Решение № 21 от 22.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ловеч, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600596 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С Определение № 429/19.11.2025 г. постановено по НЧД № 721/2025 г., Ловешкият районен съд на основание чл.25, ал.1, във вр.с чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Н. В. В., ЕГН ********** едно общо най - тежко наказание измежду наложените му по Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на РС-Ловеч, влязла в сила на 19.12.2024 г. и по Споразумение № 33/26.02.2024 г. по НОХД № 150/2024 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 26.02.2024 г. в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което е определил да се търпи реално, на основание чл.25, ал.4 от НК, при първоначален общ режим за изтърпяване по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Срещу така постановения съдебен акт, в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от осъдения Н. В. В., чрез служебния му защитник адв. М. И. от ЛАК. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Заявява, че не е съгласен с изложените аргументи в атакуваното определение на PC - 1

Ловеч, досежно начина на изпълнение на така определеното най - тежко наказание, излага подробни аргументи в тази връзка.

Предлага на настоящата инстанция да отмени обжалваното определение в частта му, с която определеното едно общо най-тежко наказание по Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на РС-Ловеч, влязла в сила на 19.12.2024 г. и по Споразумение № 33/26.02.2024 г. по НОХД № 150/2024 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 26.02.2024 г. в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което следва да се търпи реално и вместо това постанови изпълнението на така определеното най-тежко наказание да се отложи съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание въззивникът Н. В. В., редовно призован, не се явява, като се представлява от защитника си адв. И.. Последният заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Счита, че следва и има основания да се приложи чл. 66 от НК, като подробни аргументи са изложили в жалбата. Моли настоящата инстанция да приеме становището на представителя на Затвора - Ловеч относно обществената опасност на дееца.

Твърди, че случаят е характерен и специфичен, тъй като едното деяние, за което се прави групиране на наказанията, е извършено преди реабилитация, а другото след реабилитация. Счита, че основателно съдът е преценил, когато е дал наказание 2 години, с 4 години изпитателен срок, съобразено с максималния изпитателен срок, с оглед дисциплиниращия ефект спрямо дееца. Счита, че в случая няма пречка и моли съда да приеме, че следва да се даде превес на индивидуалната превенция, която е доказала, че към момента е изпълнила своите функции и няма пречка спрямо доверителя му да се приложи чл. 66 от НК, за което са изложили подробни аргументи.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от окръжния прокурор Р. П., дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди изцяло определението на РС – Ловеч, като правилно и законосъобразно, развива доводи в тази връзка.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от Ловешкия РС, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Първостепенният съд е бил сезиран с предложение от РП-Ловеч за определяне на едно общо наказание при условията на чл.25, ал.1 във вр. с 2 чл.23, ал.1 от НК по отношение на въззивника Н. В. В. с ЕГН **********, от което се установява, че същият е осъден с Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на РС-Ловеч, влязла в сила на 19.12.2024 г. за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК извършено на 21.06.2022 г., с която му е наложено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим и Глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и със Споразумение № 33/ 26.02.2024 г. по НОХД № 150/2024 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 26.02.2024 г. за престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от НК извършено на 14.11.2023 г., с което на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години от влизане на споразумението в сила и Глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.

Съобразявайки доказателствата по делото контролираният съд е преценил, че в конкретния случай са налице условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание по НОХД № 973/2022 г. и по НОХД № 150/2024 г. и двете на РС-Ловеч, тъй като деянията по всяко от тях са извършени преди да има влязла в сила присъда, предвид което се е произнесъл с Определение № 429/19.11.2025 година.

С обжалваното определение на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК РС-Ловеч е определил на осъдения Н. В. едно общо най-тежко наказание по Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на РС-Ловеч, влязла в сила на 19.12.2024 г. и по Споразумение № 33/26.02.2024 г. по НОХД № 150/2024 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 26.02.2024 г. в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“.

На основание чл.25, ал.4 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.3 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание наказанието глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, която въззивникът да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал от определеното общо 3 най-тежко наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната част от наказанието, наложено с Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на ЛРС, считано от 06.08.2025 година.

