Решение № 4456 от 09.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4456 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110106728 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ищцата Г. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.“Р.“*, ап. **, чрез адв. А. Х. Д. от ВАК, адрес: гр.В. бул. „М. Л." № **, ет. * срещу ответника О.В., с адрес гр. В., бул.„О. п. п. № **, иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 761.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за възстановяване на лек автомобил „Р.Л." с per. № ***, собственост на Г. Д. Ч. включващи пътна помощ, закупуване на две гуми и ремонт на преден амортосьор, заден амортисьор и държач на дясната греда, претърпени на 17.05.2025г. от попадане на автомобила в необезопА.а и необозначена дупка на пътното платно в гр.В., на ул."Т.", кръстовище „М.", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 17.05.2025г., датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело, включително и за адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Сочи, че на 17.05.2025 г. около 05:24 часа в град В., на ул.„Т." кръстовището за „М." е настъпило ПТП между дупка на пътното платно и лек автомобил „Р.Л.", с peг.№***. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП №1887452/17.05.2025 г. от мл. автоконтрольор Д. А. в Сектор ПП при ОД на МВР - Варна, в който дупка на пътното платно, собственост на О.В., е била посочена като причина за същото. Описано е било, че МПС е преминало през дупка с размер метър на метър дълбока, необезопА.а и необозначена на платното за движение, пълна с вода.

1

Ищцата излага, че е собственик на лек автомобил „Р.Л." с peг.№*** и е управлявала автомобила, като от попадането в необезопА.а дупка на пътното платно е получила имуществените вреди по нейния автомобил, описани в протокола за ПТП. От ПТП са били нанесени следните щети: спукани две гуми, преден амортосьор, заден амортисьор и държач на дясната греда. С пътна помощ МПС е било транспортирано до сервиза на „С.А." ООД закупени са две гуми на стойност 120 лв. Ремонтът на автомобилът включващ смяна на преден амортосьор, заден амортисьор и държач на дясната греда е възлязал в размер на 521 лв. Разходите за пътна помощ са били в размер на 120 лв.

Настоява се, че ответникът следва да заплати разходите, необходими за възстановяване на лек автомобил „Р.Л." с peг.№***, собственост на Г. Д. Ч., от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП, във вид годен за употреба и движение в съответната техническа изправност, виновно причинено от падане в необезопА.а дупка на пътното платно. Имуществените вреди са определени и обективирани от представените платежни документи.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът О.В., с адрес гр.

В., бул.„О. п. п. № ** е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за допустимост, но за неоснователност и необоснованост на исковата претенция. Счита, че поведението на водача е било в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната необезопА.а дупка, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. Настоява, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача е било основание за намаляване отговорността на ответника. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите вреди. Счита, че водачът на процесния автомобил е имал обективната възможност от дълго разстояние да възприеме процесната дупка, ако в действителност е съществувала, респективно да предотврати настъпването на деликта. Оспорва доказателствата, представени от ищеца.

Счита, че не са достатъчни, за да се установи пряка връзка между пътнотранспортното произшествие и процесната необезопА.а дупка, ако последната изобщо е съществувала.

Настоява, че липсват доказателства, че уврежданията са били в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП, и че са предизвикани от него. Уврежданията на автомобила сочи, че са могли да са налични и преди въпросното ПТП.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства на основание чл.146 ал.1 т3 и т.4 ГПК: -че ищецът е собственик на лек автомобил „Р.Л." с per. № ***, както и че участъкът от пътя, където е станало процесното събитие е общински и се стопанисва от О.В..

Попадането на лекия автомобил, собственост на ищцата в необозначена и необезопА.а дупка на пътното платно на 17.05.2025 г. около 05:24 часа, в град В., на ул.„Т." кръстовището 2 за „М.", се доказва от събраните по делото гласни доказателства, както и от представен Протокол за ПТП № 1887452/17.05.2025 г.

