Определение № 1502 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20248002103915 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при АП-Пловдив, против решение № 150 от 05.08.2024г. по въззивно гр.д. № 91/2024г. на Пловдивския апелативен съд, 2 граждански състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №371/16.11.2023г. по гр.д. №364/2023г. на Старозагорския окръжен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на П. Г. Б. сумата 100 000 леваобезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал.1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.

1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № 1/2009г. и № 241/2015г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014г. и от 26.02.2021г., двете на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2021г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на решението в осъдителната обжалвана част, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната си жалба относно необосновано завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като според него 1 решението противоречи на разясненията, дадени в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968г., на решение № 302/04.10.2011г. по гр.д.№ 78/2011г. на І ГО и решение № 321/26.11.2014г. по гр.д.№ 2516/2014г. на ІV ГО по следния въпрос: 1. При определяне на основанието и предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението. По въпроса:

2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, счита че е налице противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. и с решение № 480/23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., решение № 832/10.12.2010г. по гр.д.№ 593/2010г. и двете на ІV ГО, с решение № 53/07.05.2019г. по гр.д.№ 3528/2018г., решение № 30/08.03.2022г. по гр.д. № 2300/2021г. и решение № 154/08.10.2019г. по гр.д. № 319/2019г. и трите на ІІІ ГО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба-П. Г. Б., чрез процесуалния си представител, поддържа липса на основанията за допускане до касационен контрол на решението в обжалваната от Прокуратурата част. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Разгледани са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева и за имуществени - 6 001,46 лева (пътни разходи) и 6 900 лева (заплатени адвокатски възнаграждения), причинени от незаконно повдигнати обвинения за извършени престъпления, производствата по които са прекратени с прокурорски постановления от 17.11.2014г. и от 26.02.2021г.

Първоинстанционният съд е уважил частично исковете и е осъдил Прокуратурата на РБ да плати на ищеца 60 000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди и 6 001,46 лева за обезщетяване на имуществени вреди-пътни разходи, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.02.2021г. до окончателното плащане.

Сезиран с въззивни жалби на двете спорещи страни, въззивният съд е установил от фактическа страна следното: на 18.03.2009г. е образувано ДП № 1/2009г. по описа на ОППловдив срещу неизвестен извършител – длъжностни лица от Община Гълъбово за престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК; на 14.12.2010г. с постановление на ОСлО при ОП - Пловдив, ищецът е привлечен като обвиняем: за участие в организирана престъпна група - по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК; за четири документни престъпления-по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл.93, т.1, б.„б“ от НК и за няколко длъжностни престъпления-по чл. 282, ал. 2, предл. 1 и 2, във връзка с ал. 1 НК; на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ 6 000 лева, намалена на 4 000 лева. На 23.12.2011г. против ищеца и други обвиняеми в ОС-Ст.Загора е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 949/2011г., прекратено с разпореждане от 2

09.01.2012г., тъй като съдът приел, че делото е подсъдно на Специализирания наказателен съд (СпНС). На 01.02.2012г. в СпНС е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 67/2012г. С разпореждане от 17.02.2012г. производството е прекратено, а делото върнато на СпП за допълнително разследване; разпореждането е отменено от СпАНС и делото е върнато на СпНС за разглеждане. В периода от 28.06.2012г. до 07.02.2014г. по нохд № 67/2012г. на СпНС са били проведени над 40 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично, с изключение на едно. С присъда № 2/07.02.2014г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. С решение № 33/15.10.2014г. по внохд № 146/2014г. присъдата е отменена от СпАНС и делото е върнато на СпП за отстраняване на съществено процесуално нарушение. С постановление от 17.11.2014г. СпП е прекратила частично наказателното производство по отношение на ищеца за престъплението по чл. 321, ал. 3 НК и е изпратила ДП по компетентност на ОП-Пловдив. На 28.01.2015г. ОП-Пловдив е внесла в Старозагорския окръжен съд нов обвинителен акт, по който било образувано нохд № 36/2015г.; на 24.08.2015г. с разпореждане делото е прекратено и върнато на ОП-Пловдив за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Разпореждането е потвърдено с определение № 602/19.11.2015г. по внчд № 481/2015г. на АС-Пловдив. На 30.11.2015г. ОППловдив е разделила ДП № 1/2009г.; по отношение на ищеца е образувано ДП № 241/2015г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив; на 13.07.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем по новообразуваното ДП за престъпления по чл. 311, ал. 1, във вр.с чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 282, ал.2, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. На 16.08.2017г. отново е привлечен като обвиняем за същите престъпления. На 25.09.2017г. е внесен нов обвинителен акт в ОС-Ст. Загора и е образувано нохд № 496/2017г., което е прекратено с протоколно определение от 17.12.2018г. и делото е върнато на ОП-Пловдив. С това определение е указано на прокурора, че срокът по чл. 249, ал. 2 НПК следва да бъде съобразен с обстоятелството, че наказателно производство се намира в процедура по чл. 368 от НПК с дадена от съда възможност за решаване на делото в тримесечен срок.

