Определение № 411 от 09.10.2018, Окръжен съд - Шумен

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 411 гр. Шумен, 09.10.2018г.

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ:

1. С. С.

2.

Т. Димитрова като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова в.ч.гр.д. № 302 по описа за 2018г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 12458 от 03.08.2018г., депозирана от адв. Г.С. ***, в качеството му на пълномощник на И.Н.Х. срещу определение № 1943/24.07.2018г. по гр. д. № 1682/2018г. по описа на РС – Ш., с което е прекратено производството по исковете за упражняване на родителските права, лични контакти и издръжка по отношение на децата Н. Н. и С. Н., съединени с иска за развод, предявен от жалбоподателя И.Н.Х. *** срещу Е.Х., поради липса на компетентност на българския съд.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като постанови връщане на делото на първата инстанция с указания за продължаване на производството и в тази му част. Излага, че производството касае претенция по 49, ал. 1 от СК и в съответствие с изискванията по чл. 322, ал. 2 от ГПК с бракоразводния иск са предявени и искове за упражняване на родителски права по отношение на родените от брака деца, мерките за лични контакти с тях, издръжката им, ползването на семейното жилище и фамилното име след развода, като първоинстанционният съд неправилно, предвид направеното от ответницата възражение е приел, че, освен по отношение на иска за развод и фамилното име, е некомпетентен да се произнесе по останалата част от спора. Твърди, че действително към момента на сезиране на българския съд обичайното местопребиваване на малолетните деца на страните е в друга държава - членка на ЕС (Великобритания) и това обстоятелство безспорно задействало принципа на общата компетентност, визиран в чл. 8 от Регламент /ЕО/2201/2003г., но намира, че в случая следвало да се приложат изключенията в същия Регламент, уредени като пророгация на компетентност и в частност уредената такава, в чл. 12, т. 3, б. „а“ от Регламент /ЕО/2201/2003г., според, която правомощията на българския съд по въпросите на родителската отговорност не отпадат, ако детето е гражданин на тази държава – членка, което обстоятелство е налице, тъй като и двете деца са български граждани по произход. Предвид на това, и доколкото е налице предявен брачен иск и с него по силата на разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от ГПК задължително се съединяват и исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, то всички обективно съединени искове следвало да бъдат разгледани от български съд.

Ответната страна по жалбата се позовава на Определение № 53 от 31.01.2018г. по ч.гр.д. № 3801/2017г. на ВКС ІV г.о., в което, след отправено до Съда на ЕС преюдициално запитване е постановено определение от 16.01.2018г. по дело С – 604/17г., е прието, че български съд не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9,

10, 12 или 15 от Регламент

/ЕО/2201/2003г., като този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г., с оглед на което моли съда да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Също така моли, и да й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски за настоящото производство по представения списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр. д. № 1682/2018г. по описа на РС – Ш. е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу Е.Р.Х. с правно основание чл. 49, ал. 1 от