Присъда № 187 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4958/2025
- Вид
- Присъда № 187
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към Присъда № 187 от 13.10.2025 г., постановена по НОХД № 4958/2025 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура, град П. е повдигнала обвинение с предмет по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК против А.В.Ч. с ЕГН: **********.
По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на РС гр. П., като в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или пострадалите лица. На съдебни прения поддържаше повдигнатото обвинение, доколкото същото се установявало от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които се подкрепяли и от направеното от А.Ч. самопризнание. Предложи на последния да се наложи наказание в размер от 18 месеца лишаване от свобода, като това е преди редукцията предвидена в чл.
58а НК, което да бъде изтърпяно ефективно.
Пострадалият Н.Г. се яви за насроченото разпоредително заседание, като заяви, че не желае да участва като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Пострадалият Г. А. редовно уведомен за насроченото разпоредително заседание не се яви. Депозира молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец по делото. Същият беше конституиран като частен обвинител, а искането му за конституиране като граждански ищец беше оставено без уважение.
Пострадалата Н.Д.-Б. редовно уведомена за насроченото разпоредително заседание не се яви. Депозира молба за конституиране като граждански ищец по делото, което беше оставено без уважение.
Пострадалият П.Т. се яви за насроченото разпоредително заседание, като заяви, че не желае да участва като частен обвинител и граждански ищец по делото.
По време на разпоредителното заседание, защитникът адв. П. намери, че хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия доверител. От името на своя клиент поиска производството по делото да протече с признаване на фактите и обстоятелствата от него. На съдебни предния изрази несъгласието с желаното от прокурора наказание, като поиска на подсъдимия да се наложи наказание под предвидения в закона минимум, което да бъде отложено с изпитателен срок.
По време на разпоредителното заседание А.Ч. заяви, че ще признае фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като се съгласи да не се събират нови доказателства за тях, като производството по делото протече по реда на глава 27 от НПК. На съдебни прения изрази съгласие със заявеното от своя защитник, като по време на последната си дума поиска да бъде 1 освободен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.В.Ч. е роден на *****, в гр.Д., ***** български гражданин, женен, със средно образование, безработен, с адрес за призоваване в гр. П., ул. “М.Г." №****, неосъждан, с ЕГН: **********.
Към началото на 2025 г., А.Ч. живеел в таванско помещение, находящо се в гр. П., ул. “М.Г." №****, като използвал телефонен номер ******, който бил регистриран в мрежата на мобилен оператор „А1 България“ ЕАД. Към този момент подсъдимият бил безработен.
По същото време, чрез социалната мрежа ,,Фейсбук‘‘, кандидатствал за работа по различни обяви, като предоставял и телефонният си номер.
На неустановена дата през втората половина на месец януари 2025 г., неустановено по делото лице от мъжки пол се обадилo на мобилния номер на А.Ч., като започнали да обсъждат работните умения на последния. В хода на разговора, непознатото лице съобщило на подсъдимия, че ще трябва да посещава различни адреси, откъдето да събира парични суми в пликове, след което да ги доставя на места, където му се укаже, а в замяна ще получава възнаграждение.
На следващия ден, А.Ч. отново провел телефонен разговор с непознатото лице, което потвърдило, че скоро ще получи обаждане, за да посети конкретен адрес.
Отделно от това, функцията на неизвестния по делото извършител била да въвежда в заблуждение хора, което ставало чрез обаждания на произволни телефонни номера на различни граждани на територията на гр. П.. При тези обаждания същият се представял за полицай или сътрудник на полицията, какъвто всъщност не бил, с искане за предаване на пари, необходими за залавянето на престъпна група.
Пострадалият Н.Д.Г. живеел заедно със съпругата си – свидетелката С.А.Г. в жилище, находящо се в гр. П., ул. "Д.Г." № *****, като същите ползвали стационарен телефон с номер *****, който бил регистриран в мрежата на „А1 България“ ЕАД.
