Решение № 46 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. В., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. №6531/03.09.2024г. от Е. М. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. „И.К.“ № ***, чрез адв. Н. Ч. против Решение № 216 от 08.08.2024г. постановено гражданско дело № 20233130101000 по описа за 2023 година на РС – Провадия, с което е призната за установено по отношение на Е. М. Х., ЕГН:**********, че Х. В. М.

ЕГН:**********, действаща чрез настойник С. М. Т., П. С. Д. ЕГН:

********** и В. С. Н. ЕГН:**********, са собственици на поземлен имот с идентификатор №***, с адрес: с. А., Област В., Община Д., стар номер ***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи-2, със застроена площ 90.00 кв.м., при следните квоти и основания: 2/6 ид.ч. за Х. В. М. по наследство от В.Г.Х., поч. на *** г.; по 1/6 ид.ч. за П. С. Д. и В. С.

Н., придобити по наследство Ж. В. Н., поч. на *** г., на основание чл. 124 от ГПК.

В жалбата се излагат следните съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт: Е. Х. заедно със съпруга си, починал на 21.04.2023г., установили фактическа власт върху процесния имот от 1983г., когато е починал свекърът й В.Х.. От тогава те манифестирали спрямо другите наследници намерение за своене. Владели са имота от 40 години. Безспорно е доказано, че къщата е построена от ответницата и нейния съпруг през 1968 – 1972г. По това врене те са живеели в имота заедно свекъра й, за който се е грижила 12г. Останалите наследници не са посещавали свекъра й нито веднъж. Ищците не са се интересували и посещавали имота повече от 40г.

1

Трябвало да заведат подобен иск преди 30г. Оспорва се извода на съда, че не е доказано Е. Х., да е трансформирала владението си в държане. В ТР 1/2012 на ОСГК на ВКС е казано, че намерението за своене трябва да се манифестира пред останалите наследници, с действия отблъскващи тяхното владение, осен ако това е обективно невъзможно. Ищците е нямало как да бъдат отблъснати от имота, тъй като не са се появявали в него повече от 40г. Е. Х. и съпругът й Г.Х. придобили по давност процесния имот далеч преди завеждането иска, още след 1993г.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата молба и да се признае Е. М. Х. за собственик на процесния имот по давностно владение.

В срока по срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от въззиваемите страни Х. В. М.

П. С. Д. и В. С. Н. е постъпил отговор на въззивната жалба, който се посочва, че решението е правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът Е. М. Х. се явява лично, представлява се от адв. Н. Ч.. Подържа жалбата. Посочва, че по делото безспорно се е установило, че Е. Х. е упражнявала самостоятелно давностно владение върху имота в продължение на повече от 40 г.

Въззимаемите страни - Х. В. М. действаща чрез настойник С. М. Т., П. С.

Д. и В. С. Н., не се явяват, представляват се от адв. П. И., която оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е доказан фактът, че ответницата е установила владение върху ид. ч на ищците.

Производството пред ДРС е образува по предявен от Х. В. М., действаща чрез настойник С. М. Т., П. С. Д. и В. С. Н. при условията на субективно активно съединяване положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Е. М. Х., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №***, с адрес: с. А., Област В., Община Д., стар номер ***, ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи-2, със застроена площ 90.00 кв.м., при следните квоти и основания: 2/6 ид.ч. за Х. В. М. по наследство от В.Г.Х., поч. на *** г.; по 1/6 ид.ч. за П. С. Д. и В. С. Н., придобити по наследство Ж. В. Н., поч. на *** г.

В исковата молба се посочва, че ищците придобиват собствеността върху процесния имот чрез наследяване – първата – от баща й В.Г.Х., а вторите две – от Ж. В. Н., поч. на *** г., която е дъщеря на покойния В.Г.Х..

Твърди се, че ответницата не притежава правото на собственост върху целия имот, а само 1/6 ид.ч. от него, придобити чрез наследяване от покойния й съпруг Г.В.Х., поч. на 21.04.2023 г., който от своя страна ги придобива също по давност от баща си В.Г.Х. и че никога не е владяла имота и манифестирала това свое намерение. Излагат се подробни съображения. По същество се моли за уважаване на исковата претенция.

Ответницата депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Заявява се, че ответницата установява върху имота самостоятелна фактическа власт веднага след смъртта на В.Г.Х., отблъсквайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително само за себе си. Посочва се, че намиращите се в двора къща и други постройки се построяват от ответницата и нейния съпруг 2

Г.Х. – син на В.Г.Х. през далечната 1969 г. Навеждат се доводи, че имотът е придобит от ответницата по давност, започнала още през 1983 г. и продължава след 1998 г., когато се пенсионира съпруга й и с когото се установява да живее заедно с него.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите:

От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка:

Сраните не оспорват установеното от първоинстанционния съд, че В.Г.Х. е придобил правото на собственост върху УПИ-18, кв. 26, находящо село А., Община Д., с адрес: ул. Н.Х. № 5, с площ 843 кв.м, като компенсация за отчужден му имот, който е попадал в проекта на строежа на язовир „Цонево“.

