Определение № 284 от 18.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Смолян, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500264 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 335/20.05.2024 г. по гр.дело № 850/2023 г. Смолянският районен съд оставя без уважение молбата с вх. 1890/25.03.2024 г., с която се иска да бъде изменено решение № 60/07.03.2024 г. по гр.д. № 850/2023 г. по описа на Районен съд – Смолян в частта, с която ответникът „Сити кеш“ ООД е осъден да заплати на адв. М. М. – процесуален представител на ищеца А. М. Х., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като същото бъде увеличено на 480 лв. с ДДС.

Срещу определението е подадена допустима частна жалба от адв.М. М. – процесуален представител на А. М. Х., с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата му за изменение на решението в частта за разноските, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати 480 лв. с ДДС възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за защитата на А.

Х..

Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД-гр.София, чрез пълномощника адв.Хр. М., я оспорва и моли за потвърждаване на решението.

Съдът установява следното:

С решение № 60/07.03.2024 г. по същото гр.дело № 850/2023 г.

Смолянският районен съд уважава изцяло предявения от А. Х. иск, като на осн.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД осъжда „Сити Кеш“ ООД да заплати на А. Х. сумата от 345 лв., изплатена от него без основание по недействителен договор за паричен заем Кредирект № 555786 от 06.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Също така, с решението СмРС осъжда ответното дружество да заплати на адвокат М. М., от АК-Пловдив, сумата от 240 лв. с ДДС възнаграждение по чл.38, ал.2 във 1 вр. с ал.1, т.2 ЗАдв за осъщественото безплатното представителство на ищеца Х..

За да откаже увеличаване размера на това възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв от 240 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС, както е поискано по реда на чл.248 ГПК от адв.М., СмРС приема, че е налице обилна съдебна практика по искове за нищожност на договори за потребителски кредити и за неоснователно обогатяване по такива договори, като голям брой дела с предмет искове за нищожност на договори, за нищожност на договорни клаузи и за неоснователно обогатяване са образувани не само в РС – Смолян, но и в други съдилища в страната именно от адв. М. М., по които развиваните от него доводи в исковите молби са еднотипни. Настоящото дело не се отличава от големия брой такъв вид дела за неоснователно обогатяване по нищожен договор за потребителски кредит, водени от адв. М.

М. като пълномощник на ищците. Освен това, съдът счита, че, при определянето на адвокатското възнаграждение, е спазен принципът на разумност и пропорционалност на дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна защита, отчитайки ниската стойност на защитимия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че по аналогични на повдигнатия спор дела вече е установена многобройна еднопосочна съдебна практика. Наред с това, съдът отчита и обстоятелството, че пред РС – Смолян ищецът чрез процесуалния представител адв. М. е образувал общо 8 дела срещу този ответник, а не едно общо дело с отделни искове по отделните договори, което също е в противоречие с принципа на добросъвестност на процесуалните действия, извършвани от страните. Така с претендираните суми за адвокатско възнаграждение по осем отделни дела в предвидените в НМРАВ размери по искове с ниски размери на материалния интерес се цели ощетяване на ответното дружество. Изведено е, че в крайна сметка ответникът е използвал предоставените му кредити, което не се оспорва от негова страна, но без да потърси правата си извънсъдебно за връщане на недължимо платените суми, предприел е предявяването на отделни искове чрез процесуалния му представител, оказал безплатна защита, именно с цел получаване на адвокатско възнаграждение в размери, надхвърлящи размерите на предявените искове.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид така изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:

Представените с нея определения на Смолянския окръжен съд по В.гр.дело 99/2024 г. и по В.гр.дело № 7/2024 г. не разколебават тези изводи.

По В.гр.дело № 7/2024 г. ищец е Н. П., представляван адв.В. Д., като спорът е по установителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П., с които се иска да бъде установено, че той дължи на ищеца по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 13.09.2006 г. и Анекс към него от 12.02.2008 г. сумите: 7 989,99 лв. - главница; 94,40 лева — договорна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г.; 119,40 лв. - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва. С определението от 03.04.2024 г. въззивният съд 2 на осн.чл.248 ГПК допълва решението в частта за разноските, като осъжда "Транскард Файненшъл Сървисиз“ АД да плати на Н. П. направените от него разноски за двете инстанции за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 460 лв.

По В.гр.дело № 99/2024 г. СмОС оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК на ответника „НетКредит“ ООД за намаляване присъденото на адв.М. М., пълномощник на ищеца А. Х., възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв от 480 лв. с ДДС. С въззивното решение е потвърдено решение на РС-Смолян, с което е осъдено „Неткредит“ ООД да заплати на А. М. Х. сумата от 601 лева, получена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит „До 500“ № 202106081003340058/ 08.06.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва; а в полза на адв.М. М. на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Видно е, че ответник не е сегашното дружество „Сити Кеш“ АД, а са други дружества за бързи кредити; че исковете са за много по-големи суми, като договорът с „ТФС“ АД е за кредитна карта, заради което установяването на отделните вземания по размери, падежни дати и основания за възникване е с доста по-висока сложност.

От направената служебна справка е видно, че по В.гр.дело № 25 и № 75 по описа за 2024 г. ищец е пак А. Х., представляван безплатно от адв.М., и ответник – „Сити Кеш“ ООД. По първото е определено възнаграждение на адв.М. в размер на 480 лв. с ДДС за всяка от инстанциите, като цената на иска е 1 670 лв. По второто е определено за въззивното производство 300 лв. с ДДС възнаграждение при цена на иска от 33,85 лв.Образувани са, освен настоящото, и още две въззивни дела със същите страни, касаещи отказ на СмРС да се увеличи от 240 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС възнаграждение на адв.М., като по първото цената иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е 96 лв., а по второто – 15 лв., платени без основание поради действителност на договори за кредит/клаузи от тях/.

При това положение спорът пред РС не се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност; действително са заведени няколко дела от същия ищец срещу същия ответник, макар и по различни договори за кредит, като защитата на ищеца би била еднакво адекватна и ако бяха заведени в едно производство. С оглед и цената на исковете и реално извършената от адвоката работа, завишаване на възнаграждението от 240 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС би било напълно неоправдано. Във всички определения, на които се позовава частният жалбоподател, за да обоснове искането си за увеличаване на възнаграждението, съдилищата изхождат от това каква е фактическата и правна сложност на делото и в тази връзка – обемът на извършената от адвоката работа. Именно тези обстоятелства са съобразени в правилна степен от районния съд и възнаграждението на адвоката-пълномощник е определено при съблюдаване принципа за разумност и пропорционалност на това възнаграждение.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 335/20.05.2024 г. по гр.дело №

850/2023 г. на Смолянския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4