Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 378 от 14.07.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1455/2025
Вид
Решение № 378
Подписан
14.07.2026
В сила
12.08.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Кърджали, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101455 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „ДАМЯНОВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, ЕИК 202575731, седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, бул./ул. „Княз Борис I“ № 8, вх. А, ет.

3, ап. 4, представлявано от управителя Х. А. Д. чрез адв. В. Й. от АК - В. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу „АКВАФАНТАЗИ“ ООД, ЕИК 108690376, седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Кубрат“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 9, представлявано от М. Х. Б. за признаване на установено че ответникът му дължи 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща главница по Договор за наем от 29.09.2022 г. във връзка, с който е издадена фактура №****/04.10.2022 г. за периода от 05.10.2022 г. до 03.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща неустойка по договора, за която е издадена фактура №****/16.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед № *** от 06.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС-Белоградчик.

Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не е изплатил немната сума. Сочи, че въпреки твърдението на ответника, че той нямал данни за задължението по приложения договор за наем, следва да се има предвид, че във връзка с правоотношението са издадени няколко фактури, част от които са изцяло платени, а едната от двете процесни фактури е погасена частично от „АКВАФАНТАЗИ“ ООД. Представя платежно нареждане с Референция: *******, от което твърди, че е видно, че от сметка на ответника по сметка на ищеца на 21.08.2023г. е постъпила сума в размер на 5 000 лв. с основание „****** **********”, която фактура е издадена във връзка с начислен наем по договор, като както месечния период на фактуриране, така и 1 обектите във връзка с които са направени начисленията съвпадат напълно с имотите описани в оспорения договор за наем, чиито предмет са 12бр. индивидуални обекта отдадени под наем от ищеца на ответника. С молба вх.

№ ****** от 18.12.2025 г. ищецът заявява, че обстоятелствата, на които основава исковата си претенция касаят непогасени задължения по две фактури: фактура № ****/04.10.2022 г., която е частично платена и остатъкът по нея е 7 000 лева, както и фактура № **********/16.08.2023 г. издадена във връзка с начислена неустойка в размер на 4500 лева, както и че дължимите и непогасени плащания касаят погасяване на задължения за наем на 12 бр. индивидуални обекта отдени под наем от ищеца на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. д-р Д. П. Х. от АК-П. и адв.

Н. П. Д. от АК-П., е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че на основание т. 7.4. от процесния договор за наем местно компетентен да разрешава възникналите спорове между страните, породени от процесния договор за наем, е Арбитражен съд - Варна, ПРИ сдружение „***”, съобразно неговия правилник, като страните са се споразумели, че тази клауза има силата на договор за определяне на подсъдност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл, прави възражение за неподсъдност на настоящия иск пред Районен съд Кърджали предвид наличието на арбитражна клауза и избраната договорна подсъдност от страните по настоящия правен спор, които са избрали за местно компетентен съд - Арбитражен съд - Варна, ПРИ сдружение „***”. По изложените съображения моли да се прекрати производство по делото и да се изпрати на местно компетентния съд - Арбитражен съд - Варна, при сдружение „***“. С определение № *** от 05.05.2026 г. по в.ч.гр.д. № 110/2026 г. по описа на ОС-Кърджали е отменено определение № *** от 24.02.2026 г. по настоящото дело, с което производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Арбитражен съд - Варна, ПРИ сдружение „***”.

Ответникът оспорва иска по основание. От една страна не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договора за наем от 29.02.2022 г. на описаните недвижимите имоти, като дори заявява, че ответното дружество е имало устна уговорка с ищеца за заплащане на наемна цена в размер на 5 000 лева, поради което именно тази сума е била платена на 21.08.2023 г. по банков път цитирайки фактура № **** в основанието за превода, а от друга страна твърди, че същият е нищожен, като привиден сключен при условията на абсолютна симулация, тъй като управителите на двете търговски дружества са имали планове за бъдещи търговски отношения, които към онзи момент, по независещи от тях причини, е било невъзможно да осъществят, затова, като гаранция между тях за бъдеща съвместна работа двамата управители съвместно са решили да подпишат един формален договор, който да не поражда никакво правно действие, като решили са, че ще изготвят и подпишат договор за наем на недвижим имот, като в договора да не индивидуализират имотите, предмет на договора, като дори са вписали повече обекти без индивидуализиращи белези - площ, етаж, местонахождение, граници с една обща цена. Ответникът заявява, че липсващата индивидуализация на наетите имоти и обстоятелството, че те са наети от него като търговско дружество за жилищни нужди води и до нищожност на процесния договор за наем поради изначално невъзможен предмет. Ответното дружество заявява, че оспорва договора, като неистински и неавтентичен, тъй като наемната цена е изписана саморъчно, като не е ясно кой е авторът на този текст, както и дали съвпада по време с датата на договора за наем, че датата на 2 падежа е неясна, поради което вземане е с ненастъпил падеж, евентуално, че вземането е станало изискуемо на 04.10.2022 г. във вр. с т.1.3. от договора за наем. Сочи, че задължението по т.2.1. от договора за наем е погасено по давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Заявява, че уговорената в т.3.8. от процесния договор за наем неустойка за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Оспорва претенцията за законна лихва върху неустойката.

