Решение № 22886 от 16.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22886 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110121861 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „*** ***“ АД да заплати на А. Р. М. сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от ищеца в качеството му на водач на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, пострадал при ПТП, настъпило на 24.03.2021г. в гр. София, на бул. „***“, в близост до магазин „***“ по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ, гражданската отговорност на автомобилистите на който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***т“, както и сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вредифизически и емоционални болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от същия инцидент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането24.03.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 24.03.2021г. около 21:00 часа управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР в гр. София, в най- лявата от трите пътни ленти в една посока по бул. „***“, когато в близост до магазин „***“ водачът на попътно движещия се в съседната, средна лента лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ предприел рязко навлизане в лентата за движение на лек автомобил „*** ***“, с което станал причина за настъпване на удар помежду им. В резултат от удара управляваното от ищеца МПС се завъртяло няколко пъти и се ударило в намиращите се вляво пътни мантинели. Като последица от ПТП А. М. претърпял травматични увреждания- дълбоко охлузване в лявата тилно- слепоочна област на главата, както и контузия на шията, причинили му остри и интензивни болки през първите две седмици след инцидента, отключили остро главоболие и изчезнали напълно след около месец след ПТП. Това, от своя страна, препятствало пострадалия да извършва нормално ежедневните си дейности- да работи ефективно като авиационен техник, както и да практикува любимите си занимания, свързани с физическа активност. Освен това, А. М. изживял уплаха, стрес, започнал да изпитва смущения в съня, чувство на тревожност и безпокойство, получавал паники, поради което около месец след инцидента се наложило да потърси специализирана помощ от психолог, във връзка с което преминал през осем психологически сеанса, за което заплатил 250.00 лева, които, както и заплатената такса за освидетелстването му след ПТП в размер на 50.00 лева, претендира да му бъдат 1 възстановени от ответника в качеството му на застраховател на гражданската (деликтната) отговорност на соченото за делинквент лице. Претендира да бъде обезщетен и за описаните неимуществени вреди, като му бъде заплатено обезщетение от 3000.00 лева, както и законна лихва върху сумите и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП, а в тази връзка- и доказателствената стойност на протокола за ПТП, и поддържайки, че изключителна причина за настъпване на инцидента е поведението на ищеца, който не се съобразил с останалите участници в движението и с това създал предпоставки за удара, като в условията на евентуалност това поведение на А. М., както и непоставянето на предпазен колан от същия се сочат като съпричиняващи вредоносния резултат, а с това и като основание за редуциране на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател. Оспорва се доказаността на обстоятелството ищецът да е пострадал при ПТП, видът и характерът на получените от него травматични увреждания, както и съществуването на причинна връзка между тях и инцидента. Ответникът счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишен с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди оспорва необходимостта от извършване на изследванията, във връзка с които са извършени процесните разходи, доколкото същите не били назначени от лекар. Поддържа, че в случай че искът бъде счетен за основателен, законна лихва се дължи след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заявената извънсъдебна претенция, т. е. от 28.03.2020г. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено *** „***т“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***т“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на сочения за делинквент (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени и неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за неговото лечение и възстановяване след инцидента, както и в изживените от него болки, стрес, безпокойство; 4/ причинноследствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

С доклада по делото, след служебно извършена от съда справка в информационния център на Гаранционния фонд, съобразно нормата на чл. 155 ГПК на страните е съобщено, че в случая наличието на валидно и действащо към датата на ПТП правоотношение по договор за задължителна застраховка „***т“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ не подлежи на доказване. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение не е спорно между страните, а и за установяването му по реда на чл. 190 ГПК към делото е приобщена застрахователна полица за застраховка „***т“ с предмет гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ.

