Решение № 135 от 28.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Смолян, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440100233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 З*, вр. с чл.187 З* и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от К. Щ. К., с ЕГН:

********** от гр.Смолян с предявени осъдителни искове срещу * „*“ при * гр. *, с адрес: гр. *, ул. „*, представлявана от * * * *, по които претендира ответникът да му заплати: 1) сумата от 2 000,00 лева - главница, представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положения от ищеца и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време за периода 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г., получена в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд, е коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението.; 2) 250,00 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, считано от първо число от месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска.

По искане на ищеца в с.з. съдът по реда на ч.214 ГПК допусна изменение на предявените искове под формата на увеличение на размера им, 1 съгласно което претенцията по главния иск е в размер на 3085,95лв., а по аксесорния- в размер на 521,10лв.

Ищецът твърди, че е държавен служител в * – * в група „*“ на РС „*“ Смолян при * * - * * и полага труд на смени.

Сочи, че предвид характера на заеманата длъжност, полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта (22.00 часа - 06.00 часа). За времето от 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г. положил нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 формира разлика между изплатеното на ищеца възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения нощен труд.

Ищецът излага, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от З*, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в * се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3 З* е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от З* полага той. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от З* редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесният период се сочи, че са действали Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011 г. обн. В ДВ бр. 60/29.07.2022 г., в сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, и същите уреждат реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. В ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., обн. В ДВ бр. 40/02.06.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., обн. В ДВ, бр.

69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г. Според ищеца текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016 г., 2015 г. и 2

2014 г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.

Същото е предвидено и в наредбите от 2020 г.

Ищецът излага, че в разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се умножават по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Според съдебната практика, липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в * часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в която в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът счита, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в * по чл. 142, ал. 1, т. 1 от З* и предвид изричната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държание служители се изплашат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2 от З* към КТ, следва субсидирано да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143.

Намира, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в 3 дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121 з - 407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидирано приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 188 ал.2 от З* „Държавните служители, които полагат труд ва времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в З* не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.

Счита, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.

В исковата молба се твърди, че отчитането на положения труд от ищеца става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от *Смолян за всяко тримесечие. Сочи се, че през исковия период, ищецът е положил над 1 200 нощен труд, който при преизчисляването му е коефициент 1.143 е над 1 716 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явява разлика в часове положен допълнителен труд, който не е заплатен. В рамките на исковия период има отработен нощен труд и през официални празници, които се равняват на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200%. Според ищеца при изчисляването на положения нощен труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането му, се получава сумата от 2 000,00 лв. неизплатено възнаграждение.

Счита, че неизпълнението от страна на ответника-работодател на задължението му за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му е посочения коефициент 1.143, го поставя в забава, за което дължи законна лихва в размер на 250,00 лв.

От ответника * „*“ - *, е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни.

Според * „*“ – * не е е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с него, възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (З*) и е заемал длъжност — старши пожарникар в група „*“ към * - Смолян при * - *.

4

Счита, че исковете са предявени с твърдения в противоречие с относимите норми в З* и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд, както и на установената съдебна практика на ВКС, като ги оспорва, както по основание, така и по размер.

Сочи, че ищецът полага труд на смени, като всяка от работните смени е с продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици.

Работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.

Според него приложими към настоящия правен спор са действащи нормативни актове за исковият период и датата на завеждане на исковата претенция, които имат пряка връзка със статута на служителя и неговото правоотношение с работодателя, а именно - Закона за министерството на вътрешните работи (З*) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от З*.

В отговора се излага, че действително чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режим на дежурство, времете за отдих и почивките на държавните служители в * е било предвидено при сумиране и отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа да се умножават по 0,143, като полученото число се сумира с общият брой отработени часове за отчетният период, но тази наредба е неотносима за процесният период. Твърди се обаче, че същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в *, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на 5 дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *.

Според ответника чл. 3, ал.2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. гласи: За държавните служители в * е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно според него положеният нощен труд в рамките на установеното работно време на служителя се заплаща като нощен труд по силата на закона и подзаконовият нормативен акт, в размер определен със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл.

179, ал.2 от З*.

Ответникът сочи, че в настоящия случай не е спорно и видно от представената служебна бележка, издадена от * - Смолян, ищецът е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от З*. Съгласно разпоредбата на чл.

142, ал. 2 от З* - статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Твърди, че организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от З* се урежда с Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. по законова делегация и е недопустимо с прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ същата да се пренебрегва. Според него всички документи свързани с организацията и начина на отчитане на работното време, протоколи и графици се изготвят и отчитат съобразно посочената наредба и правилата установени в нея, включително по отношение на заплащането на нощният труд, като е недопустимо прилагане по аналогия на други нормативни актове, при своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя, сторено с предявената претенция.