Решение № 321 от 19.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. В, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – В, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000359 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Т. И. К. от гр.В срещу решение № 215 от 22.05.2025г. по търг.дело № 22/25г. по описа на Окръжен съд – В, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „Булгарплод В“ ООД искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на Общо събрание на съдружниците на „Булгарплод В“ ООД, проведено на 16.01.2024г., а именно: изключване на Т. И. К. като съдружник на основание чл.28 ал.1 т.2 от дружествения договор и чл.137 ал.1 т.2 от ТЗ, поемане от другия съдружник на нейните 25 дяла от капитала, освобождаване на К. като управител, търсене на имуществена отговорност от нея като освободен управител, приемане на учредителен акт, отразяващ настъпилите промени.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено без първоинстанционният съд да обсъди в цялост събраните доказателства.

Твърди, че по делото пред първата инстанция не се е установило по безспорен и категоричен начин, че К. е получила и е запозната с отправеното 1 и писмено предупреждение за изключване. Твърди, че представеното по делото предупреждение за изключване не е конкретно и недвусмислено, тъй като в него липса конкретизация кои действия трябва да се преустановят и в какво се изразява неправомерността им, което осуетява възможността на съдружничката К. да коригира поведението си като го съобразно с интереса на дружеството.

Излага, че в чл.126 ал.3 от ТЗ са предвидени законовите основания за изключване на съдружник, като общото между тях се свежда до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл.124 от ТЗ или залегнали в дружествения договор като изключването на съдружника е крайна санкционна мярка и тя следва да е адекватна на извършеното нарушение, което трябва да има траен, а не епизодичен характер и да демонстрира явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството.

Твърди, че в случая доказателства за такива сериозни и систематични нарушения от страна на изключения съдружник по делото не са представени.

Оспорва извода на съда, че тя е създала пречки за нормалното осъществяване на дейността на дружеството, както и че действията и са довели практически до пълно компрометиране на търговската му дейност и ликвидирането на същата. По отделните нарушения излага следното във въззивната жалба:

Относно създаденото от К. ново дружество „Булгарплод В – 2023“ ЕООД:

Сочи, че в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружника в ООД и при липса на въведена такава и в дружествения договор, само по себе си извършването на сходна или идентична по предмет търговска дейност не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ. Излага, че между съдружниците в „Булгарплод В“ ООД не е съществувала такава уговорена забрана. Сочи, че няколко години след създаването на ответното дружество съдружникът И е регистрирал дружество с напълно идентична дейност „ДМД В“ ЕООД, с общо седалище и адрес на управление, което дружество освен конкурентно е било и клиент на „Булгарплод В“ ООД и като такова е натрупало задължение към ответника, 2 неизплатено и към момента и установено от приета по делото експертиза.

Относно действията на К. по прекратяване на договор за наем на обекти в склад 6, находящи се в гр.В, ул.“А К“ № 1:

Твърди, че по делото са събрани доказателства за действителните причини за прекратяване на договорите за наем. Излага, че съдружника И е бил уведомен, че договорите за наем ще бъдат прекратени и е дал своето съгласие. Сочи, че прекратяването е било наложително предвид задължението на дружеството към „Прокредит банк“ АД, базата, която съществува по седалището и адреса на дружеството, изострените лични и служебни отношения между съдружниците и водените между тях съдебни дела. За установеното знание и съгласие на И с прекратяването на договорите се позовава на събраните по делото показания на свидетелите С и В. Твърди, че ответното дружество не е ангажирало доказателства за това, че е било лишено от достъп до складовете, което е препятствало възможността му да ползва техника, собственост на дружеството, намираща се в база, ползвана от „Булгарплод В 2023“ ЕООД.

По отношение на товарните автомобили сочи, че продажбите им не са част от посочените основания за изключването на К. от дружеството. Ако се приеме, че са част твърди, че автомобилите са оценени на пазарна стойност, изплатените суми са постъпили по сметка на ответното дружество и са използвани за погасяване на суми по договор за овърдрафт, отпуснат от „Прокредит Банк“ АД, които задължения следва да се погасяват ежемесечно, а не при обявяването му за предсрочно изискуем. Оспорва приетото от съда, че при ръст на приходи от продажба, констатиран от вещото лице, не може категорично да се заключи, че продажбата на стоките и автомобилите е била наложителна.