На основание чл.59 от НК, е приспаднал от определеното общо наказание времето, през което осъденият В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 14.11.2023 г. до 18.01.2024 г. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест", считано от 19.01.2024 г. до 26.02.2024 г. по НОХД №150/2024 г. на РС Ловеч.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал присъединеното наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Въззивният съд приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

В конкретния случай оплакванията на въззивника касаят единствено определения от първостепенния съд начин на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание. Възразява се срещу това деецът да го търпи ефективно като от настоящата инстанция се иска изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за подходящ изпитателен срок. В разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК законодателят е възприел подхода, че когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64, ал.1 от НК или на чл.66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне, както е сторил и контролирания съд. В настоящия случай РС – Ловеч е преценил, че определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, изхождайки от високата обществена опасност на деянията и на дееца по цитираните две дела, обстоятелството, че същият е извършил престъплението по НОХД №150/2024 г. малко след като е постановена съдебна реабилитация по предходните му осъждания, а деянието по НОХД № 973/2022 г., преди постановяване на съдебната реабилитация. Също така е съобразил, че въпреки обстоятелството, че по НОХД № 251/2014 г., НОХД № 254/2016 г. и НОХД № 871/2017 г., всички на РС - Ловеч, е постановена съдебна реабилитация и са заличени последиците от осъждането, то цитираните дела могат да бъдат приети като лоши характеристични данни за осъдения.

С оглед изложенотовъззивната инстанция намира за правилен извода на първостепенния съд, че така определеното общо най – тежко наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед високата степен на обществена 4 опасност на деянията и на дееца по групираните дела.

Според законодателя разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК се прилага, ако съдът намери, че така ще бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения, което в конкретния случай не е налице. Не следва де се пренебрегва факта, че и двете осъждания на В. са за държане на наркотични вещества. Такива са били и осъжданията му по НОХД № 251/2014 г., НОХД № 254/2016 г. и НОХД № 871/2017 г., всички на РС - Ловеч, по които е постановена съдебна реабилитация. Въпреки това обстоятелство обаче, същите са индиция за едно упорито и трайно изградено противоправно поведение, за недобри характеристични данни.

На следващо място правилно контролираният съд е преценил, че представеният и приет като доказателство по делото социален доклад за осъдения Вътов (л.35) не може да елиминира високата обществена опасност, както на престъпленията, за които последният е осъден, така и на самия деец.

Докладът съдържа данни за начало на поправителния процес у лишения от свобода, но по – скоро би бил съотносим към производство по реда на глава ХХХV от НПК – Раздел І „Предсрочно освобождаване“, не и към настоящото такова.

Настоящият състав счита, че с оглед изпълнение целите на наказанието и по-конкретно на личната превенция е необходимо така определеното общо най – тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно, като това ще мотивира в достатъчна степен въззивника да спазва законите и добрите нрави и ще му въздейства предупредително да преустанови престъпната си дейност.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че следва да бъде потвърдено като правилно Определение № 429/19.11.2025 г. постановено по НЧД № 721/2025 г. от Ловешкия районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 429/19.11.2025 г. постановено по НЧД № 721/2025 г. от Ловешкият районен съд.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Ловеч, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600596 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С Определение № 429/19.11.2025 г. постановено по НЧД № 721/2025 г., Ловешкият районен съд на основание чл.25, ал.1, във вр.с чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Н. В. В., ЕГН ********** едно общо най - тежко наказание измежду наложените му по Присъда № 13/18.05.2023 г. по НОХД № 973/2022 г. на РС-Ловеч, влязла в сила на 19.12.2024 г. и по Споразумение № 33/26.02.2024 г. по НОХД № 150/2024 г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 26.02.2024 г. в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което е определил да се търпи реално, на основание чл.25, ал.4 от НК, при първоначален общ режим за изтърпяване по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Срещу така постановения съдебен акт, в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от осъдения Н. В. В., чрез служебния му защитник адв. М. И. от ЛАК. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Заявява, че не е съгласен с изложените аргументи в атакуваното определение на PC - 1

Ловеч, досежно начина на изпълнение на така определеното най - тежко наказание, излага подробни аргументи в тази връзка.