Решение № 86 от 19.02.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Несебър, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. МенчЕ. като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150100936 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу Е. Л. П. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 50,04 лЕ. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 17,95 лЕ. – лихва върху главницата за периода 25.09.2022г. – 24.07.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 20.05.2022г. – 20.09.2022г. по фактура № 0043933381 от 25.08.2022г. и фактура № 0044097657 от 26.09.2022г. до имот, находящ се в с. Р., местност „Ю.“, комплекс „***, СОС с ид. № *** , с аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 50,04 лЕ., като за тази сума от ищеца са издадени посочените фактури. Наведено е, че сумата не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват, като се развиват подробни съображения за това, че ищецът е неизправна страна по договора, както и, че са налице неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Твърди се, че за месеците май, юни и юли ищецът не е изпълнил задължението си да фактурира потребеното в обекта количество вода. Излагат се доводи, че клаузата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ е неравноправна. Акцентира се и върху недоказаност на претенцията поради различие в номера на водомера, отразен в заявлението за нов абонат и този в приложената по делото справка. От съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

1

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт от 22.07.2024г. (на л. 54 – л. 55 от делото) се установява, че ответницата придобила на същата дата собствеността върху имот, находящ се в с. Р., местност „Ю.“, комплекс „***, СОС с ид. № ***.

От заявление за откриване на партида с вх. № 36-864/33 от 18.12.2015г., се установява, че ответницата подала до ищеца искане за посочения обект да бъде открита партида. Във връзка с това била открита партида аб. № ***, като на 06.04.2015г. от техник при ищеца в обекта бил монтиран водомер № 0005758, пломба с № 63026, с показание от 1 куб. м.

От фактура № 0043933381 от 25.08.2022г. и фактура № 0044097657 от 26.09.2022г. (на л. 17 – л. 18 от делото) се потвърждава, че за посочения апартамент е открита партида при ищеца, с клиент Е. Л. П. и аб. № ***. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1670/369) са правени отчитания на 20.05.2022г., на 06.08.2022г. (отчетено е потребление от 8 куб.м.) и 20.09.2022г. (отчетено по данни на клиента потребление от 6 куб. м.).

От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0043933381 от 25.08.2022г. била начислена сума за плащане от 23,72 лв., а по фактура № 0044097657 от 26.09.2022г. – 26,32 лв. По делото са представени Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР за цените на ВиК услугите през 2021г. и до края на юли 2022г. и Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. за цените от август 2022г. (на л. 13 – л. 16 от делото). В двете цитирани фактури, касаещи процесните периоди, били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че до имот, находящ се в с. Р., местност „Ю.“, комплекс „***, СОС с ид. № ***, за процесните периоди по двете фактури , е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижими имоти, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода, за което е подадено и изрично заявление за откриване на партида. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект. Изложеното е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на облигационна връзка.

В случая отчитането на процесните водомери е станало на посочените по-горе дати, като същите са „видяни“ от отчетник – в изпълнение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.08.2022г.

2 и 26.09.2023г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 24.09.2022г. и 26.10.2022г. В тази връзка не се приемат за основателни възраженията за неправомерни действия на ищеца при отчитането.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия дава възможност за отчитане показанията на водомерите в обекти, имащи сезонен характер, два пъти годишно. В случая безспорно става дума за такъв обект, с оглед посоченото в нотариалния акт, че същият се намира в комплекс „Рич 2“ в с.

Р.. Освен това ответницата е чужд гражданин, който е очевидно, че не пребивава постоянно на територията на Република България (това е наложило и представителството от особен представител в настоящото производство). Следователно отчитането на 20.05.2022г., 06.08.2022г. и 20.09.2022г. е изцяло при спазване на правилата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ, като дори са извършени повече отчитания от минимално допустимите по общите условия. Не се констатира и неравноправност на клаузата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Посочената разпоредба има за цел да осигури надлежно отчитане (чрез възприемане показанията на водомера от отчетник) при обектите със сезонен характер. По този начин за потребителите биха били избегнати по-неблагоприятни последици, тъй като ежемесечно отчитане в обекти, които се ползват в определен сезон, би довело до липса на осигурен достъп през големи периоди от време и отчитане по реда на чл. 49 от ОУ разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. Такова отчитане би било по-неблагоприятно за потребителите в обекти със сезонен характер, тъй като реалното отчитане следва да е с приоритет пред прогнозното (още повече за обекти, при които се знае, че се ползват само в определен сезон). Последното ясно личи от потребените от ответницата количества за процесните периоди – 8 куб.м. за периода 20.05.2022г. – 06.08.2022г. и 6 куб. м. за периода 06.08.2022г. – 20.09.2022г., които са малки и напълно отговарят на сезонното ползване на обекта.

Следователно не се констатира неравноправност на тази клауза. Доводи за това не могат да бъдат изведени и от по-късното фактуриране, тъй като – както вече се посочи, става въпрос за сезонни обекти, за които фактурирането е логично да се извършва именно през сезона, през който се ползват. Освен това нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ поставя рамки на отчитането и същото не е неограничено във времето и безконтролно. Ако тези рамки не бъдат спазени и ако се извърши фактуриране в нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ, няма пречка при възражение на страната това да бъде съобразено от съда, но не влече след себе си неравноправност на клаузата. В случая не е допуснато нарушение, тъй като отчетите са извършени в кратки срокове (около 2 месеца и половина) и фактурираните количества в периода 20.05.2022г. – 06.08.2022г. са ниски (8 куб. м.).

Поради тази причина отчетът и фактурирането са извършени надлежно, при спазване на ОУ.

Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.

Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Не се приемат 3 възраженията, че е отчетен водомер с друг номер. При монтиране на водомера е логично да се посочват неговите технически данни – сериен номер и номер на пломба. От своя страна за целите на отчета в електронния карнет водомерът може да бъде идентифициран по друг начин (а не с технически параметри). Поради тази причина не става въпрос за разминаване, а за различна идентификация на водомера. В случая абонатният номер и данните на апартамента съвпадат както в заявлението за откриване на партида, така и в справката-извлечение от електронния карнет, което е достатъчно да се приеме, че отчитането е извършено именно в собствения на ответницата обект.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 50,04 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като след прЕ.лутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 25,59 евро.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 25.09.2022г. – 24.07.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 24.09.2022г. и 26.10.2022г., поради което ответницата действително е изпаднала в забава още към 25.09.2022г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 17,95 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло, като след прЕ.лутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 9,18 евро.

По разноските: