Решение № 14523 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14523 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110111519 по описа за 2024 година

Производството e по реда на Глава XIII ГПК и ЗОДОВ (Общ исков процес).

Образувано е по искова молба Т. Д. С. против ПРБ, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, неудобства, притеснения, унижения и влошени отношения със семейството на ищеца, претърпени от последния вследствие на наказателно преследване срещу него, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с обвинителен акт по ДП ЗМ № ****/2013 г. по описа на СДВР, съответно пр. пр. № *****/2013г. по описа на Софийска районна прокуратура, бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 201 вр. с чл. 26, ал.

1 от НК. Твърди, че съдебното производство било прекратявано няколко пъти и делото било връщано на разследващия и на Прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения и такива, нарушаващи правото му на защита, поради неясно и неконкретизирано обвинение, като Прокуратурата внасяла нов обвинителен акт след всяко прекратяване. Било образувано НОХД № *****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107състав, по което на 25.05.2022 г. била произнесена оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение по чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Посочва, че срещу постановената от СРС присъда били подадени протест и жалба, за което Софийски градски съд образувал ВНОХД № ****/2023 г. по описа на VII въззивен състав. Сочи, че му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Навежда, че от началото до края на делото били проведени повече от 20 съдебни заседания, както и че по досъдебното производство били извършвани множество разпити, привличания и предявявания, в качеството му на обвиняем, което било съпроводено с голям стрес, чувство за несправедливост и страх, което влошило психическото му състояние. Проблемите, свързани с наказателното производство, влошили семейното му състояние и съпругата му го напуснала. Трябвало да се грижи за сина си, роден през 2005 г., както и за дъщеря си, родена през 2000 г., които тогава 1 били много малки и израснали с проблемите му покрай наказателното дело.

Отрицателно били повлияни контактите и отношенията му в обществото. Във връзка с уволнението му следвало да търси правата си по съдебен ред. Претърпял ограничения в отношенията си с приятели и роднини, накърнени били моралните и нравствените му ценности. Освен това, наказателното производство довело до извършване на множество разходи от страна на ищеца. Твърди, че оправдателната присъда е влязла в законна сила. Поддържа, че до постановяване на последната, вследствие на водения срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, неудобства, притеснения, страх, унижения, както и влошени отношения със семейството му. Твърди, че в наказателното дело не са му били присъдени, поисканите от ищеца на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдебни разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски, включително и за адвокатски хонорар.

Ответникът ПРБ, в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция. Поддържа, че искът бил недоказан, доколкото ищецът не бил представил доказателства за влизане в сила на оправдателна присъда. Прави възражение срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лева, доколкото същият бил завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в страната и несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразява срещу ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса, като в тази връзка посочва, че в този период делото се е намирало в съда и в други правни субекти, различни от ответника, които са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на делото. Ето защо моли съда да отхвърли исковата претенция, алтернативно да присъди обезщетение в по-нисък размер, който да отговаря на претърпените вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Като доказателства по настоящото дело са приобщените следните наказателни дела: НОХД ******/2015 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, НОХД ****/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, НОХД ******/2016 г.по описа на СРС, НО,107 състав, НОХД ****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, НОХД *****/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, НОХД № *****/2023 г. по описа на СРС, ВНОХД № ****/2022 г. по описа на СГС, и НОХД № *****/2017 г. по описа на СРС, 107 състав, НОХД *****/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав и пр. пр. № *****/2013 г., ВНОХД № ****/2023 г., както и ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, пр. пр. № *****/2013 г.

