Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 635 от 25.10.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 520/2021
Вид
Решение № 635
Подписан
25.10.2021
В сила
31.07.2023
Състав
Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 294, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Закон за държавната собственост
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.145, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.102 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000520 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 518 от 23.01.2018 г. по т.д.№ 2264/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 17с-в е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, „Българска телекомуникационна компания“ЕАД да заплати на „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД сумата от 225 000 евро, получена на отпаднало основание - развален предварителен договор от 21.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ телефонна палата (производственоадминистративна и техническа сграда), находяща се в гр. София, ул. „Гурко“№2-4, с разгърната застроена площ от 17 401.975 кв.м., подробно описана в чл. 1 от договора, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 17 640 лева разноски за производството. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД срещу „Българска телекомуникационна компания“ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер на 113 147.97 евро върху главницата от 225 000 евро за периода 19.03.2010 г. – 20.01.2015 г.

Решението е постановено при участието на „Уестингкорпорейтид“ООД като трето лице помагач на ответника БТК.

Срещу така постановеното решение на СГС в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Българска телекомуникационна компания“ЕАД, с която са изложени 1 оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В жалбата са изложени твърдения, че дори и да се приеме, че даденият аванс по договора да подлежи на връщане, вземането принадлежи на платилия аванса- третото лице помагач „Уестингкорпорейтид“ООД, а не на ищеца по делото. На следващо място се поддържа, че дори и ищецът да е материалноправно легитимиран да иска връщането на аванса с оглед основанията на които е прекратена от него съществуващата между страните облигационна връзка предполагат правото платената авансово сума да бъде задържана от ответника. Подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба.

В отговора на въззивната жалба подаден от „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД се заявява оспорване на жалбата като неоснователна и се моли да се постанови решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С решение № 1082/08.05.2019г. на САС, ГО, 2с-в по гр.д.№ 2383/2018г. първоинстационното решение е отменено в обжалваната му част и вместо него е постановено друго, с което искът с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД като неоснователен. За да постанови решението си САС е приел, че ищецът чиято е доказателствената тежест по отношение установяването на това обстоятелство не е ангажирал доказателства, че съществуващата между страните облигационна връзка изобщо е била прекратена, вкл. и на някое от предвиденото в договора основание, което да предполага правото на всяка от страните, в т.ч и ищеца да иска връщането на даденото по договора.

С Решение № 70/20.05.2021г. на ВКС по т.д.№ 234/2020г. е отменено изцяло така постановеното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В отменителното решение на ВКС е посочено, че правните изводи на въззивния съд по съществото на спора са незаконосъобразни поради това, че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е зачел един изрично признат и от двете страни факт- за прекратяването на съществуващата между тях облигационна връзка, изложен в исковата молба и потвърден в отговора на ответника, за недоказан, съдът не е разгледал и обсъдил доводите на страните относно действителното спорните между тях въпроси, а те се свеждат само до следното : 1/ за това, на кое от предвидените в т.7 във вр. с т.6 или т.10 от тристранното споразумение от 22.01.2010г. основания за прекратяване е прекратен предварителният договор и като последица : възникнало ли е задължение за „БТК“ЕАД за връщане на получения от последния аванс, както и 2/. За това, кому евентуално се дължи престирането на тази сума, дали на ищеца по сключения с него и прекратен впоследствие предварителен договор от 21.07.2009г. или на „Уестингкорпорейтид“ООД като страна по по-късно сключения с „БТК“ЕАД предварителен договор, каквито доводи са наведени в отговора на ответника.

2

Тъй като тези спорни въпроси изобщо не са били разглеждани от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото и за да не се нарушат основни начала на гражданския процес, касационният съд да се произнася за пръв път по тях, на основание чл.

