Решение № 619 от 03.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000563 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 във вр. с чл. 627, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 28.01.2022 г. на молителя „Иммо – Централ“ ЕООД срещу разпореждането от 25.11.2021 г. по т. д. № 664/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, с което е отхвърлена молбата за постановяване на отказ за изпълнение на решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани, Румъния.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че не е налице основанието за отказ за изпълнение по чл. 45, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, тъй като на молителя е бил връчен на 18.11.2016 г. документът за образуване на производството пред румънския съд, както и му е връчен и крайния съдебен акт. Твърди се, че от събраните доказателства се установявало, че пред румънския съд молителят е бил призоваван от несъществуващ адрес – гр.

София, ул. „Цар Асен“ 641/3, а назначените служебни адвокати не били упълномощени от него, като не му било връчено решението на съда. Сочи се, че не били налице основания за компетентност на румънския съд по Регламент /ЕС/ № 1215/2012, а компетентни били българските съдилища. Твърди се и, че взискателят „Предконсулт“ ООД бил представил неистинско удостоверение по чл. 53 от регламента пред СГС, доколкото в ПДИ било посочено, че е предприето изпълнение въз основа на удостоверение по чл. 53 от регламента от 14.02.2020 г., издадено по дело № 2862/223/2019 г., а с молбата от 24.09.2021 г. същият представил удостоверение от 26.08.2021 г. по дело № 2102/223/2016 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи искането за отказ за изпълнение.

Въззиваемият „Предконсулт“ ООД – ответник по молбата – чрез процесуалния си представител 1 оспорва жалбата. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Иммо – Централ“ ЕООД с молба от 13.04.2021 г., с която по реда на чл. 622б ГПК е поискано постановяване на отказ за изпълнение на решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани, Румъния.

В молбата се твърди, че на 15.03.2021 г. на молителя била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218390400084 на ЧСИ И. М. – К., заедно с удостоверение по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 от 14.02.2020 г. по дело № 2862/223/2019 г. на Районен съд Дръгъшани, в което е удостоверено осъждане на молителя да заплати на „Предконсулт“ ООД, регистрирано в Румъния, парични суми. Удостоверението по чл. 53 от регламента било издадено въз основа на решение № 416/2019 г. по същото дело, което пък било издадено въз основа на решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани, а не въз основа на търговски или граждански договор между страните, поради което нямало основание за специалната компетентност по чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Дори и по правилата на чл. 7 или чл. 4 от регламента компетентни били българските съдилища, доколкото се касаело за извършване на услуга от молителя, изразяваща се в преработване на каучук, извършена на територията на България. Поддържа се и нарушение по чл. 45, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, тъй като молителят не бил призован в производството пред румънския съд, нито е участвал в него, а участвалите от негово име служебни адвокати не били упълномощавани от него.

Не му било връчено и съдебното решение. Твърди, че в това производство призовките били изпратени на неверен и несъществуващ адрес, който не съответствал на вписания му адрес на управление.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 1928/17.02.2021 г. по изп. дело № 20218390400084 на ЧСИ И. М. – К., с рег. № ***, връчена на длъжника „Иммо – Централ“ ЕООД на 15.03.2021 г. чрез управителя К. Х..

Поканата е отправена за изпълнение на задължения към „Предконсулт“ ООД, регистрирано в Румъния, по удостоверение по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 от 14.02.2020 г. по дело № 2862/223/2019 г. на Районен съд Дръгъшани – Румъния, за заплащане на следните суми: 4 408 евро, заедно със законната лихва от 24.05.2016 г. до изплащането, 5370 леи /68,88 евро/ – съдебни разноски. Издаването на удостоверението е постановено с решение № 416/14.11.2019 г. по дело № 2862/223/2019 г. на Районен съд Дръгъшани – представено в превод и оригинал. В мотивите на същото, страница предпоследна, е посочено, че адресът на „Иммо – Централ“ ЕООД е в гр. София, ул. „Цар Асен“ 641/3.

Удостоверението е издадено за изпълнение на задължения, присъдени с решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани. В т. 4.3.2 от същото е посочено, че съдебното решение е постановено в отсъствие на ответника „Иммо – Централ“ ЕООД, но на него на 18.11.2016 г. е бил връчен документа за образуване на производството или равностоен документ. В т. 3.4.1 е посочено, че адресът на същото дружество е в гр. София, ул.

„Цар Асен“ 64/1/3.

От представения в превод заверен препис на решение № 517/24.05.2018 г. е видно, че е бил уважен иск от „Предконсулт“ ООД срещу „Иммо – Централ“ ЕООД за заплащане на посочената 2 сума, представляваща недължимо авансово заплатена от ищеца на ответника сума за недоставена част от невулканизиран каучук през 2015 г. В мотивите и диспозитива на решението е посочено, че ответникът е бил представляван от представители в Румъния – адв. Г. И. и адв. Е. Н.. В заверката на преписа е посочено, че решението е потвърдено с решение от 21.03.2019 г. по дело № 343/А на Окръжен съд Вълчя. На стр. 1 от мотивите на решението е посочено, че адресът на „Иммо – Централ“ ЕООД е в гр. София, ул. „Цар Асен“ 64/1/3, в диспозитива на решението е посочено, че адресът е в гр. София, ул. „Цар Асен“ 641/3.

