Решение № 260117 от 08.02.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№260117 гр.

П., 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесет и януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 5180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Е.П.В. - ЕГН:**********, постоянен и настоящ адрес *** и съдебен адрес ***3Б;, чрез адв. М.Г. - пълномощник- ПАК, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 2825.31 лева, която представлява сбор от следните суми, както следва -главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., в размер на 2168.02 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 год. до 19.03.2013 год. в размер на 502.97 лева, разноски по гр.д.№**** год. по описа на ПРС в размер общо на 154.32 лева - юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева и държавна такса от 54.32 лева, както и законната лихва за забава върху главницата от 2168.02 лева, считано от 30.04.2013 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр.д.№**** год. По описа на ПРС – за топлофициран апартамент, находящ се в гр.П., ул.»О.П.», бл.26, ап.12, ет.3 и въз основа на които е било образувано изп.д.№**** год. по описа ЧСИ С.Б., тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.

В исковата молба се сочи, че срещу ищцата е била издадена Заповед за изпълнение №2181/30.04.2013 год. По ч. гр. д.№**** год. по описа на ПРС, а след нейното влизане в сила й Изпълнителен лист от 05.06.2013 год. по същото дело за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., относно топлофициран недвижим имот апартамент, находящ се в гр.П., ул."О.П.", бл.26, ап.12, ет.3.

Посочено е, че е било образувано на 22.08.2013 год. изп.д.№**** год. по описа на ЧСИ С.Б., по което не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което това изпълнително дело се е прекратило по право на 22.08.2015 год. По посоченото изпълнително дело е отразено „изплатено сума на ЧСИ - 100.00 лева"/посочено на гърба на изпълнителния лист/, но без да е ясно каква е тази сума и от кого е платена, като със същата са погасявани разноски на взискателя по изпълнителното дело, поради което сумата не му е била превеждана, като по този начин същата не се е отразила на дълга по изпълнителния лист, а й дори от датата 16.07.2014 год., да се изчислява срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то отново делото е прекратено по право на 16.07.2016 год., а сумите са погасени по давност.

Издадените на ответното дружество Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист са за следните суми главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., в размер на 2168.02 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 год. до 19.03.2013 год. в размер на 502.97 лева, разноски по гр.д. №**** год. по описа на ПРС в размер общо на 154.32 лева - юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева и държавна такса от 54.32 лева, както и законната лихва за забава върху главницата от 2168.02 лева, считано от 30.04.2013 год. до окончателното изплащане на вземането.На основание чл.120,вр.чл.111,б."в", вр.чл.119 ЗЗД, евентуално чл.117, ал.2 ЗЗД, ищецът де позовава на настъпила погасителна давност за всички суми - главница, лихви и разноски, за които са били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№**** год. по описа на ПРС и е било образувано изп.д.№**** год. по описа на ЧСИ С.Б., тъй като по изпълнителното дело не са били извършвани никакви действия на изпълнение и делото се е прекратило по право.

С оглед на гореизложеното се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на процесиите суми като погасени по давност.

Моли се съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между Е.П.В. - ЕГН:**********, постоянен и настоящ адрес *** и съдебен адрес ***3Б; че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 2825.31 лева, която представлява сбор от следните суми, както следва -главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., в размер на 2168.02 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 год. до 19.03.2013 год. в размер на 502.97 лева, разноски по гр.д.№**** год. по описа на ПРС в размер общо на 154.32 лева - юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева и държавна такса от 54.32 лева, както и законната лихва за забава върху главницата от 2168.02 лева, считано от 30.04.2013 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр.д.№**** год. По описа на ПРС – за топлофициран апартамент, находящ се в гр.П., ул.»О.П.», бл.26, ап.12, ет.3 и въз основа на които е било образувано изп.д.№**** год. по описа ЧСИ С.Б., тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.

По делото са били събрани писмени доказателства, а именно процесните дела-1.Заповед за изпълнение №2181/30.04.2013 год. по ч.гр.д.№**** год. по описа на ПРС/2.Изпълнителен лист от 05.06.2013 год. по ч. гр.д.№**** год. по описа на ПРС;3.Уведомление до ищеца по изп.д. №**** год. по описа на ЧСИ С.Б. и самот изп.д. №**** год.

С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение №2181/30.04.2013 год. по ч.гр.д.№**** год. по описа на ПРС/2.Изпълнителен лист от 05.06.2013 год. по ч. гр.д.№**** год. по описа на ПРС; то заповедта е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу Е.П.В.

- ЕГН:**********, постоянен и настоящ адрес *** и съдебен адрес ***3Б; за следните вземания -сумата от 2825.31 лева, която представлява сбор от следните суми, както следва -главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 год. до 30.04.2012 год., в размер на 2168.02 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 год. до 19.03.2013 год. в размер на 502.97 лева, разноски по гр.д.№**** год. по описа на ПРС в размер общо на 154.32 лева - юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева и държавна такса от 54.32 лева, както и законната лихва за забава върху главницата от 2168.02 лева, считано от 30.04.2013 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са били издадени Заповед за изпълнение и впоследствие и Изпълнителен лист по ч. гр.д.№**** год. По описа на ПРС – за топлофициран апартамент, находящ се в гр.П., ул.»О.П.», бл.26, ап.12, ет.3 и въз основа на които е било образувано изп.д.№**** год. по описа ЧСИ С.Б., тъй като процесиите суми.

ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 05.06.2013 год. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 05.06.2013 год., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 22.08.2013 год. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело№**** г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело №**** г. по описа на ЧСИ Б. се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение НА 17.09.2013 Г..

Установява се още, че взискателят е подал молба от 22.08.2013 год да образуване на делото и впоследствие не е демонстрирал активни действия по делото, не искал прилагането на способи за принудително изпълнение в последстващи молби.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e8c3988-1aa6-455e-b7fd-dc11a88650aa