Решение № 1356 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. А.стасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502459 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Жалбоподател И. П. К. с ЕГН **********, починала и заместена в хода на процеса от нейния син Д. Н. К., ЕГН ********** от гр. ****, против решение №260114/13.07.2023 г, постановено по гр.д.N3769/2020 г на ПРС- 10 гр.с., поправено с решение №2604041/11.06.2024 г. по същ.гр.д. на ПРС, 10 гр.с., в частта, с което е прогласено за относително недействително по отношение на ищците разпореждането на И. П. К. чрез договор за продажба в нотариален акт № ****,том 2, дело №*****/2019 г на нотариус Веселина Благоева, с което е продала на В. Г. П. с ЕГН:********** и П. Г. П. с ЕГН:********** поземлен имот №*****.421.6 по кад.карта, одобрена със заповед №РД-18788/6.11.2019г, представляващ нива с площ 2,997 дка в м.“*****“, землището на гр.***** и с което е допусната съдебна делба на процесната земеделска земя при квоти: за А. Т. М. – 45/900 ид.ч., за Д. В. Г. - 45/900 ид.ч.; за Й. А. Г. 18/900 ид.ч., за Ц. П. Г. - 6/900 ид.ч., за С. Г. И.-6/900 ид.ч., за М. Г. С.-6/900 ид.ч., Г. П. Н., за П. А. Т.-18/900 ид.ч., за И. А. Т.-18/900 ид.ч., за А. А. Т.1 18/900 ид.ч., за М. П. А.-15/900 ид.ч., за Л. П. З.-15/900 ид.ч., за Т. Й. М.15/900 ид.ч., за Т. Й. Х.-15/900 ид.ч., за Н. И. Н.-30/900 ид.ч., за Л. И. Н.30/900 ид.ч., за В. И. М.-30/900 ид.ч., за М. И. Н.-30/900 ид.ч.,за А. С. П.30/900 ид.ч., за Ж. И. П.-10/900 ид.ч., за Г. П. Н.-10/900 ид.ч., за Т. Н. Р.30/900 ид.ч., за П. П. П.-10/900 ид.ч., за И. Н. Р.-30/900 ид.ч., , за М. Й. Р.90/900 ид.ч., за А. П. Р. -30/900 ид.ч., з а Д. В. Г. – 45/900 ид.ч., за Й. Н. Р.30/900 ид.ч., за А. А. Г.-10/900 ид.ч., за И. П. К. – -90/900 ид.ч.,, за Й. П. Н.а 90/900 ид.ч.,отхвърлен е иска за делба по отношение на В. Г. П. ЕГН ********** и П. Г. П. ЕГН********** и с което е отменен на осн.чл.537,ал.2 ГПК до размера на 90/900 ид.ч. от установеното с него в полза на И. П. К. право на собственост в нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №*****,т.2,д.*****/2019г от 10.10.2019г на нотариус Теодора Кашилска и е осъдена И. П. К. да заплати на ищците разноските им по делото; решението в частта , с което е допусната делба на описаните в т.2 и т.3 поземлени имоти: ПИ№*****.432.12 – нива от 3077 дка в землището на гр.*****, м.“*****“ и поземлен имот №*****,441,4,- нива с площ 15,199 дка в землището на гр.*****, м.“*****“ – не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят Д. К. излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалвА.та част, моли съда да приеме, че неговата майка и наследодател - И. П. К. е придобила собствеността върху процесната нива в м.“*****“ от 2,997 дка по давност, моли да се отмени решението и да се отхвърли иска за делба по отношение на тази нива.

Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не може да се обоснове извод, че наследодателят П. Й. Н. и И. П. К. са променили намерението, с което са държали частите на остА.лите наследници, както и че е непревилен извода на съда, че от свидетелските показания не може да се установят пределите на упражнявА.та от И. П. К. фактическа власт и действията на отблъскване на владението на ищците и че отдаването под наем не обосновавало извод за промяна на намерението на държателя. Счита, че тези изводи са неправилни и противоречат на събраните доказателства. Счита, че самото снабдяване с НА за собственост по давностно владение обективира намерението на К. за своене; Свидетелката Д., която е работила във фирмата – арендатор посочва, че за имота е давала рента единствено на И., като никой друг от наследниците не е имал претенции нито за имота, нито за арендата.