Претендира разноски. Прави искане на основание чл. 176 от ГПК управителят на ищеца да отговори на посочени въпроси.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която заявява, че поддържа изцяло предявената искова молба, представя справка за броя на здравноосигурените лица на ответника, които са били настанени в наетия имот, счита за неоснователно възражението за погасяване на вземането с изтичане на тригодишния давностен срок, тъй като заявлението по заповедното дело прекъсва давността, счита исковете за доказани по основание и размер с оглед заключението по ССчЕ, претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която моли делото да бъде отложено и насрочено за друга дата, с оглед на това, че е ангажиран за същата дата и час по гр.д. № 662/2026 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за което представя призовка за страна. При евентуално уважаване на молбата моли при определяне на нова дата, съдът да съобрази съдебната ваканция, заявения годишен отпуск и посочените в молбата служебни ангажименти. В случай, че не бъде уважена молбата за отлагане и бъде даден ход на делото, заявява, че поддържа отговора на исковата молба и направените с него доказателствени искания, оспорва исковата молба и поддържа изложените в отговора възражения. Моли да бъде прието заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като излага становище, че от него се установяват извършени от ответника плащания по процесните фактури в общ размер на 13 060 лв.

Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С протоколно определение от 19.06.2026 г. съдът, с оглед липсата на възражения от страните, е приел за окончателен обективирания в Определение № 615 от 20.05.2026 г. проект за доклад по делото, в който е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен между страните Договор за наем от 29.09.2022 г. с посоченото в него съдържание, както и че ответникът със съзнанието, че дължи на ищеца наемна цена от 5000 лева му я заплатил по банков път на 21.08.2023 г. цитирайки фактура № **** в основанието на превода.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят да плати определена цена. По начало за валидността на този вид договор не се изисква писмена форма, тя е само форма за доказване. В случая е прието за безспорно, че страните са били в облигационни отношения по повод договор за наем на посочените недвижими имоти. Съгласно чл. 9 ЗЗД съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или 3 добрите нрави. В случая съдът приема, че договорът за наем е действителен и разпоредбите му не противоречат на повелителните норми на закона или на добрите нрави.

В отговора на исковата молба ответникът от една страна не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по договора за наем от 29.02.2022 г. на описаните недвижимите имоти, като дори заявява, че ответното дружество е имало устна уговорка с ищеца за заплащане на наемна цена в размер на 5 000 лева, поради което именно тази сума е била платена на 21.08.2023 г. по банков път цитирайки фактура № **** в основанието за превода, а от друга страна твърди, че същият е нищожен, като привиден сключен при условията на абсолютна симулация, тъй като управителите на двете търговски дружества са имали планове за бъдещи търговски отношения, които към онзи момент, по независещи от тях причини, е било невъзможно да осъществят, затова, като гаранция между тях за бъдеща съвместна работа двамата управители съвместно са решили да подпишат един формален договор, който да не поражда никакво правно действие, като решили са, че ще изготвят и подпишат договор за наем на недвижим имот, като в договора да не индивидуализират имотите, предмет на договора, като дори са вписали повече обекти без индивидуализиращи белези - площ, етаж, местонахождение, граници с една обща цена. С определение от 19.06.2026 г. съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи абсолютната симулация на договора за наем. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Абсолютна симулация ще е налице, когато и две страни сключват договор за наем на недвижим имот, но не искат да настъпи нито предаването на държането върху процесните имоти от страна на наемодателя, нито задължението за заплащане на уговорената наемна цена, свързана с ползването на имотите от страна на наемателя. Събраните по делото писмени доказателства не опровергават отразените в Договор за наем от 29.09.2022 г. волеизявления по отношение наличие на уговорка за отдаване под наем на описаните имоти за описаната наемана цена и в крайна сметка за действителното ползване на наетите имоти водещо до задължение за плащане на договорената наемана цена. Съобразно съдебната практика, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство, по характера си представлява обратно писмо и служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Доказателства за разкриване на абсолютната симулация по посочения договор за наем в тази връзка не са ангажирани от страна на ответниканаемател, поради което възражението е недоказано, респ. неоснователно.