Видно от предоставеното удостоверение за наследници/л.6/ наследодателят В.Г.Х., починал на ***г., е имал три деца: ищцата Х. В. М., поставена под запрещение с решение от 25.03.1994 г. по гр.д. № 7/1994 г. по описа на ОС-В.;

Ж. В. Н., починала на *** г., която оставя за наследници ищците П. С. Д. и В. С. Н., който съответно се явяват внучки на покойния В.Х., починал на *** г.

Г.В.Х., починал на 21.04.2023 г. с наследник неговата съпруга – ответницата Е. М. Х..

С констативен нотариален акт за собственост от 08.01.2023 г. ответницата Е. М. Х. е призната за собственик на ПИ с идентификатор №***, с адрес: с. А., Община Д., ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи-2, със застроена площ 90.00 кв.м.

От приетото по делото удостоверение по чл. 45 от ПВ за лицето Е. М. Х. се установява, че след снабдяването си с констативен нотариален акт, ответницата продава на 25.09.2023 г. процесните имоти на трето лице Г.Ю.Ю..

Това обстоятелството не лишава ищците от правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу ответницата, но субективните предели на силата на пресъдебно нещо на решението по настоящото дело, няма да обхване приобретателя на имота - Г.Ю.Ю..

Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имоти от 22.06.1998г./ л.9/, Г.Х. е декларирал като собственици на 3 имота, себе си й ищците по делото - Х. В. М., П. С. Д. и В. С. Н., От вложените по делото лични регистрационни картони/ л. 119-120/ се установява, че Е. М. Х. и Г.В.Х. са имали местожителство във гр. В. ул.

"К.М." № ***

Видно от справките НБД Е. М. Х. и Г.В.Х. /преди да почине/ са с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. "И.К." № 10.

Видно от приложената по делото епикриза /л.136/ Е. Х. е постъпила във Военноморска болница на 06.05.2023 г., след като е престояла в къща с пожар.

Обективното й състояние е било средно тежко, адекватна с остатъци от сажди по лицето и ръцете.

От свидетелските показания на Д.Н.Г., В.И.Л. и Б. Н. Я./ свидетели водени от ищеца/, който съдът кредитира от части, се установява следното:

След смъртта на наследодателя В.Г.Х. през ***г., имотът се е ползвал от синът му Г.В.Х., който предимно е живял с жена си ответницата Е. Х. във гр.

В.. Двамата посещавали имота събота и неделя. След като Г.Х. се е пенсионирал, той и Е. Х. започнали да посещават имотът по често. След смъртта на съпруга си, ответницата продължила да ползва имота. През 06.05.2023 г. в процесната къща е станал пожар, от който Е. Х. е пострадала.

От показанията на всички водени свидетели се установя, че от когато е построена къщата по нея не са правени ремонти и подобрения. Същата не е измазана.

Съдът не кредитира показанията свидетеля И.Г., като вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалия доказателствен материал. В една част тях се свидетелства, че Г. и Е. Х. са посещава имота 2-3 пъти годишно. От 1983г. дворното място не е обработвано от никого и никои не живее в къщата.

В друга се посочва, че след смъртта на Г. за имота започнал да се грижи Н. – син на ищцата Х. М.. От последното става ясно, че до смъртта си за имота се е грижел Г. Х.. На следващо място показанията противоречат с приложената по делото писмени доказателства епикриза от която видно, че ответницата е била в къщата при пламването на пожара.

Съдът не кредитира показанията свидетеля К.К., както вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалия доказателствен материал.

Свидетелят посочва, че познава ответницата Е. много добре. Съпруга й цялата седмица преди кончината си бил в селото, живее на 300 м. Всичко това противоречи с изявлението му, че е виждал в имота Г. и Е. Х. да посещават имота един два пъти. Отделно показания противоречат на останалите писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията свидетеля Я.П., като приема, че същите противоречат на останалите доказателства. Не се подкрепя от доказателствата по делото заявеното от свидетелката, че двора се е поддържал от Х. сестра й, по нататък внуците.

По делото не се установява по категоричен начин, кой е построил процесната къща. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.Г., че къщата е построена от ищцата и нейния съпруг. В тази си част показанията са му противоречиви, като в една част казва, че къщата е построена от последните в друга заявява, че къщата е построена от В.Х., после заявява, че 4 общия наследодател е построй само сайвант.

Показанията на другия свидетел В.Л. също не доказват по категоричен начин кой е построил къщата, като в тях се посочва, че къщата е построена от Г.Х., но се излага и предположение, че може при строежа да е участвал й баща му.

Твърдението, че Е. и Х. Г. са живеели постоянно в с. А., е недоказано. На първо място адресните им регистрация никога не се е водели там. Свидетеля Л. свидетелства, че са живеели в град Врана и събота и неделя са си идвали.

Това, че не е живяно постоянно в къщата се подкрепя, че в нея от кога е построена никога не са извършване ремонти дейности.

По правото:

От така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

На разглеждане подлежи предявен иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.

5, ал. 1 от Закона за наследството.