Относно твърдението за съвпадащи контрагенти: Твърди, че посочените двадесет и пет т.нар.“основни контрагенти“ не следва да се приемат за такива на база приет от вещото лице критерий. Твърди, че между изброените дружества и „Булгарплод В“ ООД липсват договори за покупко-продажба на плодове и зеленчуци, определени срокове и на определени цени. Твърди, че по делото не са ангажирани и доказателства по какъв начин се е отразило това, че същите тези контрагенти са преустановили търговските си отношения с „Булгарплод В“ ООД. Твърди, че ежедневно на борсата се търгува с различни 3 клиенти, различни стоки и на различни цени, понякога и на загуба.

По отношение на вземанията към „ЦБА“ АД, твърди, че цедирането на вземанията към „ЦБА“ АД не са увредили по никакъв начин дружеството ответник. Оспорва извода на съда, че това представлява част от действията и, с които е създала пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, и твърди, че този извод не е подкрепен от доказателства. Излага, че не е ясно какво реално отражение има прехвърлянето на вземания на дружеството и дали ако те са били реално събираеми, възможно ли е и в какъв порядък да осигурят оборотен актив за дружеството, съответно да се прецени и какви загуби е претърпяло дружеството.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от нея срещу дружеството иск за отмяна на взетите решения от общо събрание на съдружниците от 16.01.2024г. да бъде уважен. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна „Булгарплод В“ ООД със седалище гр.В, в депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 22/24г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ от Т. И. К. от гр.В срещу „Булгарплод В“ ООД със седалище гр.В за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците на „Булгарплод В“ ООД от 16.01.2024г.

Предмет на въззивно производство, поддържани и във въззивната жалба са следните основания отмяна на решенията – липса на писмено предизвестие за изключване, евентуално неконкретизация за нарушения и за поведение, което следва да бъде коригирано, и материалноправна незконосъобразност на взетото решение за изключване – липса на твърдяните от дружеството действия против неговите интереси.

4

Видно от представения протокол от 16.01.2024г., с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, на същата дата е проведено общо събрание на съдружниците на „Булгарплод В“ ООД, на което са присъствали и двамата съдружника и на което е взето решение за изключване на съдружника К. на основание чл.126 ал.3 от ТЗ, както и последващи решения свързани с това. В решението са посочени и конкретните основания за изключване: неоказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството за постигане на неговите цели, нарушаване задължението за лоялност, насочвайки съконтрахенти на дружеството към друго конкурентно дружество, новосъздадено от К.; действия против интересите на дружеството, което поведение е в разрез с изискването за добросъвестност и лоялност – новосъздаденото дружество е със сходно наименование и извършва дейност, сходна с тази на ответното дружество, осъществява се в търговската база на общото дружество; затрудняване на дейността на дружеството поради лишаване от достъп на другия съдружник; развиване на конкурентна дейност в полза на новосъздаденото от К. дружество; уронване престижа на „Булгарплод В“ ООД, нарушаване на неговата репутация и търговските му тайни.

По възражението за допуснато нарушение на нормата на чл.126 ал.3 от ТЗ – липса на писмено предупреждение за изключване, евентуално липса на конкретни посочени в него нарушения:

Не е спорно между страните, че редовно е било свикано общо събрание на съдружниците със същия дневен ред касаещ изключването на К. като съдружник за 14.12.2023г., за което съдружничката К. е била редовно поканена и и е връчено предупреждение за изключване. Същото не е проведено, като отлагането му е по молба на К.. Изпращането на поканата и уведомлението, както и молбата за отлагане, са извършени от страните със съобщения на електронни пощи. Получаването на тези съобщения не е оспорено от ищцата К. след представянето им с отговора на исковата молба от ответника.

Поради непровеждането му е насрочено ново общо събрание за 09.01.2024г. и с втора дата 16.01.2024г. Като доказателство по делото е представен констативен протокол от 09.01.2024г. с нотариална заверка на подписите, удостоверяващ непровеждане на общото събрание на съдружниците на 09.01.2024г. и отлагането му за резервната дата 16.01.2024г.

Видно от отразеното в протокола, представител на К. е заявил, че е редовно 5 уведомен за общото събрание чрез уведомление на ЧСИ, като се признава и получаването на уведомлението и нотариалната покана. В признатите за получени писмени документи, и в констативния протокол подробно са описани конкретните причини за изключването на К.. Същите повтарят съдържащите се в покана и предупреждение на основание чл.126 от ТЗ, получени по електронен път за непроведеното събрание на 14.12.2023г.

Писменото предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ цели да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за заседанието на общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл.126 ал.3 от ТЗ, евентуално и да коригира. Връчването на писмено предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл.139 ал.1 от ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание.