпълнение на служебни задължения на ищцата, които са й възложени съобразно връчената й длъжностна характеристика – в същата изрично е предвидена дейност по връчване на призовки, съдебни удостоверения, както и изпълнение на други дейности, възложени от прекия ръководител, секретаря и кмета на общината.

Докладът на кмета в частта му относно датата 14.12.2023 год. бил неверен, тъй като кметът на селото, разпитан и като свидетел, сочел, че от 10.30 до 10.50 ч. ищцата била 4 извън работното място, от 10.50 ч. до 11.30 ч. – била на работа, а от 11.30 до 12.00 ч. – не била на работното си място, а видно от удостоверението на „Български пощи“ ЕАД в 11.0 7 ч. бил съставен документ за изпратени от ищцата 2 бр. пратки, т.е. в този момент тя била в пощата. Поради това е счел, че докладът и показанията на свидетелката А. Б. са опровергани по отношение на точните часове, в които ищцата била, респ. не била в кметството, като е посочил, че други доказателства в подкрепа на тезата на работодателя не са събрани по делото.

В обобщение е формиран извода, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които се твърди, че са извършени от ищцата, не са установени категорично по делото.

А дори и да се приеме, че такива нарушения са извършени от ищцата, то при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ същите не са толкова тежки, че да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Поради това е приел, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищцата – възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.