Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1486 от 28.11.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1969/2022
Вид
Решение № 1486
Подписан
28.11.2022
В сила
17.12.2022
Състав
Васил Маринов Петков

Цитирани разпоредби

  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за водите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Русе, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20224520101969 по описа за 2022 година

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе, твърди, че доставил питейна вода на К. М. Х. в имот в ******** с абонатен номер ***. Х. не заплатила задълженията си за периода от 01.12.2018г. до 10.09.2021г. на обща стойност 623,41 лева. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение за посочената сума с лихви и разноски по гр. дело № 6844/2021г. на РРС, но съдът му указал да установи вземането си в исково производство. В настоящото производство се иска установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ищеца сочи, че правото му да се снабди със заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от чл. 203 от Закона за водите, а договорните отношения между страните се уреждат с Общите условия на дружеството ищец.

Ответникът не е открит за връчване на книжата по делото, поради което му е назначен особен представител, който оспорва частично иска поради погасяване по давност.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл.

203 от Закона за водите във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на парично задължение по договор. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 17.12.2021г. по ч.гр.дело № 6844/2021г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе срещу ответника по делото- К. М. Х. за заплащане на цената на потребена вода и ВиК услуги в периода 08.10.2018г. до 08.10.2021г. в размер на 623,41 лева дължима за посочения период за имот на адрес ******** с абонатен номер *** заедно с лихви и разноски. Длъжникът не е 1 открит на настоящия си адрес и при извършената справка се установява, че няма действащ трудов договор. Поради невъзможността за връчване на заповедта за изпълнение съдът е указал на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе да установи вземането си в исково производство, във връзка с което е образувано настоящото дело.

Ищецът представя по делото дубликати на издадени фактури за вземанията, които претендира в настоящото производство. Представя и справка за отчетените количества на потребена вода в имота на ответницата през процесния период. Представя и справка от агенцията по вписванията от която е видно, че К. М. Х. е собственик на имота в ********.

Предявеният иск е основателен:

По делото се установи, че ответницата е собственик на имота в ******** с абонатен номер ***, доказаха се и количествата потребена вода в този имот. Претендираните суми съответстват на потреблението на доставена вода и канализационни услуги. Възражението за частично погасяване на дълга по давност е неоснователно. Най старата фактура, по която се претендира плащане е издадена на 01.12.2018г. и срокът за плащане е 30 дни от издаване на фактурата съгласно чл. 33 ал.2 от Общите условия. Така най-ранния срок от който ответницата е изпаднала в забава е 31.12.2018г, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 17.12.2021г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

В настоящото производство ищеца има разноски за държавна такса в размер на 75 лева, разноски за особен представител на ответницата в размер на 200 лева и следва да му се присъдят и разноски за юрисконсулт, които съдът определя на 200 лева. Ответницата следва да заплати на ищеца разноски по ч.гр.дело № 6844/2021г. в размер на 49 лева, както и разноските в настоящото производство в общ размер 475 лева. Мотивиран така съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, ул. „Добруджа”, № 6, ЕИК 827184123 срещу К. М. Х., ЕГН ********** с адрес ******** в размери както следва:

- 623,41 лева, която сума представлява цената на потребена вода и ВиК услуги в периода от 08.10.2018г. до 08.10.2021г. в апартамент в ******** с абонатен номер *** със 2 законната лихва върху тази сума за периода от 17.12.2021г. до окончателното плащане;

- 76,10 лева представляващи лихва за забава върху горната сума за периода от 31.12.2018г. до 16.12.2021г, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело 6844/2021г. на РРС.

ОСЪЖДА К. М. Х., ЕГН ********** с адрес ******** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, ул. „Добруджа”, № 6, ЕИК 827184123 разноски по настоящото дело в размер на 475 лева, както и разноски по ч.гр. дело 6844/2021г. на РРС в размер на 49 лева.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3