Протоколното определение е потвърдено с определение № 172/18.03.2019г. по внчд № 131/2019г. на АС- Пловдив. С постановление от 26.02.2021г. на СпП наказателното производство по ДП № 241/2015г. по описа на ОСлС при ОП-Пловдив е прекратено по отношение на ищеца за престъпленията по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 311, ал. 2 от НК и по чл. 282, ал. 2 във вр.с ал. 1 от НК, тъй като прокурорът е приел, че деянията по чл. 311, ал. 1 и ал. 2 НК са несъставомерни и, че ищецът не е извършил деянията по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. По делото няма данни това постановление да е било обжалвано.

Въззивният съд е установил, че П. Б. е бил заместник-кмет на Община Гълъбово за периода от 12.01.2004г. до 15.09.2011г.; за времето от 18.09.2009г. до 02.08.2011г. е изпълнявал длъжността кмет на Община Гълъбово; от 15.09.2011г. до 08.11.2011г. е бил секретар на общината, а от 08.11.2011г. до датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство отново е заместник-кмет. Констатирал е, че са налице множество медийни публикации на местно и национално ниво, с посочване името на ищеца и показване на 3 негови фотографии. Ангажираните гласни доказателства установяват, че във връзка с воденото наказателно производство, ищецът бил подложена на силен стрес, считал се поставен в безизходица, косата му побеляла изцяло, състарил се, започнал да страни и да не общува с хората; случилото се отразило отрицателно и на семейството му; не ходели никъде; имали финансови затруднения, защото плащали на адвокати и за гориво; близки и познати се интересували дали написаното в пресата е вярно и дали ще влиза в затвора, защото имало хора, които твърдели, че е истина; авторитетът на ищеца пострадал; здравословното му състояние се влошило-тръгнал по лекари, започнал да пие хапчета за кръвно и успокоителни; след приключване на делото, нещата затихнали и ищецът започнал бавно да се възстановява, но не бил, както преди.

При така установените факти съдът е намерил за осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че наказателното производство е било за четири престъпления, две от които тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а за другите две престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години; обвинението е за престъпления във връзка със службата и служебните задължения на ищеца, а незаконното обвинение за извършване на деяние по чл.

321, ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група, поначало според съда обуславя по-висок интензитет на търпените морални вреди. Наказателното преследване е продължило около 10 години и 3 месеца – период, надхвърлящ рамките на разумността, като неоправданото забавянето, допуснато от Прокуратурата е в периода след отмяната на оправдателната присъда и връщане на делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът е посочил, че с ищеца са били извършвани ограничен брой процесуални действия, за период от време органите, водещи наказателното производство, са бездействали, а делото е прехвърляно между СпП и ОП-Прокуратура; ищецът е бил привличан в качеството на обвиняем за едни и същи престъпления няколко пъти, а внасяните обвинителни актове са с едно и също съдържание. Обвинителният акт, постъпил в съда на 25.09.2017г., е внесен в последния възможен момент преди изтичането на срока по чл. 368, ал. 1 от НПК, поради което искането на ищеца за упражняване на правомощията на съда по чл. 369, ал. 1 от НПК е било оставено без разглеждане с определение от 26.09.2017г. Съдът е отчел, че поведението на ищеца по никакъв начин не е способствало за ненужното продължаване на срока на наказателното производство-той винаги се е явявал както пред разследващия орган, така и пред съда на всички проведени съдебни заседания, повече от 40 на брой само пред СпНС; наказателното дело е било сложно от фактическа страна, предвид множеството лица, срещу които е водено, както и предвид множеството деяния и обемния доказателствения материал, но според съда това не може да оправдае прекомерната продължителност. При определянето на размера на обезщетението съдът е съобразил и обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността заместник-кмет на Община Гълъбово, на която е изпълнявал работа, свързана с отговорности в публичен интерес. Наказателното преследване се е отразило негативно върху авторитета и положението му като заместниккмет, но не се е отразило на професионалната му кариера-ищецът не е бил отстранен от длъжност и е продължил да изпълнява функциите си и до настоящия момент, като за един 4 период от около две години е бил и.д.кмет на община, видно от справката за длъжностите, които е изпълнявал. Съдът е отчел медийното разгласяване на обвинението срещу ищеца, който е публична личност, както и обстоятелството, че в резултат на медийните публикации отношението към ищеца е било променено, защото хората са приемали за вярно написаното.