Решение № 611 от 29.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседА.е на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно кумулативно съединени искове по чмл.95, ал.1, чл.95б, ал.1,т.2 ЗАПСП.

В исковата си молба ищецът „БИЗНЕС И КОНТРАКТИНГ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 121532961, чрез адв. Д. Т., твърди, че е дружество, което осъществява услуги в областта на производството и търговията с козметични продукти и в областта на разкрасителните процедури, което е учредено на 03.11.1997година.

Ищецът твърди, че ответниците „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, са дружества, които произвеждат и търгуват с продукти, които са означавА. с марка Jevederm и други разновидности, съдържащи словната марка Jevederm, посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът твърди, че петият ответник „АЛФА ФАРМАКЮТИКЪЛС“ ЕООД, ЕИК 175256438, е установен дистрибутор на тези продукти на територията на Република България.

Ищецът твърди, че е започнал активна търговска дейност през 1997 година и за кратък период от време е развил значителна клиентела, като е предлагал както стоки, които са произведени от него под негови собствени търговски марки, така и създаване и производство на стоки под private labelling – прайвет лейбълинг – за трети лица, което означава услуга по създаване на търговски бранд за трети лица и производство на стоки, означени със създадения от него бранд, които се продават изключително на съответния 1 клиент, за който брандът е създаден, а впоследствие клиентът пуска на пазара стоките от свое име.

Ищецът твърди, че в средата на 1999 година е влязъл в търговски отношения с клиента С.П., граждА.н на Ливан, притежаващ действащ бизнес с козметични продукти на пазара в Ливан. С.П. е изразил желА.е да разшири търговската си дейност и да пусне на пазара нови козметични продукти.

Във връзка с това между ищеца и С.П. е постигнато споразумение ищецът да създаде за него прайвет/ прайвът лейбълинг, под който да бъдат произвеждА. козметични продукти, с които този клиент да извършва търговия на пазара на Ливан, Сирия, ЙордА.я, както и последващо разширение на арабския пазар.

Ищецът твърди, че на 07.07.1999 г. е подписал договор със С.П., по силата на който последният е възложил на ищеца поръчка за изработка на търговско име и лога, а именно прайвет лейбълинг. По силата на това споразумение ищецът е поел задължение със собствени средства и усилия да създаде и изработи търговско име и лога, които П. да използва за серия козметични продукти в Ливан, като това търговско име е следвало да бъде оригинално и с него да бъдат означени серия козметични продукти и различни подсерии от тях. По силата на това съгласие ищецът е поел задължение да създаде 6 различни варианта на търговското име и 10 варианта на лога, от които възложителят има право да избере 1 брой търговско име и 3 лога.

Описва поетите с този договор задължения и твърди, че след създаване на 6-те различни търговски имена и лога, за да може възложителя да направи своя избор, съгласно уговореното, такъв избор е направен от П..

Ищецът твърди, че с нормата на чл.14 от договора стрА.те по него са постигнали съгласие всички авторски права върху създадените от изпълнителя и настоящ ищец търговски имен и лога да се породят и останат в правната сфера на изпълнителя, включително и върху неодобрените търговски имена и лога, както и върху предаденото и одобрено от възложителя търговско име и лога.

Ищецът твърди, че на 20.09.1999година е предал на С.П. създадените 6 вариации на търговски имена и 10 вариации на лога, които са следните търговски имена: Nature Derm, PARFAIT DERM, Belle Skin, JUVEDERM, Derma Vita, SURGIDERM. Твърди, че неговият съдоговорител П. е избрал търговското име JUVEDERM на 28.09.1999г. и по този начин е приел окончателен вариант на създаденото търговско име и окончателен вариант на създадените лога.

Твърди, че от 1999г. в България и от началото на 2000г. в Ливан са започнали да се разпространяват козметичните продукти, означени с бранда JUVEDERM, а в последствие и в Сирия и ЙордА.я, с добра репутация и популярност.

Твърди, че С.П. е установил, че трето лице г-жа Ж.Е.К., е започнало да рекламира продукти в Ливан под същия бранд, поради което ищецът на 21.04.2000г. е изпратил покана до посоченото лице, връчена чрез съдебен изпълнител на 24.04.2000г., с която е покА.л г-жа К. незабавно да преустанови 2 използването на създадения прайвет лейбълинг от С.П..

Ищецът твърди, че на 05.03.2007г. С.П. учредява Дермавита КъмпА./Лимитид Партнършип/ П. & Партнърс, чрез което дружество продължава да налага бранда и на 14.03.2007г. с разрешението на ищеца новосъздаденото дружество е регистрирало първата си търговска марка JUVEDERM в Ливан, а впоследствие регистрира и други търговски марки в различни държави, съдържащи търговското име JUVEDERM, включително и марка на ЕС.

Ищецът твърди, че между това дружество и „АЛЕРГАН ИНК“, в началото на април 2008г. е започнал съдебен спор относно правата върху търговската марка JUVEDERM, като „АЛЕРГАН ИНК“ е инициирал производство за заличаването и.

Твърди, че са постановени две решения, както следва: от 23.06.2011г. от първоинстанционен съд в Бейрут и от 29.01.2015г. от Граждански апелативен съд в Бейрут, което е окончателно решение.

Твърди, че тези решения обвързват дружеството „АЛЕРГАН ИНК“, поради това, че има качество на страна по делото и „несъмнено освен него, също така и всяко дружество от групата “Алерган“, като свързА. лица“ със сила на пресъдено нещо, като с тези решения е установено, че Дермавита КъмпА. Лтд, като правоприемник на С.П. е започнало да използва търговския бранд JUVEDERM от 1999 година, а дружествата от групата Алерган, включително ответниците, като правоприемници на ЛЕА ДЕРМ, което дружество е създадено по-късно във Франция.

