Решение № 794 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200800 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. А. Л., ЛНЧ ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4219277, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. Д., моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски по делото, включително за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.11.2020г. в 14:48ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, южното платно на надлеза в посока изток, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Сеат Тарако” с рег.

№ *****, установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ CORDON–M2 MD 1196, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 83 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Серта България“ АД, ЕИК 000223291.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на жалбоподателя Б.

А. Л. било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., като било прието, че същият е законен представител на дружествотособственик на процесния автомобил.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – снимки към ЕФ Серия К № 4219277, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, Протокол за използване на АТСС, снимка на АТСС, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка АИС АНД, писмо от Български институт по метрология /БИМ/, Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г., разпечатка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно актуално състояние на „Серта България“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ е било извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Сеат Тарако” с рег. № *****, установено с АТСС CORDON–M2 MD 1196 , като при ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 83 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч, като по този начин е била нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Нарушението е установено с АТСС CORDON–M2 MD 1196, което се явява „мобилно“ по своя характер. Безспорно техническото средство е от одобрен тип. Видео–радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDONM2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под

№

В-46

/видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция 2

„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/.

Техническото средство е преминало и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисквания /видно от Протокол за проверка № 4-С-ИСИС/21.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/ и със срок на валидност една година, т.е. важи и към датата на нарушението.

По делото е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело.

Въпреки това, обаче, съдът намира, че с обжалвания ЕФ неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на Б. А. Л., доколкото видно от представената по делото разпечатка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно актуално състояние на „Серта България“ АД, същият към датата на извършване на нарушението е бил член на Съвета на директорите на дружеството, което се е представлявало от други лица заедно и поотделно, а именно С. К. и К. П. П.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДП Ч. наказателноотговорното лице се явява законният представител на дружеството. Посочената разпоредба е специална и нейното приложение обосновава вписването в ЕФ на представляващия юридическото лице като нарушител и санкционирането му с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Основателно е възражението на жалбоподателя и относно изтекла давност за административнонаказателно преследване. Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл.34 ЗАНН и чл.80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл.80 ал.3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.81 ал.2 от НК.

3

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.81 ал.3 от НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл.80 ал.1 т.5 от НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години /чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК/. В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност - чл.34 от ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН /три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението/ и за издаване на НП /6 месеца от издаване на АУАН/; Изпълнителна давност, уредена в чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН и чл.82 от НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че двегодишната давност по чл.82 от ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по т. д. № 3/2016г. на ВАС. Съгласно чл.81 ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предхония член. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието в глоба и лишаване от права. В конкретния случай, нарушението е извършено на 22.11.2020г. Изтекла е обикновената преследвателска давност на 23.11.2023г., предвид което наложеното наказание е погасено по давност поради настъпила погасителна давност.

Предвид изложеното обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателна претенцията за цялата сума, която следва да се присъди в тежест на ОДМВР, доколкото е поискан минималният размер на адвокатския хонорар на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4219277, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Б. А. Л., ЛНЧ **********, като законен представител на „Серта България“ АД, ЕИК 000223291, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Л., ЛНЧ

********** сумата в размер на 400 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5