Решение № 814 от 10.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Перник, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720105015 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу С. К. А. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3527/2023 г. по описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ********* в размер на 201,44 лева – главница за периода от ********** г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 28,79 лева, представляваща обезщетение за забава на месечните плащания лева за периода от **********

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за неоснователни като твърди, че претенцията е изчислена въз основа на отопляема кубатура на жилището му от 160,00 куб.м. Твърди, че е налице извънсъдебно изявление от ищеца, че кубатурата на собствения му процесен апартамент, в който се е настанил през **********. е 146 куб.м. В тази връзка било налице и произнасяне а ВКС с решение от 30.11.2022 г.

Оспорва да е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка. Твърди, че в общите части на сградата – стълбища и между апартаментното пространство не са монтирани отоплителни уреди.

1

Оспорва измервателните уреди, ползвани от ищеца да са „законни“.

Твърди, че апартаментът му е надлежно отопляван.

Оспорва редовното водене на счетоводството на ищеца, в тази връзка и приложената по делото справка.

Твърди, че **** е входирал изявление пред ищеца, че се отказва от предоставяните от него услуги (с оглед правилото на чл. 153, ал. 4 ЗЕ и чл. 13, ал. 1 и 3 от Общите условия), поради което в срок от 15 дни – до 24.10.2022 г. (вероятно имайки предвид 2021 г.) ищецът е следвало да преустанови доставката, което е в разрез с общностното право – чл. 13 от Директива 2006/ЕО, Директива № 83/2011 г., изменяща чл. 62, ал. 1 и 2 от ЗЗП.

Предявен е насрещен иск, с който С. К. А. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Топлофикация - Перник" АД да му заплати сума в размер на 1500,00 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обстоятелството, че през последните 20 години, предхождащи депозиране на иска е подложен на ********** от обстоятелството, че „Топлофикация - Перник" АД претендира от него суми за отопление на общи части, в които отоплителни уреди не съществуват.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените срещу него искове и да уважи насрещния такъв.

В съдебно заседание ответникът поддържа изложеното. Ищецът не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Предявен и насрещен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ответника сума в размер на 1500,00 лева, за твърдените неимуществени вреди.

2

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни някои от елементите на фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

По делото не е спорно (вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване), че ответникът е собственик на процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден. Не се спори и че жилищния блок, в който е имота е свързан към топлопреносната мрежа на ищеца.

Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответникът е пасивно материално 3 легитимиран по отношение на предявените искове, тъй като е собственик на имота.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорена от ответника, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.

Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот.

Установено е също, че монтираните в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер е преминал през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които е окачествен като съответстващи на одобрения тип, поради което е годен за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.

От заключението се установява, че в ЕС се ползва топлоенергия за БГВ и отопление. Ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията, които са приспаднати и са за негова сметка. Взети са предвид средномесечните температури, броя работни дни за отопление и БГВ, средномесечните температури на подаваща и връщаща вода, както и температурата на почвата.

Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия единствено за отопление – отдадено от сградната инсталация и отоплителното тяло щранг – лира в помещението баня на ответника.

Разходът на топлинна енергия за сградата е направен по изчислителен път и е пропорционален на обема на отоплявания имот, вкл. е съобразен с приложимото право. За периода от 01.05.2021 до 31.10.2021 г. върху обем от 160 куб.м., а за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. върху обем от 146 куб.м.

За отчетния период е осигурен достъп като е констатирано, че отоплителните тела в помещения Кухня, Стая и Хол са **** поради което не е начислявана сметка за отдавана топлоенергия. В помещението баня е налице щранг – лира, което е без топломер поради техническа невъзможност. То единствено е свързано към топлопреносната мрежа на блока. За него е начислявана прогнозна сметка, която е преизчислена съобразно приложимите подзаконови нормативни актове, вземайки се предвид съответната мощност.

В общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Прекъсната е и връзката за БГВ, поради което суми за такова потребление не са начислявани.