Ищецът твърди, че притежава авторско право върху JUVEDERM, представляващ словен елемент, представляващ годен обект на авторското право и обект на закрила, както и създадените лога, които съдържат този словен елемент, които са представени като доказателства под №№9 и 10 към исковата молба- твърди, че има авторски права върху 4-те броя лога, които съдържат посочения словен елемент.

Твърди, че първите четирима ответници „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „ АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, нарушават неговото авторско право по отношение на словния елемент, резултат от фантазийната му дейност и изработените от него лога, чрез възпроизвеждане върху опаковките на пуснатите и предлагА. на пазара стоки, възпроизвеждането им в интернет пространството, на хартиени носители и с рекламна цел, тъй като по същество тези ответници използват произведението като търговска марка, макар то е предмет на авторското право на ищеца. Сочи още, че форми на нарушенията, които тези ответници осъществяват са внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско качество, преработка на произведението, тъй като се използва заедно с под-брандове, чрез добавяне на други елементи към него.

По отношение на ответника- българско търговско дружество, ищецът твърди, че това дружество е дистрибутор на територията на България, поради 3 което формите на нарушение за него са аналогични - възпроизвеждане на обектите на закрила върху опаковките на продуктите, предлагА. и търгувА. от него и от негово име на българския пазар, възпроизвеждане на обектите на авторска закрила за реклами, предназначени за българския пазар.

Сочи, че конкретните форми на нарушенията са предлагането на продуктите за продажба, пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели, вътреобщностното им движение, внос на същите.

Твърди, че периодът на извършените от тези ответници нарушения е от 05.08.2017г. до 05.08.2022 година.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което забрА. на ответниците дейност, която е свързана с търговия на продуктите на територията на страната, представляваща неправомерно използване, а именно забрана за търговия на пазара на България на стоки, означени с JUVEDERM, да бъдат задължени ответниците да изтеглят от българския пазар наличните бройки на такива продукти и да им се забрА. за в бъдеще да внасят и търгуват на пазара стоки, които възпроизвеждат този обект - JUVEDERM.

Претендира и обезщетение от ответниците в размер на 200 000лв., при условията на солидарност, с оглед основА.ето за това – деликт, а при условие на евентуалност – моли всеки да бъде осъден да му заплати претендирА.те суми, при разделност, както е посочено в исковата молба и нейните уточнения.

В срока за отговор ответниците „АЛЕРГАН ФРАНС“ ЕАД, „АЛЕРГАН ХОЛДИНГ ФРАНС“ ЕАД и „АЛЕРГАН ИНДУСТРИ“ АД, регистрирА. и учредени съобразно законите на Република Франция, както и „АЛЕРГАН ИНК“, регистрирано по законите на щата Делауер, САЩ, чрез своя процесуален представител адв. М. П. правят следните възражения:

По редовност на исковата молба.

Оспорват исковата молба да отговоря на изисквА.ята на чл.127 ГПК, като позовавайки се на нормите на ЗАПСП, твърдят, че ищецът, въпреки дадените му указА.я, не е отстрА.л нередовностите на същата.

Това е така, тъй като не е налице яснота относно обекта на закрила, поради това, че при твърденията си ищецът е използвал различна понятийна система, а ако се приеме, че това е JUVEDERM, то това е словният елемент на търговската марка, но твърдят ответниците този словен елемент от марката не може да бъде обект на закрила по ЗАПСП. Ето защо ответниците твърдят, че липсва конкретен обект, който е под закрила на авторското право.

Другият недостатък на исковата молба е неопределеността на твърдените нарушения, защото липсва конкретно твърдение какви нарушения извършва всеки от ответниците, които са от групата на Алерган, а това е определящо за защитата им в производството, както и за определяне на въпроса относно местната подсъдност. Твърдят, че дружествата от групата Алерган не осъществяват дейност на територията на Република България, не възпроизвеждат произведения върху стоки или рекламни материали, не 4 разпространяват произведения след неогрА.чен брой лица, не осъществят внос, износ в търговски количества на произведения на ищеца и не преработват произведения на територията на Република България, а това е основА.е да се направи възражение за местна подсъдност. Поради това твърдят, че СГС не е компетентен да разгледа делото по отношение на дружествата от групата Алерган, основавайки се на нормата на чл.13, ал.1 КМЧП и чл.115 ГПК.

По отношение на искането на ищеца твърдят, че ищецът не е посочил конкретното нарушение на всеки от ответниците и поради това не е конкретизирал и искА.ята си за преустановяване на съответното нарушение.

Следващото възражение е свързано с твърдението на тези ответници, че правото на иск не е надлежно упражнено и поради неспазване на реда за противопоставяне на претендирано по - ранно авторско право на регистрирана марка на ЕС, съгласно Регламент /ЕС/ 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017г. пред Службата на ЕС по интелектуална собственост.

Съгласно чл.9 от Регламента и във връзка с чл.13 и чл.111, ал.2 ЗМГО, регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя и изключителни права да използва марката в търговската си дейност на територията на Република България.

Възраженията на ответника „АЛФА Фармасютикълс“ ЕООД, ЕИК 175256438, чрез адв. М. П., по редовността на исковата молба са аналогични, като изрично се противопоставя исковете да са допустими и поради това, че е предвидено специално производство за заличаване на търговска марка – чл.36, ал.3, т.2, б.“б“ ЗМГО, в което се разрешава колизията между две съществуващи абсолютни права. Ето защо тази специална уредба изключва общия процесуален ред за защита на авторски права. Тази уредба урежда въпросът относно това, че породено право върху търговска марка е в противоречие със съществуващо, по- рано възникнало, авторско право върху същия обект.