293, ал.3 ГПК делото е върнато обратно на въззивната инстанция, която да се произнесе по посочените по-горе въпроси. Дадени са задължителни указания по приложението на материалния закон като се изследват отношенията между страните по спорното правоотношение, свързани с осъщественото от третото лице „Уестингкорпорейтид“ООД авансово плащане, имащо характер и на задатък, като се вземе предвид съдържанието на уговорките в Договор от 03.11.2009г. между „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД и „Уестингкорпорейтид“ООД за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор, допълнителните споразумения от 22.01.2010г. и от 16.02.2010г. и предварителен договор, сключен между „БТК“ЕАД и „Уестингкорпорейтид“ООД от 08.03.2010г. и анекса към него и да се анализира дали това плащане е направено по силата на предварителния договор от 08.03.2010г. между „БТК“ЕАД и „Уестингкорпорейтид“ООД или в изпълнение на договора за прехвърляне на права и задължения от ищеца на „Уестингкорпорейтид“ООД от 03.11.2009г., т.е от името и за сметка на ищеца като купувач по предварителния договор между него и ответника, сключен на 21.07.2009г., каквито са твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД срещу „Българска телекомуникационна компания“ЕАД за осъждането на ответника да заплати сумата от 225 000 евро, както и 113 147.97 евро мораторна лихва върху главницата за периода 19.03.2010 г. – 20.01.2015 г.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 21.07.2009 г. с ответника са подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, изменен впоследствие с подписани анекси и допълнителни споразумения, като с допълнително споразумение от 22.01.2010 г. били уговорени различни начин на плащане, условия и срокове. Според споразумението до 22.01.2010 г. купувачът или третото лице, одобрено от продавача БТК- „Уестингкорпорейтид“ООД следвало да заплати депозит в 3 размер на 225 000 евро по посочена от продавача сметка. Твърди се, че третото лице Уестингкорпорейтид“ООД е извършило плащане от името и за сметка на купувача и ищец в настоящото производство „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД. Окончателен договор следвало да се сключи на 26.02.2010 г., но до прехвърляне на собствеността върху процесния имот не се стигнало. Вместо това, с писма от 08.03.2010 г. и от 19.03.2010 г. ответникът уведомил ищеца, че счита договора за прекратен на основание т. 7 вр. т. 6 от допълнително споразумение от 22.01.2010 г.; алтернативно - за прекратен на основание т. 10 от допълнителното споразумение; или за развален на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. На 06.10.2014 г. ищецът поканил ответника да му заплати дадената по договора сума на стойност 225 000 евро, но плащане не постъпило.

В уточнителната си молба от 22.04.2016 г. ищецът заявява, че плащането от трето лице е извършено от името и за сметка на ищеца и че „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД е легитимираното за получи връщане на сумата от 225 000 евро, предвид прекратяването на договора на 19.03.2010 г.

Ответникът „Българска телекомуникационна компания“ЕАД в срока за отговор на исковата молба е оспорил, че плащането е извършено от името и за сметка на ищеца.

Твърди, че третото лице „Уестингкорпорейтид“ООД впоследствие заместило ищеца като страна в правоотношението, породено от предварителния договор. Сочи и друго основание за отхвърляне на иска – с оглед основанието на което е прекратена съществуващата между страните облигационна връзка при прекратяване на договора платеният аванс следва да се задържи от продавача. Акцесорният иск за заплащане на мораторни лихви също бил неоснователен, като по отношение на него е направено и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ответника „Уестингкорпорейтид“ООД не изразява становище по предявените от „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД искове.

Тъй като срещу решението на първата инстанция в частта й с която предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, не е депозирана въззивна жалба от ищеца, същото е влязло в сила отхвърлителната част, поради което въззивният съд на основание чл. 269 ГПК не дължи произнасяне по този иск.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че на 21.07.2009г. „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД/ с предишно наименование „Химическа компания“ЕАД/ и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД са сключили предварителен договор за покупкопродажба на следния недвижим имот, а именно : Телефонна палата /Производствено административна и техническа сграда, намираща се в гр.София, ул. „Ген. Гурко“№2-4 с разгърната застроена площ 17 401,975 кв.м., който недвижим имот е подробно описан в чл. 1 4 от договора.

Съгласно чл. 2 от договора купувачът се е задължил да заплати договорената продажна цена в размер на 22 500 000 евро по следния начин : 10 % при сключване на договора и останалите 90 % след сключване на окончателния договор и при условие, че продавачът е представил удостоверение за липса на вещни тежести върху имота.

Съгласно чл.11, ал.2 едновременно със сключването на окончателния договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт страните са се задължили да сключат и договор за наем с нотариална заверка на подписите, който наемен договор по отношение на срока, наемна цена и начин на прекратяване следва да отговаря на посочените в ал.3 от предварителния договор условия.

Съгласно чл.15 страните са се споразумели ако купувачът не се яви за сключване на окончателен договор на посочените в чл.5 от договора дата и час или неоснователно откаже да сключи окончателния договор или договора за наем, чийто основни параметри са уговорени между страните в чл.11, ал.3 предварителния договор се прекратява автоматично и продавачът има правото да задържи заплатените по чл.2, б.“а“ 10 % авансова вноска.

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Анекс №1 към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, се установява че продавачът е дал съгласието си купувачът, при желание и по преценка на последния, да бъде изцяло заместен в правата и задълженията по предварителния договор от друго физическо или юридическо лице, което обаче следва да стане само при наличието на следните предварително изпълнени условия : наличие на надлежно уведомяване и сключването на допълнително споразумение между страните по предварителния договор и третото лице.

За надлежно уведомяване страните са приели, че следва да се счита отправена от страна на „Пан Юропиън Истейтс“ЕАД/ с предишно наименование „Химическа компания“ЕАД/ до „Българска телекомуникационна компания“ЕАД писмена декларация посочваща наименование, адрес и идентификационни данни на третото лице като купувач и последващ наемодател на имота/ чл.1, ал.2/