2

Постъпил е отговор на ВЖ от А. А. Г., чрез пълномощника си адв.М.Х., с който се иска потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи , че правилно издаденият в полза на И.

К. нотариален акт за собственост по давностно владение е отменен от съда до размера на квотите на остА.лите сънаследници и правилно е включена процесната нива в делбата между всички съделители; от гласните доказателства се установявало, че от 1993г наследствените земи са били ползвани от всички наследници, които земи са били първоначално отдавани под наем без писмен договор, а през 2011г е бил сключен договор за аренда с лицето, което и преди това е ползвало земите. Свидетелят В. Г., като пълномощник на майка си е получавал арендното плащане.

Постъпил е отговор на ВЖ от М. Р., Й. Р., Т. Р. и И. Р., чрез адв.А.Х. , с който се иска потвърждаване на решението на ПРс като правилно и законосъобразно. Считат, че И. К. не е държала частите на остА.лите съсобственици като свои.

Постъпил е отговор на ВЖ от В. Г. П. и П. Г. П., с който считат че жалбата е допустима и основателниа и следва да се уважи.

Постъпила е въззивна жалба от В. Г. П. и П. Г. П. чрез адв.А.А., с която се обжалва изцяло съдебното решение, иска се цялостната му отмяна.

Изложени са оплаквания, че решението на РС е вътрешно противоречиво, т.к. от една стрА. е уважен иска за допускане на делбата спрямо задължителните другари– наследници, а спрямо П. и П. е отхвърлен; че липсват мотиви защо исковете се отхвърлят спрямо П.и след като са конституирани като необходими другари и би следвало да имат правното положение на главните ответници.

Подадена е и ЧЖ от И. П. К. срещу определение №260105/11.06.2024 г. по гр.д.№3769/2020 г. на ПРС, 10 гр.с., с което РС е присъдил на ищците два пъти по 800 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1600 лв. Счита, че след като те са представлявани от един и същи адавокт по делото се дължи само 1 хонорар ; че присъденият такъв не е съобразен с чл.7,ал.2 от НМРАВ – не съответства на цената на иска; че по иска за делба, мин.размер на АВ е 600 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от правна и фактическа стрА. следното:

Предявеният иск е с пр.осн. чл.34 ЗС – фаза по допускането.

3

По направените доводи и възражения ПОС намира следното:

С ИМ е предявен иск за делба на земеделските земи остА.ли от наследство на общия наследодател Й. Г. Н., поч.*****.2053 г.– б.ж. на гр.*****, възстановени с решение на ПК-***** №09/03.06.1993 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата И. К., с който не признава иска за делба по отношение на нивата от 2,998 дка в м.*****, имот №21006 по плА. за замеразделяне; прави възражение за придобИ.е на имота по давност въз основа на непрекъснато владение на имота повече от 10 години, считано от възстановяването им през 1993г. до настоящия момент, през който период твърди, че никой друг не е ползвал имота и не е имал претенции към него. През 1993 г. наследниците си разделили ползването на отделните имоти, което споразумение не било оформено писмено, но И. К. ползвала нивата, която й била опредЕ. и никой не й оспорвал; само тя отдавала нивата под наем и само тя получавала арендата; през 2019 г. се снабдила с НА №*****/т.44 от *****.2019 г., с което й е признато правото на собственост на основание придобивна давност.

Видно от представения по делото НА №*****,т.83/2019 г. на Сл.по вписвания, На *****.2019 г. И. К. е продала процесната нива на В. Г. П..

РС е приел за недоказано възражението на ответницата К. за придобИ.е на процесната земеделска земя по давност, поради което е допуснал до делба всички наследствени ниви между наследниците при квоти, които не се оспорват от наследниците.

От събраните доказателства, Съдът намира следното:

От представеното удост. за н-ци на об.наследодател Й. Г. Н. е видно, че след смъртта му са остА.ли наследниците – три дъщери и двама сина.

