Решение № 72 от 09.02.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Хасково, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Ив. Даскалова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640101826 по описа за 2021 година

Предявени са от Р. Д. Х., от гр.С., против Б. Д. Ч. и Н. М. Ч., двамата от гр.Х., искове с правно основание чл.109 и чл.108 от ЗС.

Ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***************** г. на Нотариус Х. К.а, с район на действие Хасковски районен съд, заедно с брат си Д.Д.Д. били собственици на дворно място, отредено за част от имот с планоснимачен № 4321 в квартал 226 по плана на град Хасково, утвърден със заповед № 1366/1988 г., с площ по скица 313 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда. Към настоящия момент поземленият имот бил с кадастрален идентификатор ***, а изградените в него сгради били, както следва: сграда с идентификатор *** - представляваща жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи 1 и застроена площ 78 кв. м., одобрена сьс Заповед за одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК и сграда с идентификатор ***, с функционално предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1 и застроена площ 20 кв. м, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, и административен адрес: гр. Х., ул. „******“ № **. Твърди се, че от придобиването на имота и до сега тя и нейният брат полагали грижа за него, като го поддържали в добро 1 състояние, редовно заплащали всички дължими данъци и били извършвали редица действия по неговото благоустрояване и действия, свързани с упражняване правото им на собственост. Никой от тях не бил обременявал имота с вещни тежести, не бил учредявал право на ползване или право на строеж на трети лица или на другия съсобственик, респективно - не били предавали владението на имота или ид.части от него, не били дарявали, заменяли или отчуждавали същия, не са се отказвали от правото си на собственост. С НА за покупко-продажба на недвижим имот № *********** г. от 10.12.205г. Б. Д. Ч., по време на брака си с Н.

М. Ч., закупил ид.част от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 339 кв.м., ведно с построената в южната част на имота жилищна сграда с идентификатор ***, а другата ид.част от имота била общинска собственост съгласно АОС № 589/01.09.1999 г. Сочи се още, че през 2017 г. ответниците, без съгласието им и без правно основание, съборили част от съсобствената на ищцата и брат й къща с идентификатор *** в собствения им ПИ, като разрушили част от покривната конструкция и стената на къщата. В тази връзка се пояснява, че първоначално сградите с идентификатори *** и *** били една обща сграда, с общи стени и общ покрив, която сграда била изградена от родителите на Н.Ц. и семейството му роднини на ищцата, и къщата била обитавана само от тяхната фамилия. При започване на изграждането на изцяло нова постройка върху основите на старата постройка, ответниците съборили общата стена на къщата и част от покривната конструкция. Според ищцата неправомерните увреждащи действия на ответниците били с цел да извършат незаконно строителство в част от имота на ищцата, а именно - същите изградили нова къща без необходимите за това книжа, без разрешение за строеж, без спазване на отстояния и т.н. Освен това, при изграждане на новата сграда, ответниците навлезли в нейния имот, като част от сградата, ползвана от тях, била разположена върху него, като по този начин й били отнети и била възпрепятствана да ползва площ от 5 кв.м., заключена под постройката, което било установено от възложена от нея експертиза на специалист-геодезист. На следващо място, без разрешение от собствениците, ответниците били разрушили собствената на ищцата съществуваща дървена ограда между двата имота, която била построена от нейните родители. След премахването й те построили нова бетонова ограда, като при замерване от геодезист се установило, че навлизала в имота на ищцата, а при извършена проверка от служители на Община Хасково било констатирано, че била изпълнена ограда върху бетонов фундамент от 0.10 м с плътна част 1.10 м. и прозирна част 2

0.5 м, с обща височина от терена височина 1.70 мм и дължина 11.40 м. След така направените констатации, оградата била заменена с ажурна такава, но не било променено местоположението й. От извършените замервания на геодезиста било установено, че при поставяне на оградата ответниците завзели реални части в размер на 15 кв.м. от имота на ищцата. Сочи, че съгласно чл. 48 ЗУТ при такива огради следвало да е налице съгласие от собственика на съседния имот, в случай, че оградата е по регулационната линия на двата имота и било недопустимо да се поставя ограда и да се завзема чужд недвижим имот. При изграждането на тази ограда, премествайки я с над 40 см. в имота на ищцата, в западната част на същия, площта от 15 кв.м. попаднала между изградената от ответниците незаконна ограда в имота на ищцата и имотната граница на ПИ ***, където реално следвало да бъде изградена тази ограда. Така те прекратили достъпа на собствениците да използват част от собствения им имот с площ от 15 кв.м., поради което ищцата обективно била лишена от възможността да ползва собствеността си по начин, който намери за добре. Предвид изложеното и след допуснато изменение на предявените искове на основание чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание, проведено на 09.01.2023г., ищцата моли съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, а именно: да премахнат гореописаната част от незаконния строеж, представляващ къща с идентификатор ***, попадаща в границите на имот с идентификатор ***, с което препятстват правото на ищцата да ползва част от недвижимия си имот в размер на 0.7 кв.м., попадаща под изградената сграда; да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на завзетата от ответниците спорна част от 0.7 кв.м. и да се осъдят да предадат владението върху същата на ищцата; да се осъдят ответниците да премахнат изградената от тях ограда, попадаща в ПИ с идентификатор ***, ограничаваща правото на ищцата да ползва част от съсобствения си недвижим имот в размер на 0.4 кв.м.; да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на тези спорни 0.4 кв.м., и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху същите; както и да бъдат осъдени да възстановят разрушената от тях съществуваща дървена ограда по регулационната граница между двата ПИ с идентификатори *** и ***. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват твърденията на ищцата, че тя и брат й поддържали имота си в добро състояние.