На 27.01.2025 г. Н.Г. се намирал сам на домашния си адрес в гр. П., тъй като съпругата му била излязла. Около 15:30 ч. същия ден, по стационарния телефон му се обадил неустановеният по делото извършител, който се представил, че е от полицията. Последният заявил, че са хванали двама телефонни измамници и от тях разбрали, че жилището на свидетеля Г. е наблюдавано, като се знаело с колко пари разполагат на адреса. Наред с това лицето казало, че имало още двама телефонни измамници, които избягали, но полицията внедрила човек при тях. Затова извършителят поискал от Н.Г. да приготви наличните в жилището парични средства, които да предостави на внедрения от полицията човек. Последният щял да ги предаде на измамниците, които да бъдат арестувани от полицейски служители. В 2 действителност всичко изложено от неизвестния по делото извършител било измислица. Същият се представил за служител на МВР за да въведе в заблуждение пострадалия Г., че предавайки определена сума пари ще помогне на полицията за залавяне на телефонни измамници.
Междувременно неизвестният извършител се свързал по телефона с А.Ч., който по това време се намирал на домашния си адрес в гр. П. и очаквал обаждане, като го инструктирал да наеме таксиметров автомобил, който да го откара на *** в гр. П., с цел да прибере парична сума.
Изпълнявайки заръчаното, А.Ч. излязъл от дома си и се качил в таксиметров автомобил, който го откарал до посочения адрес на свидетеля Г..
Междувременно същият, въведен вече в заблуждение, че помага на полицията, преброил сумата от 10 300 лв. и сложил банкнотите в плик, който поставил за кратко в хладилника. След това неизвестният извършител му казал по телефона да излезе на терасата с изглед към ул. „Д.Г.“ и да хвърли плика с паричната сума. Пострадалият Г. сторил това и когато погледнал през терасата, забелязал А.Ч. да чака пред адреса. Тогава последният, в случая като помагач, улеснил извършването на престъплението, като взел хвърления от свидетеля Г. плик, съдържащ паричната сума от 10 300 лв. и с това била причинена на пострадалия имотна вреда в посочения размер. Непосредствено след това, подсъдимият пресякъл ул. „Д.Г.“ и се качил в таксиметров автомобил с марка и модел „Опел Астра“ с рег. № РВ 4296 ХХ. Превозното средство било управлявано от свидетеля И.Л.Д., който работел към фирма „ЕТ“ ООД. Шофьорът закарал подсъдимия до домашния му адрес, където последният се прибрал, след като посетил близкия магазин.
Не след дълго, неустановеният извършител се свързал отново по телефона с А.Ч. и го инструктирал да се придвижи с автобус до гр. С.. След като пристигнал в столицата, на същия било указано да се качи на автобус за гр. Р., откъдето наел таксиметров автомобил, който да го откара до гр. Б. в Р..
Тогава подсъдимият получил инструкции за точното място за оставяне на получените от свидетеля Г. парични средства, при което казал на шофьора на коя бензиностанция да спре. На място А.Ч. взел за себе си 300 лв. от посочената сума, като пликът с остатъка от 10 000 лв. оставил в кофа за смет на бензиностанцията. След това същият се върнал в България и се прибрал на домашния си адрес в гр. П..
Пострадалият Г. С. А. живеел сам в жилище, находящо се в гр. П., ул. "Р." № 6, ет. 2, като на посочения адрес използвал стационарен телефон с номер *****, който бил регистриран в мрежата на „А1 България“ ЕАД.
На 29.01.2025 г. сутринта, свидетелят А. се намирал на домашния си адрес в гр. П.. Около 11:00 ч. същият ден, по стационарния телефон му се обадил неустановеният по делото извършител, който се представил като А. А.
