Определение № 666 от 13.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. Б.град, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20241200100211 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Адвокатът на ответника подаде искане за допълване на постановеното прекратително определение с разноските за неговото възнаграждение.

Адвокатите на ищеца изпратиха отговор, в който излагат аргументи за неоснователност на искането с правно основание чл. 248 от ГПК.

Съдът констатира, че искането се явява редовно, допустимо и частично основателно.

Настоящият съдебен състав доскоро поддържаше тезата, обоснована в Определение № 107 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 607/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К Н, Определение № 109 от 15.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К Н, Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Н М, и Определение № 138 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т В, съгласно която при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Междувременно обаче СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C-438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и 1 неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата се „развърза“ от минималните адвокатски хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Именно така ще процедира в случая и настоящият съдебен състав.

Представен е ДПЗС /лист 51 от делото/, съгласно който е заплатен хонорар от 2830 лева. В договора е вписан начинът на плащане - в брой. Вписването за направеното плащане в ДПЗС е достатъчно и има характер на разписка, която го доказва /т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е Ч и А Б/.

На ответника безспорно се следват разноски /чл. 78, ал. 4 от ГПК/.

Преценката за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение следва да се основава на правния интерес, който направилата разноските страна има по конкретното дело, на сложността и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, на положените от него усилия, както и на оценката на защитаваното имуществено благо /Определение № 234 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 90/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. В случая, като се вземе предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело и извършените действия от процесуалния представител, свеждащи се само до депозирането на отговор на исковата молба, възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лева /в подобна насока е и Определение № 50210 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 728/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева/.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 592, постановено по делото на 28.05.2024 г., като ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, адрес гр. Е П, ул. „Б б“ № 4, вх. „Г“, да 2 заплати на В. В. Д., ЕГН **********, адрес с. БА., общ. Р, обл. Б.град, ул. „Д“ №, разноски, направени за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 7525 от 03.06.2024 г., подадено от адвокат Г. Г., процесуален представител на В. В. Д., с правно основание чл. 248 от ГПК, за допълване на определение № 592, постановено по делото на 28.05.2024 г., с разноските, направени от Д. за адвокатско възнаграждение, за разликата между присъдените 500 лева и претендираните 2830 лева.

На страните, чрез адвокатите от АД „М“, по ССЕВ, и адвокат Г. Г., по имейл ***, да се връчат копия на настоящото определение, което може да бъде обжалвано от тях в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Б.град.

Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________ 3