3

Излагат насрещно твърдение, че те от дълги години не живеели в имота, не го стопанисвали, не поддържали жилищната сграда и оградите. Процесният имот бил занемарен, обрасъл с гъста растителност, а жилищната сграда постепенно се рушала. Сочат, че когато двамата ответници през 2015г. придобили собствеността върху ид. част от ПИ *** и върху цялата сграда ***, те установили, че сградата имала обща стена със сградата на ищцата в съседния имот - сграда ***, от която била останала около 1/3 част, а частта от общия покрив, покриващ тази сграда, бил много пропаднал. Оспорват твърденията на ищцата, че жилищната сграда на ответниците представлявала незаконен строеж, тъй като след проверка от Община Хасково било установено, че били извършени СМР за частичен ремонт на сградата, изразяващи се основно в нова външна мазилка по фасади, саниране и ремонт на покрив, за което не се изисквало разрешение за строеж. Също така било установено, че заснетите в двата имота сгради по предходните регулационни и кадастрални планове, одобрени със Заповед № 1366/1988 г. и Заповед № 1357/2008 г., били в същия вид, както били заснети в КК на гр. Хасково, одобрена през 2006 г. Ответниците твърдят още, че в процеса на извършване на ремонтните дейности, за да стабилизират и санират общата стена между двете сгради, били принудени да я превърнат във външна стена на своята сграда. Към този момент покривът над сградата на ищцата бил изцяло пропаднал, поради което не било извършвано и не било необходимо разрушаването му. Относно твърденията, че били разрушили без съгласие на ищцата дървена ограда между двата имота и я заменили с нова бетонна ограда, впоследствие заменена с ажурна, която навлизала в нейния имот, както и че завзели площ от имота й, сочат, че по тези нейни твърдения била образувана административна преписка по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, по която били правени проверки от Община Хасково, РДНСК - Хасково и ДНСК. Бил съставен Констативен акт, в който били изложени констатации за всички огради, като за процесната ограда било констатирано, че тя била изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, при което ответниците доброволно били демонтирали същата и я подменили с ажурна, но контролните органи не констатирали навлизане на оградата в имота на ищцата. Поддържат, че ответниците не били премествали мястото на оградата между двата имота и изградили новата ограда, на мястото на съществуваща стара дървена такава, която била напълно компрометирана и не изпълнявала функциите си. В условията на евентуалност твърдят, че разминаването се дължало на допусната грешка в КК на гр. Хасково, както и че ищцата не била собственик на площта, получила се в резултат на разминаването, с 4 оглед правото й на собственост от 1/2 ид.ч. от процесния имот, по отношение на която площ ищцата не можела да се легитимира като собственик и същата никога не била владяна от нея. С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***************** г. на Нотариус Х. К.а, с район на действие Хасковски районен съд, ищцата Р. Д. Х. и брат й Д.Д.Д. са собственици на дворно място, отредено за част от имот с планоснимачен № 4321 в квартал 226 по плана на град Хасково, утвърден със Заповед № 1366/1988 г., с площ по скица 313 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда. Видно от доказателствата по делото е, че към момента поземленият имот е с идентификатор ***, а изградените в него сгради са със следните номера: сграда с идентификатор *** - представляваща жилищна сграда - еднофамилна, с брой етажи 1 и застроена площ 78 кв. м., одобрена сьс Заповед за одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК и сграда с идентификатор ***, с функционално предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1 и застроена площ 20 кв. м, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес - гр. Х., ул.

„******“ № **.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том V, рег. № 10422, дело № 739 от 2015г. на Нотариус К.В., ответникът по делото Б. Д.

Ч. е придобил 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Х, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с административен адрес – гр.Х., ул.“******“ № **, целият с площ от 339 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план: пл. № 4319, квартал 226 по регулационния план на гр.Хасково, одобрен със Заповед № 1366/88г., при граници на имота: имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***, при граници за имота по нотариален акт: улица, имот с пл. № 4318, № 4321, ведно с построената в южната част на имота Жилищна сграда с идентификатор ***, с площ 58 кв.м., на един етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. Така описната сграда с идентификатор *** е 5 собственост на ответниците Б. Ч. и Н. Ч. в режим на СИО, тъй като е закупена по време на брака им /Удостоверение за граждански брак от 16.01.1995г., издадено от Община Хасково/. Поземленият имот с идентификатор *** е съсобствен между ответниците Б. Ч. и Н. Ч., и Община Хасково, при равни квоти.