- полицейски служител при 02 РУ-П.. Последният заявил, че свидетелят Г. А. е предстояща жертва на телефонни измамници и поискал от него да предостави парични средства, като по този начин ще съдейства за залавяне на престъпниците чрез белязани банкноти. В действителност такъв служител с 3 имена А. А. не съществувал, като всичко изложено от неизвестния по делото извършител било измислица. Последният се представил за служител на МВР и сътворил този сюжет, за да въведе в заблуждение пострадалия А., че предавайки определена сума пари ще помогне на полицията да залови телефонни измамници. Тогава пострадалият, въведен вече в заблуждение, че помага на полицията, споделил, че разполага в дома си със сумата от 3 800 лв.
Веднага след това, същият извадил парите от шкаф в дома си и продиктувал по телефона броя и номинала на банкнотите. Неизвестният извършител казал на свидетеля А. да сложи парите в найлонов плик и да го постави в хладилника, като след обаждане от телефонните измамници щял да му каже какво да прави. Разговорът приключил и свидетелят А. изпълнил посочените инструкции.
Междувременно неизвестният извършител се свързал по телефона с подсъдимия, който по това време се намирал на домашния си адрес в гр. П. и очаквал обаждане. Неизвестният извършител го инструктирал да наеме таксиметров автомобил, който да го откара на ***, с цел да вземе парите. Изпълнявайки заръчаното, подсъдимият излязъл от дома си и се качил в таксиметров автомобил с марка и модел „Шкода Октавиа“ с рег. № *****, който бил управляван от свидетеля И.С.С., работещ към фирма „Е*****“ ЕООД. В превозното средство подсъдимият казал на свидетеля С. да го закара до ***, като шофьорът спрял в непосредствена близост до адреса, а именно на кръстовището на ул. „А." и ул."Й.Г."“.
Междувременно свидетелят Г. А. получил ново обаждане по стационарния телефон от неизвестния извършител, който не се представил този път. Последният заявил на пострадалия, че дъщеря му е със счупен крак след инцидент и се намира в болница. В резултат лицето поискало от свидетеля А. сумата от 30 000 лв., която да послужи за операция на дъщеря му.
В действителност посоченият инцидент също бил измислица, като неизвестният по делото извършител продължил да поддържа заблуждението у пострадалия А., че предавайки определена парична сума ще помогне на полицията за залавяне на телефонни измамници. Тогава свидетелят А. отговорил, че не разполага с толкова пари, като има единствено 3 800 лв.
Разговорът прекъснал и не след дълго той приел ново телефонно обаждане по стационарния телефон, при което неизвестният извършител му заръчал да изхвърли паричната сума през терасата на дома си. Тогава свидетелят А. взел поставения в хладилника плик, съдържащ сумата от 3 800 лв. и го хвърлил през терасата, като по това време там нямало никого.
Малко след това подсъдимият пристигнал на адреса, където бил изпратен от неизвестния извършител, като А.Ч. съзнавал, че участва в осъществяването на престъплението измама. Подсъдимият взел хвърления от свидетелят А. плик, съдържащ паричната сума от 3 800 лева и с това била причинена на пострадалия имотна вреда в посочения размер, като по този начин той се явява и помагач при извършване на деянието. Веднага след това, А.Ч. тръгнал в посоката, от която дошъл и не след дълго открил таксиметров 4 автомобил, който го откарал до домашния му адрес.
През това време свидетелят И. Л. И. /зет на свидетеля Г. А./ пристигнал на адреса на пострадалия, тъй като разбрал за някакъв проблем.
Свидетелят И. бил придружен от двама полицейски служители, които срещнал в близост до адреса. На място пострадалият А. разказал за случая и разбрал, че е станал жертва на телефонна измама.
Малко по-късно същия ден, неустановеният извършител се свързал отново по телефона с подсъдимия и го инструктирал да се придвижи с автобус до гр. С.. След като пристигнал в столицата, А.Ч. получил нови указания от същото лице, а именно да се качи на автобус за гр. Р., след което отново наел таксиметров автомобил до Румъния, като този път крайната точна била в гр.