Към молба от 24.09.2021 г. на „Предконсулт“ ООД е представено и друго удостоверение по чл.

53 от регламента от 26.08.2021 г., издадено въз основа на същото решение № 517/24.05.2018 г., със същото съдържание.

Представен е и препис от фактура № 1/06122015/7.12.2015 г., издадена от „Иммо – Централ“ ЕООД без посочен получател, за общата сума 10 000 евро, от които 3 700 евро – за каучукова смес, 1 200 евро – транспорт до Румъния, 5 100 евро – логистична такса, преработване на каучук.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на обжалване е разпореждане на окръжен съд, с което е отказано постановяване на отказ за изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка на Европейския съюз, попадащо в обхвата на Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Съобразно чл. 622б във вр. с чл. 623, ал.

6 ГПК жалбата се разглежда по реда на въззивното производство и по нея се постановява решение, т.е. същата е въззивна, а не частна. Изключително компетентен да я разгледа е Софийският апелативен съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

І. По молбата по чл. 622б ГПК

Спрямо постановените в държави членки на Европейския съюз съдебни решения по граждански и търговски дела са установени специални наднационални правила за признаване и допускане на изпълнението им в друга държава членка. Целта на тези специални правила е установяване на свободно движение на съдебни решения в рамките на ЕС, като необходимо условие за функционирането на общия пазар на ЕС. Исторически материята е претърпяла развитие, като общата й регламентация в правото на ЕС първоначално е уредена в Брюкселската конвенция от 1968 г., а впоследствие от Регламент (ЕО) № 44/2001 и в сега действащия Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Действащият Регламент /ЕС/ № 1215/2012 се прилага към съдебни решения, постановени в производства, образувани на и след 10.01.2015 г., към автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10.01.2015 г. /чл. 66, ал. 1/, а спрямо предхождащите тази дата се прилага предходния Регламент (ЕО) № 44/2001 /чл. 66, ал. 2/.

Според първите два акта /Брюкселската конвенция и Регламент (ЕО) № 44/2001/ процедурата по изпълнение на решение, постановено в друга държава членка на ЕС, е изисквала провеждане на специално съдебно производство в държавата по изпълнение /екзекватура/, в което 3 изпълняемостта е следвало да се допусне /обяви/ със съдебен акт. Действащият Регламент /ЕС/ № 1215/2012 премахва производството по екзекватура и установява пряка изпълняемост на съдебните решения по граждански и търговски дела, постановени в друга държава членка /чл. 39/.

Тази изпълняемост се установява ad hoc от компетентния орган по изпълнение в държавата членка по изпълнението въз основа на документите по чл. 42, представени от молителя: а) препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му; и б) удостоверение по чл. 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност. При тези условия в Република България съдебното решение, постановено в друга държава членка, е прогласено за пряко изпълнително основание – то подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист /чл. 622а, ал. 1 ГПК/, като съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на документите по чл. 42, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 /чл. 622а, ал. 2 ГПК/.

Тъй като премахва производството по екзекватура Регламент (ЕС) № 1215/2012 регламентира защитата на длъжника срещу прякото изпълнение по друг начин – чрез уреждане на право да поиска отказ за изпълнение, който се постановява по съдебен ред при наличие на едно от предвидените основания по чл. 45 от регламента във вр. с чл. 46 от същия. Според чл. 47, ал. 2 от регламента процедурата за отказ за изпълнение, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на сезираната държава членка. Неуреден в регламента е срока за подаване на подобно искане, поради което в чл. 622а, ал. 6 от българския ГПК този срок е установен на 1месечен от връчването, което съдебният изпълнител извършва на длъжника на документите по ал.

5 /копие от удостоверението по чл. 53 и поканата за доброволно изпълнение/. Предвидено е и в чл.

622б ГПК, че молбата за отказ за изпълнение се подава и разглежда по реда на чл. 623.

Настоящата молба за отказ за изпълнение е подадена в срока по чл. 622а, ал. 6 ГПК, доколкото връчването по реда на чл. 622а, ал. 5 ГПК на молителя е било извършено на 15.03.2021 г., а молбата е подадена на 13.04.2021 г. Като основания за отказ в молбата се поддържа, че изпълняваното румънско съдебно решение е постановено в нарушение на правилата за международна компетентност по Регламент /ЕС/ № 1215/2012 и на чл. 45, ал. 1, б. „б“ от същия.

По наведените основания въззивният съд намира следното:

1. Процесното удостоверение по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 от 14.02.2020 г. е издадено въз основа на решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани, което е изрично посочено в т. 4 от удостоверението. Противно на твърденията на молителя то не е издадено въз основа на решение № 416/14.11.2019 г. по дело № 2862/223/2019 г. на Районен съд Дръгъшани, а това решение е само процесуалното средство за издаване на удостоверението според румънското процесуално право – аналог на българската уредба по чл. 620 ГПК. Следователно, изпълняваното решение е решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани. Видно от представения препис същото е постановено в рамките на търговски спор по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012, в който е бил уважен иск от „Предконсулт“ ООД срещу молителя „Иммо – Централ“ ЕООД за заплащане на посочената сума, представляваща недължимо авансово заплатена от ищеца на ответника сума за недоставена част от невулканизиран каучук през 2015 г.