Посредством показанията на свид.Д. Георгиев А. ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, който разпитан в с.з., се установява следното: „Беше пролетта месец май, получихме сигнал от ОДЧ рано сутринта, към пет, пет и нещо, точен час не мога да кажа, на произшествие с водач, който е попаднал в дупка и си е спукал двете гуми.

Отидохме на място и установихме голямата дупка, която мисля че все още си стои и издадохме протокол на водача.“

Посредством показанията на свид. С.В.В. – ЕГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, който разпитан в с.з., се установява следното: Живея на семейни начала с ищцата Г. Д. Ч.. Желая да свидетелствам и да дам показания. На въпроси на адвокат В.: Свидетелят В.: „Г. Ч. притежава лек автомобил „Р.Л.“. На 17.05. автомобилът беше управляван от мен. Сутринта около пет и половина ходих да заредя гориво, защото трябваше да пътувам за П. и ми е извън В.. Прибирайки се влязох в една огромна дупка.

Спрях по най-бързия начин и се обадих на спешния телефон. На място дойде полицейски екип. Констатираните щети по автомобила са спукана предна дясна и задна дясна гума, повреден преден десен и заден десен амортисьор и греда на предния мост, скъсана. Извиках Пътна помощ, смених гумите в гумаджийница, купих две нови гуми и махнаха старите, бракувани са. Другите щети по автомобила ги установих като се опитах да тръгна, но автомобилът започна да трака и изобщо не можеше да се движи. Извиках Пътна помощ и отидох в сервиз. Преди твърдяното ПТП увреждания по автомобила нямаше.“ На въпросите на съда: Свидетелят В.: „Размерите на дупката приблизително бяха метър на метър, в единия край над четиридесет сантиметра дълбочина, и асфалтът беше изрязан хоризонтално. Беше отразян вертикално и надолу още около четиридесет сантиметра. ПТП се случи на кръстовището „М.“ и „Т.“ във В., в „Т.“. Това са две улици.“ На въпросите на адв. В.:

Свидетелят В.: „Към днешна дата дупката не съществува, но капакът на шахтата е в много лошо състояние.“

Размерът на вредите се установява от представените от ищцовата страна писмени доказатерства: Протокол за ПТП № 1887452/17.05.2025 г., Фактура № 000056, ведно с фискален бон на стойност 120 лева от дата 17.05.2025 г., Фактура 0 0000005107/17.05.2025 г. на стойност 120 лева, ведно с фискален бон на стойност 120 лева от дата 17.05.2025 г., Проформа фактура № 5446/20.05.2025 г.,

Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1958г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и 3 противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на ответника, изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди от ищеца, които да са настъпили вследствие на противоправно поведение на служител на ответника; причинна връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служители на ответника; размер и характер на понесените вреди.

От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищецът докаже нейната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.

При деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, всеки възложител на работа е отговорен за вредите причинени от вещ, която е негова собственост или се намира под негов надзор.

Отговорността е безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност единствено, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г. са дадени задължителни указания до съдилищата по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието за ангажиране отговорността по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД е наличие на виновно поведение на дееца, в резултат на което са били допуснати нарушения на предписаните и общоприети правила по повод ползването на вещта, съобразно нейното предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на специфичните свойства на вещта. Случаят по разглеждания казус е именно такъв.

Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините.

Същевременно, в чл. 31 ЗП, е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок., като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.

Съдът, като съобрази ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, които се кредитират от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, депозирани от 4 лице без каквато и да е заинтересованост от изхода на спора, констатира, че от същите се установява факта на попадането на лекия автомобил, собственост на ищцата в необозначена и необезопА.а дупка на пътното платно на 17.05.2025 г. около 05:24 часа, в град В., на ул.„Т." кръстовището за „М.".

Съгласно легалната дефиниция , дадена в пар.1 ДР на Закона за пътищата „път” е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, и отговаря на определени технически изисквания. На основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за общинската собственост вр. с пар.7, т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.