Определение № 297 от 18.07.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Сливен, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

ГаЛ. Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600415 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл.341, ал.2 във връзка с глава ХХІІ-ра от НПК, т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК за произнасяне по отношение на разноските.

Образувано е по частна жалба от П. Т. Т. срещу определение № 448/10.06.2025г., постановено по НОХД № 1549/2024г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по искане на Националното бюро за правна помощ и е осъдил П. Т. Т. да заплати сумата от 490 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбата е депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване.

С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт, който се определя като незаконосъобразен. Твърди се, че никога не е ползвал служебен защитник по делото, не е имало законово основание и не е искал назначаването на такъв.

Сочи се, че не му е връчвано постановление или разпореждане за назначаване на служебен защитник от органите на досъдебното производство и съда.

Поддържа се, че е бил защитаван от упълномощен лично от него адвокат.

Моли се за отмяна на определението на районния съд. Претендират се разноски за изготвяне на жалбата.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери жалбата за неоснователна.

Видно от материалите по НОХД № 1549/2024г. по описа на Районен съд 1

- Сливен производството по делото е приключило със споразумение, с което обвиняемите П. Т. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.4 НК, като му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 НК се отлага с изпитателен срок от три години.

В хода на досъдебно производство № 1745/2024 г. по описа на РУП – Сливен обвиняемият П. Т. Т. е бил представляван от служебен защитник – адв.

С.С. от АК-Сливен, назначен с постановление на разследващия орган от 07.12.2024 г. Посоченото в постановлението правно основание, обуславящо хипотеза на задължителна защита, е чл. 94 ал.1, т.6 НПК, тъй като спрямо обвиняемия е предстояло да бъде направено искане по чл. 64 НПК. С постановление от 07.12.2024г. П. Т. Т. е бил задържан за срок от 72 часа, а с протоколно определение № 1826/09.12.2024г. по ЧНД № 1479/2024г. по описа на РС-Сливен му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Постановлението за привличането на П. Т. Т. в качеството на обвиняем е връчено в присъствието на назначения служебен защитник, последният присъства по време на разпита на обвиняемия, както и се явява съдебно заседание за налагане на мярката, като е освободен, тъй като обвиняемият е упълномощил лично друг адвокат.

С решение № СЛ-271-6933/2025 с дата 12.03.2025 г. на председателя на НБПП за предоставената от адв. С.С. от АК-Сливен на П. Т. Т. правна помощ по досъдебното производство № 1745/2024 г. по описа на РУП – Сливен и по ЧНД № 1479/2024 г. по описа на Районен съд-Сливен е определено възнаграждение общо в размер на 490 лв. Направено е искане за присъждане на направените разноски за служебна защита.

С атакуваното определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, П. Т. Т. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 490 лв., представляващи разноски за предоставена правна помощ от служебния защитник.

Определението е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да заплати разноските по делото, вкл. и възнаграждението на служебния защитник.

Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание горепосочената разпоредба следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита /Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСН; Решение № 331 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д.

№ 1747/2011 г., III н. о., НК/.

В конкретния случай със сключеното споразумение по делото П. Т. Т. е признат за виновен и му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 НК се отлага с изпитателен срок от 2 три години за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и ал.4 НК.

Обвиняемият е бил задържан за срок от 72 часа, като своевременно е направено и искане по чл. 64 НПК и му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което обуславя хипотеза на задължителна защита по чл. 94, ал.1, т.6 НПК, противно на соченото в жалбата на обвиняемия за липса на такава. Освен това П. Т. Т. е подписал декларация от 07.12.2024г., в която е посочено, че е запознат с чл. 94, ал.1 НПК и чл. 25, ал.5 ЗПП, а именно случаите, които налагат задължителна защита, като е декларирал, че се отказва от упълномощаване на адвокат и желае да му се предостави служебен защитник. В подписаната от обвиняемия декларация е посочено още, че е уведомен, че при осъдителна присъда ще заплати разходите за служебен защитник. Предвид това, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че обвиняемият не е ползвал служебна защита или че му е било неизвестно назначаването на такава. Както бе посочено по-горе, служебният защитник е присъствал на привличането на П. Т. Т. в качеството на обвиняем, разпита на последния и се е явил за съдебното заседание по мярката за неотклонение.

При тези обстоятелства първостепенният съд правилно и законосъобразно е осъдил П. Т. Т. да заплати сумата за възнаграждение на предоставилия правна помощ по делото адвокат.

По изложените съображения въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна.

Определението на Районен съд - Сливен като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Разноски в полза на жалбоподателя в настоящото производство не се дължат.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 448/10.06.2025г., постановено по НОХД № 1549/2024г. по описа на Районен съд - Сливен.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3