Решение № 593 от 13.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Велико Търново, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500361 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на П. Д. П. от гр.Килифарево чрез пълномощника му – адвокат В. К. от ВТАК , въззивна жалба е Решение №

321/12.02.2024 г. по гр.д. № 519/2023г. на ВТРС, което е допусната делба между него и Т.

П. Т. , Б. П. Т. и Н. П. К. на недвижим имот в урбанизираната територия на с.Големани , определена с околовръстен полигон / без идентификатор/ с площ от 2140 кв.м. , при граници , посочени съгласно комбинирана скица- приложение № 1 към СТЕ , заедно с построените в него жилищна сграда , плевня и навес , както и на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 5098 кв.м. , поземлен имот с идентификатор 154.29.69 с площ от 20 582 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Големани , одобрени със Заповед № РД 18-265/31.01.2018 г. на директора на АГКК, при равни дялове на съделителите/ по ¼ идеална част/ .

Моли бъде обезсилено или отменено , вместо което производството бъде прекратено поради недопустимост на иска или да се отхвърли като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените разноски.

Излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения , необоснованост и противоречие с материалния закон: а/ делбата на недвижимия имот със сградите е допусната без индивидуализацията му съгласно ЗКИР/ липса на годен обект на правото на собственост/ и при липса на надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.341, ал.1, т.2 от ГПК за възникнала съсобственост по давностно владение между наследодателите на страните - Д.П.С. и Д.П.С. ; б/ не са зачетени направените възражения за нищожност на договора за продажба на наследство от 26.04.2022 г. по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД/ липса на съгласие /, 1 основани на обстоятелства , опорочаващи редовността на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на издаденото от М. Д. П. в полза на Д.С.Д. пълномощно, въз основа на което го е сключила с Т. П. Т. , попадащи в хипотезите на чл. 579, ал.2, вр. с чл.

189 от ГПК/ по причина на това , че поради отбелязана недъгавост на дясната ръка, упълномощителят не е положил подпис с нея , а отпечатък от палеца на лявата си ръка, без обаче да е отбелязано от нотариуса , че е бил в невъзможност да се подпише с тази ръка /, чл. 580, т.6 , пр.посл.от ГПК / липсва подпис на нотариус Ц.Л., посочен в щемпела като извършил удостоверяването, тъй-като битуващият там подпис, дори и да е на помощникнотариуса Л.Н. , не е посочено името й като действителен автор на изявлението с добавката „помощник“, а печатът, свързан с нея на представения по делото втори екземпляр на пълномощното е поставен по- късно/ и чл.590 от ГПК/ в нотариалния щемпел има отразени неверни обстоятелства , а именно , че упълномощителят бил заявил , че разбира смисъла и значението и е съгласен със съдържанието на пълномощното, докато всъщност помощник- нотариусът въобще не го е питал дали го разбира / - пороци, довели до нищожност на упълномощителната сделка поради неспазена форма и съответно до сключването му без представителна власт и липса на потвърждаване от упълномощителя, както и това , че действителната му воля е обхващала само намерение / желание за продажба на притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху имота в с.Големани , а не на цялото наследство, оставено от родителите му и в тази връзка нотариусът не е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 от ЗННД да изясни дали тя съответства на текста на пълномощното и да го запознае ясно и недвусмислено с правните последици на акта ; трябвало да бъде заверено и съдържанието на договора за продажба на наследство , защото е включвало и недвижими имоти .

В с.з. поддържа жалбата с изложение на съображения в писмена защита Ответникът по жалбата Т. П. Т. чрез пълномощника си адвокат К. Г. от ВТАК я оспорва с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Моли да бъде потвърдено с присъждане на направените по въззивната производство разноски .

Другите двама ответници по предявения иск за делба- Б. П. Т. и Н. П. К. чрез пълномощника си адвокат Д. М. от ВТАК излагат доводи в подкрепа на жалбата, съответстващи на доводите на които тя се основава.

Изложените в жалбата оплаквания пораждат задължение на въззивния съд да разгледа повторно делото по въпроса съществува ли между ответниците- от една страна / помежду им няма спор , че съществува/ и ищцата- от друга, съсобственост върху делбените имоти, т.е. притежава ли последната преобразуващото право на делба- предмет на предявения иск/ чл.34, ал.1 от ЗС/ или не ?

Ищцата Т. П. Т. чрез пълномощника си адвокат К. Г. от ВТАК, твърди , че ответниците П. Д. П. , Б. П. Т. и Н. П. К. са наследници по закон на Д.П.С./ първият от тях/ , починал на 04.11.1998 г / първият от тях/ и Д.П.П. починала на 14.02.2009 г. / втората и третия /, които са придобили по давностно владение и наследство при равни дялове правото на собственост върху гореописания недвижим имот в с. Големани , Община В.Търново .

Другият син на Д.П.С. - М. Д. П. с договор с нотариална заверка на подписите, рег. № 4192/26.04.2022 год. на помощник нотариус по заместване при нотариус , вписан в регистъра на НК под № 283 , с район на действие ВТРС й е продал наследството, останало от родителите му и в резултат на това е придобила ¼ идеална част от обема на въпросното 2 пълно вещно право .

Моли съда да постанови решение , с което да допусне делба на имота между страните при равни дялове – по ¼ идеални части.

Ответниците чрез пълномощниците си посочени по- горе оспорват иска с възражения / доводи/ извън срока по чл.131 от ГПК, основани на обстоятелства, изложени по горе в б.“б“ от съдържанието на жалбата.