С решение №09/03.06.1993 г. на ПК-***** са възстановени на н-ци на Й. Г. Н. следните земеделски земи в землището на гр.*****: нива от 2,997 дка , м.“*****“,съст. имот №021006 по плА. за замеразделяне; нива от 3,077 дка , в м.*****, съст.имот №032012; нива от 15,200 дка , м.*****, съст. Имот №041004.

По отношение на възражението на И. К. за придобИ.е по давност на нива от 2,997 дка , м.“*****“,съст. имот №021006 чрез непрекъснато владение в продължение на 10 и повече години, считано от 1993 г.:

4

Съгласно чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост се придобива по давност с непрекъснато вледение в продължение на 10 години. Съгласно чл.68,ал.1 ЗС владението се характеризира с два основни признака: осъществяване на фактическа власт върху конкретен имот /обективен/ с намерение за неговото своене /субективен/. За субективния елемент е предвидена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи задругиго, т.е. направно основание, изключващо владението, а от там и придобивната давност. При преценката дали е установено вледение следва да се имат предвид и другите характеристики на вледението: фактическата власт да е непрекъсната /да не е загубена за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС/, да е несъмнително, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин/.Съгласно ТР №1/2012г. от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК оборимА.та презупция по чл.69 от ЗС е неприложима само при съсобствени по наследство недвижими имоти, в които случаи ползващия съсобственик се явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите съсобственици. Следователно, за да се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС в доказатествена тежест на ответницата И. К. е да проведе пълно и главно доказване за упражнявА.та непрекъсната фактическа власт върху процесната нива в продължение на 10 години, считано от въззведения от нея начален момент – 1993 г. Съответно, в доказателствена тежест на ищците е опровергаване на нейните твърдения за осъществявА. фактическа власт за съответния период, евентуално – да оборят презумпцията по чл.69 ЗС като заявят и докажат основание на упражнявА. фактическа власт, изключващо владението.

По делото са разпитани свидетелите:св.В. П. Г.- син на А. Г.; св.А. Г. Г. – без родство;М. В. Д., първа братовчедка на И. К.; св.А. И. Б.-без родство.

Свидетелят В. П. Г. установява, че от 1993 г. всички възстановнени ниви се ползвали от всички наследници на Й.Н. като се отдавали под аренда с първоначално с устна договорка без договор, а от 2011 г. бил сключен нотариално заверен договор със същия арендатор. Рента била плащА. на всички наследници. И. К. никога не били ползвала самостоятелно процесната нива; никога не е имало неформална делба на процесните ниви между наследниците. Майка му А. Г. погрешно получила по-малко рента, но 5 арендаторът й изплатил по-късно дължимото според правата й.

Свидетелят А. Г. Г. установи, че знае, че след възстановяването на зем.земи на Й.Н. са водени преговори за доброволна делба през 1998г. като на И. или на баща й, кайто е бил жив тогава, преките наследници са се разбрали да остане нивата в в м.“*****“ и около 1,5 дка от голямата нива в м.“*****“.

След като се разбрали бащата на И. ги отдавал под наем и оттогава никой не е имал претенции за спорната нива. Първоначално – 3-4 години И. е дала нивата да я стопанисва наемателка М., а после на фирма „Агрипланет“, която е обработвала всичките 3 наследствени земи.

Свидетелят М. В. Д. установи, че е обработвала нивата в м.“*****“ 6 години от 1992 до 1998 г. Дадена й била от леля й -майката на И. К. без да плаща наем, а за помощ на домакиството срещу това, което изкарвала свидетелката. Леля й казвала, че земите са техни на нейния мъж; от леля си знае, че не е имало никакво разделение на тази земя; не знае да е имало делба. св.А. И. Б. установи, че И. К. е ползвала две ниви в м.***** –едната лична нейна, а другата –наследствена; само тя ползвала наследствената нива в м.*****, а остА.лите ползвали другите ниви; имали вътрешна договорка кой какво да ползва. Свидетелката работила във италиА.та фирма-аредатор и е давала рента на И.; имало освен нея специален човек, който раздавал ренти; не знае от коя година до коя година;