Решение № 13780 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13780 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110164036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба вх. № 335663/22.11.2023 г. на И. К.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................, срещу „...........“ ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: гр. .................... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 393,28 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице влязло в сила Решение № 17992/02.11.2023 г. по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с което е прогласена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключен помежду им Договор за кредит № .................... г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по Договор за кредит № .................... г., вкл. е заплатил уговорената в чл. 9, ал. 1 от него такса за експресно разглеждане в размер на 393,28 лева. С оглед съдебно установената нищожност на въпросната клауза счита, че сумата от 393,28 лева е била платена на ответното дружество при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава, че е получил сумата в размер на 393,28 лева, като платена от ищеца за допълнително действие „Бързо разглеждане“.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 23530/06.06.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че заемателят И. К. Д. е заплатил в полза на заемодателя по Договор за кредит № .................... г. сумата в размер на 393,28 лева – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.

По делото е представен в заверен препис влязло в сила между страните Решение № 1

17992/02.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с което е признато за установено по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, против „...........“ ООД, ЕИК ............ установителен иск по чл. 1.......... ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит № .................... предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по нищожна клауза от договор за потребителски кредит № .................... г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ .

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ сключване на договор за кредит № .................... г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза, която противоречи на императивни материалноправни норми или на добрите нрави; 2./ извършеното плащане на сумата от 393,28 лева по договора за заем в полза на ответното дружество.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност.

С оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт между страните в настоящото производство – Решение № 17992/02.11.2023 г. по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с което е съдебно установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, настоящият съдебен състав намира за доказана първата материална предпоставка, включена във фактически състав на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че заемателят И. К. Д. е заплатил в полза на заемодателя по Договор за кредит № .................... г. – „...........“ ООД, сумата в размер на 393,28 лева – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Следователно доказана по делото е и втората материална предпоставка, включена във фактически състав на предявения иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 393,28 лева – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, в тежест на ответното дружество е да докаже основание за задържане на сумата. Доколкото с влязъл в сила съдебен акт е установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., то липсва основание за задържане на сумата, заплатена на основание същата.

Искът е основателен в пълния му размер за сумата от 393,28 лева, като законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от 22.11.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното начало/ до окончателното плащане.

Относно разноските

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съдът констатира, че по делото са ангажирани доказателства за платена държавна такса в размер на сумата от 50,00 лева, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.

В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

2

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член.......... параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед факта на влязъл в сила съдебен акт между същите страни, с който в предхождащ съдебен процес е била установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., на основание на която е било извършено плащане в размер на претендираната сума. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките само на едно съдебно заседание, без лично явяване на адвокат за ищеца, съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 360 лева с вкл. ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: гр. .................... ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:

........................, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 393,28 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 64036/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: гр. .................... ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат ..................4, с адрес: ......... представлявано от адв. Д. М., сумата в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на И. К. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 64036/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3