По реда на чл.341, ал.2 от ГПК в делбеното производство са включени и посочените земеделски имоти, възстановени на наследниците на П.С.Пв П..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическите факти - предмет на твърденията в исковата молба и молбата по чл.341, ал.2 от ГПК / наследяването по закон на Д.П.С. и Д.П.П. от ответниците ; притежаваното от наследодателите при равни дялове право на собственост върху делбения имот в с.Големани в резултат на придобиването му по давност и наследство ; договорът за продажба на наследство , сключен между брата на ответника чрез пълномощника му Д.С.Д., и ищцата като купувач; възстановеното право на собственост върху земеделските имоти по реда и условията на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П.С.Пв П./ са установени с представените нарочни писмени документи- заверени преписи на удостоверения за наследници, удостоверение за данъчна оценка; декларации по чл.14 ЗМДТ; договор за продажба на наследствени права и задължения с нотариална заверка на подписите, рег. №

4192/26.04.2022 год. на помощник нотариус по заместване при нотариус , вписан в регистъра на НК под № 283, с район на действие ВТРС; пълномощно с рег. № 2123 и 2133, том I, акт 63 от 14.04.2022 г. на нотариус Ц.Л., вписан в регистъра на НК под № 138, с район на действие РС Ловеч; констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти , възстановени по ЗСПЗЗ № 650, том 4, рег.№ 3368, н.д. № 782/1999 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 145, с район на действие ВТРС; 3 броя скици на поземлени имоти на СГКК- В.Търново и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 69, том 5, н.д. № 1519/1991 г. на нотариус при ВТРС, представен в с.з. на 18.09.2024 г.

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя констатациите им в мотивите на обжалваното решение, упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ , без да е нужно /практически нецелесъобразно е / да ги преповтаря .

Оплакването , че решението е постановено при недостиг на доказателства/ липса на надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.341, ал.1, т.2 от ГПК/, установяващи възникнала между наследодателите на съделителите П. Д. П. Б. П. Т. и Н. П. К. съсобственост по давностно владение и наследство върху имота в с.Големани на първо място е странно , тъй-като е логически неуместно.

Това е така, защото на практика все едно се приравнява на отрицание на собствените им права/ още повече , че тази съсобственост не е отречена в хода на делото пред първата съдебна инстанция !?/ и противоречи на целта/ заявения интерес на/от оспорването на действителността на договора за продажба на наследство: делбата му да се извърши само между тях като хора от близкия роднински кръг на Д.П.С. и Д.П.С., т.е. да не бъде допуснато участието на ищцата .

На второ място принадлежността на правото на собственост към актива на наследството на двамата е съвкупен предмет на доказване с издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1991 г./чл. 483, ал.1 от ГПК-отм./, удостоверението за данъчна оценка и декларациите по ЗМДТ/ чл.341, ал.2 от ГПК/ - чл.77, пр.2-ро , чл. 79, ал.1 от ЗС, чл.1, чл.5, ал.1 и чл.48 от ЗН .

3

Индивидуализацията на даден имот с всички основни кадастрални данни съгласно ЗКИР не е предпоставка за годността му да бъде обект на делба/ и за допустимостта на иска за делба /, тъй-като няма разпоредба нито в посочения закон, нито в ЗС, която изрично да я установява.

Тази годност е налице винаги, щом той е главна обща вещ, т.е. има самостоятелно предназначение, което изисква и предполага възможност да бъдат определени /изяснени/ в делбеното производство границите, съдържанието и обема му съобразно действителния обхват на правото на собственост , ако те не са предмет на отразяване в кадастъра, целящ документирането им от гледище на информационната сигурност аргументи за правилността на горния обобщен извод систематично се извличат от нормите на чл. 34, ал.1, чл. 39, чл.97, чл.98 , чл.110 от ЗС, чл. 1, ал.2, т.1 , чл. 23 , чл.24, ал.2 от ЗКИР.

Основните кадастрални данни не създават годността му да бъде обект на делба , а улесняват доказването на неговата индивидуализация от гледна точка на покриването й с обхвата на правото на собственост- чл. 2, ал.5, изр.2-ро, чл.52, т.1 от ЗКИР.

Спорни са правните последици на упълномощителната сделка и сключения въз основа на нея договор за продажба на наследство.

Нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното не е извършено при неспазване на повелителните изисквания, установени с нормите на чл. 579, ал.2, вр. с чл. 189 , чл. 580, т.6 , пр.посл. и чл. 590 от ГПК и съответно не е нищожно действие по смисъла на чл. 576 от ГПК.

Поради безспорното и установено с официален медицински документ обстоятелство/ вж. ЕР № 326/11.02.2019 г. на ТЕЛК при МОБАЛ-Ловеч- л.32 от делото/, че М. Д. П. страда от десностранна спастична хемиплегия- последица на злокачествено новообразувание на главния мозък , изразена в липса на двигателна контролирана способност на крайниците в дясната половина на тялото, той не е могъл да положи подпис с дясната си ръка на съответното място на документа , материализиращ упълномощаването / невъзможност, изрично отбелязана в пояснителния текст на нотариалния щемпел/, какъвто привично е полагал преди заболяването.

Подписът е собственоръчно написано име или обичайно и двигателно привично изписван/ полаган знак за това име, който обикновено съдържа/ но може и да не съдържа/ някой или всички буквени елементи на името, доказващ , че лицето , което го е положило се счита направило изявлението, съдържащо се в текста на съответния документ с правно значение - чл.180 ГПК.

Щом е така , то логически е допустимо да се предполага , че волята му наистина съвпада с това изявление , понеже никой разумен човек не би трябвало да го прави , ако няма такова съвпадение, стига да не е принуден за това.

Законоустановеното традиционно правно положение , че подписът е добавъчен, но задължителен елемент на писмената / обикновена или нотариална/ форма, когато тя е такава за действителност на правната сделка/ формата може да се определи като изрично предписан от закона обективиран неин външен вид и начин на сключването й , т.е. задължителното материализирано