2

Установява се от съставения протокол за ПТП № ***/25.03.2021г., че същото е настъпило на 24.03.2021г. в гр. София, на бул. „***“, срещу магазин „***“, като управляваният от ищеца А. Р. М. лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР се движил в най- лявата пътна лента на бул. „***“ в посока от ул. „Самара“ към бул. „Цариградско шосе“, когато в района на кръстовище, образувано от булеварда с улица без име, попътно движещият се в съседна пътна лента лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ предприел навлизане в лентата за движение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, ударил същия, като в резултат от удара лек автомобил „*** ***“ се ударил в намиращата се вляло от пътя по посоката му на движение мантинела. В идентичен смисъл е и изложеното от водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР- ищеца А. Р. М., в уведомлението за настъпило застрахователно събитие от 09.06.2021г., с което последният е сезирал ответното дружество с искане да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. С оглед на това, доколкото така описаният механизъм на ПТП се установява по идентичен начин от приобщените писмени доказателства, като данните в последните не се оборват от останалата доказателствена съвкупност, а напротив- намират опора в неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което обосновано от техническа гледна точка е да се приеме, че процесният пътен инцидент е настъпил при описания в коментираните писмени доказателства, респ. в исковата молба, механизъм, следва да се приеме за доказано, че поведението на водача на лек автомобил „***“ е станало причина за инцидента. Преминавайки в съседната лента за движение, в която в този момент се е движил лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, без да пропусне същия, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и именно това негово виновно и противоправно поведение е станало причина за настъпване на процесния пътен инцидент.

Същевременно, по делото не са приобщени доказателства, установяващи твърденията от името на ответното дружество, че поведение на ищеца обективно е станало единствена причина, евентуално е допринесло за осъществяване на инцидента. Така, по делото няма данни ищецът да не е съобразил поведението си с останалите участници в движението- така, както това се поддържа в отговора на исковата молба, като за пълнота и прецизност следва да се изясни, че според настоящия съдебен състав така заявено, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат в тази му част е твърде общо и неконкретизирано, поради което и по правило не е годно надлежно да сезира съда да го разгледа по същество.

Получените от ищеца в резултат от процесния пътен инцидент конкретни травматични увреждания се установяват от приобщената по делото и неоспорена медицинска документация, както и от изготвеното въз основа на нея и също неоспорено заключение на съдебно- медицинската експертиза, по отношение на чиято пълнота и обоснованост за съда не възниква съмнение, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- съдебен медик в резултат от процесния пътен инцидент ищецът е получил дълбоко охлузване от около 6 см в лявата тилно слепоочна област на главата, както и контузия на шията, за които при наличните данни по делото вещото лице е възприело, че представляват мекотъканни травматични увреждания. Експертът е изяснил, че тези травми могат да бъдат причинени по време и начин, съобщени в исковата молба- от контакт на слепоочно- тилната област на главата вляво с част от интериора на лекия автомобил в съседство, респ. от рязко движение на главата в шията от инерционни въздействия. Допълнил е, че в случая за травмата в областта на шията следва да се приеме, че е причинена индиректно, като е разяснил, че в условията на ПТП подобна травма е честа и се реализира от рязко движение на главата с нараняване от преразтягане на паравертебралната шийна мускулатура, в случая без ангажиране и на костно- ставни структури на гръбначен стълб. В писменото си заключение 3 вещото лице е пояснило, че при липса на данни за възникнали усложнения болките и страданията от получените травми, както и временните функционални нарушения, свързани с болезнени движения на шията, следва да са отшумели за до около две седмици след инцидента. Изрично по отношение на увреждането в слепоочната област в проведеното на 22.05.2024г. открито съдебно заседание експертът е изяснил, че макар при прегледа на пострадалия непосредствено след ПТП същото да не е отразено, доколкото е било видимо при съдебномедицинския преглед впоследствие, следва да се приеме, че и това увреждане е резултат от процесния пътен инцидент, тъй като описанието му в съдебномедицинското удостоверение съответства по време и начин на получаване на съобщеното от пострадалия при прегледа.

Съгласно изричните разяснения на съдебния медик в заключителната част на писменото му заключение в случая всяко от установените травматични увреждания с оглед специфичния начин на получаването им и анатомичната област от тялото, в която са локализирани, би могло да бъде получено и при поставен предпазен колан от ищеца. С оглед на това, дори и да се приемат за доказани фактическите твърдения, с които ответникът обосновава възражението за съпричиняване в тази му част, каквито в случая тези твърдения не са, тъй като по делото не са приобщени каквито и да е данни за установяването им, това възражение не би било годно да обоснове извод за наличие на основание за редуциране на отговорността на делинквента, респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя му по смисъла на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.