От приобщеното ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, пр. пр. № *****/2013 г. се установява, че с постановление от 14.10.2014 г. ищецът Т. Д. С. е привлечен като обвиняем за следните деяния: за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 20.03.2013 г. в гр. София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 12 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно е присвоил – не отчел на каса на „фирма“ ООД чужда движима вещ- сумата от 5156,35 лева, която владеел – като сума пари, дадени му от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, алтернатива 1, вр. чл. 26 НК; и затова, че за времето от 27.03.2013 г. до 08.05.2013 г. в гр. София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 3 деяния, които осъществяват поотделно един състав 2 на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице „пласьор-масов пазар“ по силата на трудов договор от 11.12.2009 г. със страни „фирма“ ООД и Т. Д. С., респективно Длъжностна характеристика към упоменатия договор, влязла в сила на 25.03.2012 г., е привоил чужди пари собственост на „фирма“ ООД, като не ги отчел на каса в общ размер от 1605,07 лева, връчени в това му качество от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури – престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК. При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем ищецът се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.

С постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева, която по жалба на ищеца е намалена на сумата в размер на 300 лева с определение от 27.01.2015 г. по н.ч.д. №****/2015 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.

С постановление от 12.06.2015 г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем. При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем ищецът се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението.

С обвинителен акт, внесен в съда на 11.09.2015 г. Прокуратурата е повдигнала обвинение на ищеца Т.Д.С. за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 08.05.2013 г. в гр.

София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 15 деяния които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице „пласьор-масов пазар“ по силата на трудов договор№169/10.12.2009 г. със страни „фирма“ ООД и Т. Д. С., респективно Длъжностна характеристика към упоменатия договор, влязла в сила на 25.03.2012 г., е присовил чужди пари собственост на „фирма“ ООД, като не ги отчел на каса в общ размер от 6761,42 лева, връчени в това му качество от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури – престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №******/2015 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, което е било насрочено в открито съдебно заседание на 06.11.2015 г. С протоколно определение от посочената дата съдът е прекратил съдебното производство, доколкото е констатирал съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които са ограничили правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, като е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняването им.

След посоченото прекратяване по ДП № ****/2013 г. по описа на СРП, с постановление от 27.01.2016 г. е направено ново привличане на ищеца в качеството му на обвиняем.

С обвинителен акт, внесен в съда на 17.05.2016 г. Прокуратурата е повдигнала обвинение на ищеца Т.Д.С. за това, че за времето от 28.11.2012 г. до 08.05.2013 г. в гр.

София, ул. ***** №* при условията на продължавано престъпление с 13 деяния които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обективна обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице „пласьор-масов пазар“ по силата на трудов договор№169/10.12.2009 г. със страни „фирма“ ООД и Т. Д. С., респективно Длъжностна характеристика към упоменатия 3 договор, влязла в сила на 25.03.2012 г., е присвоил чужди пари собственост на „фирма“ ООД, като не ги отчел на каса в общ размер от 6781,25 лева, връчени в това му качество от клиенти на „фирма“ ООД по повод заплащането на стоки по фактури – престъпление по чл. 201, вр. чл. 26 НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №****/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, което е прекратено с разпореждане от 01.07., доколкото съдията-докладчик е констатирал извършено на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, осъществено по отношение на другия подсъдим – Валентин Петров Василев, като е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираните нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

На 26.09.2016 г. е внесен нов обвинителен акт, без разлики по отношение на подсъдимия Т. Д. С., въз основа на който е образувано НОХД №******/2016 г. по описа на СРС, НО 107 състав. Посоченото съдебно производство също не е насрочвано в открито съдебно заседание, като е прекратено с разпореждане от 21.10.2016 г. и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт по отношение на другия подсъдим – Валентин Петров Василев.

Впоследствие е образувано НОХД №****/2017 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, по което са проведени две открити съдебни заседания. В проведеното на 13.06.2017 г. открито съдебно заседание не е даден ход на делото, доколкото подсъдимият Т. Д. С. е направил възражение, че не получил препис от обвинителния акт в предвидения в закона срок. С протоколно определение, постановено в проведеното на 10.10.2017 г. открито съдебно заседание, съдът е прекратил съдебното производство, доколкото съдът е констатирал извършено на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, осъществено по отношение на другия подсъдим – Валентин Петров Василев, като е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираните нарушения при изготвянето на обвинителния акт.